все по-ясно, че Русия променя кардинално принципите на взаимодействие със съседите си, а и като цяло с другите държави. На мястото на модела „братски отношения” все по-осезателно и систематично се налага принципа на взаимната изгода. Русия вече няма съюзници, а и не търси. Тя разбра по трудния начин, че няма ненаказано добро.
В началото на 2000 години Кремъл окончателно разбра, че „братските отношения”, които реално представляват обмен на руските суровинни ресурси и блага срещу лоялност, вече окончателно не работят. Налагането на нови правила в междудържавните отношения започна в средата на първото десетилетие от 21 век към страни, които провеждаха особено недружелюбна политика спрямо Русия. Това бяха Прибалтика и Грузия. Сега след малко повече от десетилетие от началота на тази политика резултатите и могат да се видят и с просто око. Например днес Латвия горещо призовава Русия, активно да използва нейните пристанища и латвийците могат да бъдат разбрани тъй като значителния в близкото минало товаропоток преминаващ през тази прибалтийска страна днес е доведен до тънко ручейче, което определено може и да пресъхне в близките години.
След разпада на СССР, върху Русия бе приложен огромен натиск «да се предаде» и да се съобразява със западните правила на играта. Парадоксът бе, че Западът не разбра, че Русия дори и да иска просто няма кому да се предаде. Русия не може да бъде завладяна, просто поради факта, че няма субект, който да може да менажира подобна структура, особено като се има предвид и народопсихологията на населението и. Разбирайки това Западът приложи другата тактика, тази на «разделяй и владей». Новата цел бе Русия да бъде раздробена и плячкосана. Това също не сработи, макар че опитите продължават. Все още има държави, които не са осъзнали, че Русия може да отговори адекватно и реципрочно на всяка една провокация приложена спрямо нея. Такъв е и последния случай със Скрипал, където англичаните все още не са разбрали, че Русия обезателно ще отговори и то определено асиметрично и този отговор ще бъде определено болезнен не само за политическото ръководство на недружелюбната страна, но и като цяло за населението и. Въпросът е кое налага тази политика срещу Русия от подобни държави.
За съжаление някои от западните страни повярваха в собствената си, неоспорима правота. След като се обявиха за победители в студената война, започнаха открито да се намесват във вътрешните работи на независимите държави. Да изнасят демокрация по същия начин, по който навремето съветската власт се опитваше да изнася социалистическата революция по целия свят. Най-голямата грешка на Русия след разпада на СССР бе прекаленото и доверие към Европейския съюз и САЩ. В отговор на това доверие, което бе прието за слабост с него бе злоупотребено. Русия днес се опитва да затвори тази страница и да продължи напред, като основава отношенията си на базата на взаимното уважение и равноправност.
Необходимо е да се разбере, че днес за да си сътрудничиш с руснаците трябва не да гледаш само своите интереси, а е нужно да разбереш и да предвидиш и техните.
Русия днес няма съюзници. А ако и провърви няма и да има. Работата е в това, че днес изборът «Русия или Западът» е твърде повърхностен, защото ако се погледне по-детайлно под повърхността на този избор се разбира, че и Русия и Западът /по точно неговите хегемони/ фактически се намират в една лодка, а страните, които се опитват да бъдат с единия или с другия се намират в друга. Политическите и идеологическите противоречия между държавите геополитически играчи са сериозни, но в същото време са вторични. Защото по същество тези държави влизат в много ограничен /и ставащ и все по-ограничен/ клуб от страни. Това са страни, които разполагат със съвременни знания и технологии. Това са страни които произвеждат съвременни автомобили и ракетни двигатели, строят АЕС и самолети, изстрелват ракети и разработват лекарства.
Това бе и основната грешка на Бойко Борисов при третата му среща с Владимир Путин. Прекалената му сервилност по отношение на САЩ и ЕС го доведоха до положение да откаже на Русия два определено важни за България инфраструктурни проекта, този за АЕС „Белене” през 2012 г. и газовия тръбопровод „Южен поток” през 2014 г. от които страната ни щеше да получава почти по 1 млр евро за година.
Този отказ не бе проблем за Русия. Тези проекти веднага бяха заменени и на мястото на България сега е Турция с газопровода „Турски поток” и АЕС „Аккую” край Резово. Тази промяна определено даде нови стратегически преимущества на Русия, като утвърди сътрудничеството и с Турция, както по отношение на Близкия изток, така и по отношение политиката и към Европа и Западните балкани. Тук Бойко Борисов направи втора грешка. Дали под влияние на американците, или на някой друг, но по време на Българското председателство на ЕС, той изведе като водещ въпросът за присъединяването към ЕС на Западните балкани. По този начин той докосна една изключително болезнена тема за руснаците и тази тема е свързана със стратегицеските цели на Русия в региона. А именно за Русия е важна бъдещата и интеграция с ЕС. Европейските технологии и руските суровини са средствата, които ще позволят и на Европа и на Русия в бъдеще да устоят на натиска и на САЩ и на Китай. Русия знае, че директно сама тя не може да реализира този процес и затова и е нужна Турция. И така влиянието и на Турция и на Русия в региона на Западните балкани е особено важно. Американците също оценяват този стратегически стремеж на Русия, като в потвърждение на това е и присъствието на почти 30 хиляден американски военен контингент в Косово. И така, ако „Турски поток” осигурява алтернативен газ за Европа това може да бъде една от причините в бъдеще за приемането Турция в ЕС. Втората опора на Русия в тази връзка е Германия със „Северен поток” 2. И тук не става толкова въпрос за заобикалянето на Украйна при доставките на газ за Европа, колкото до лобирането в перспектива на Германия и Турция, Русия също да бъде асоциирана в ЕС.
Бойко Борисов не можа да прозре тази стратегия, като нищо чудно при разговорите му с Владимир Путин да му е било подсказано да не проявява свръх инициатива по този въпрос. Още повече, че на срещата на ЕС в София по темата френският президент Макрон, категорично заяви, че тази интеграция не може да стане в „обозримо бъдеще”, а испанския премиер Рахой просто си тръгна ден преди срещата от София с което подчерта, че страната му е категорично против приобщаването на Западните балкани към ЕС в този им вид.
Има още един интересен факт, който може би потвърждава тезата касаеща Западните балкани. А това е един въпрос свързан с Македония. На малко хора им направи впечатление, че изведнъж Македония рязко се дистанцира от Сърбия и полага сериозни усилия за подобряване на отношенията си със страната ни. Подписването на договора за добросъседство с България е едно сериозно потвърждение за тези усилия. И тук става въпрос за основното. Македонската църква се обърна към БПЦ, като към църква майка да и помогне да получи самостоятелност. И докато БПЦ под ръководството на патриарха ни Неофит се чудеше, защо точно сега и се мъчеше да балансира позицията си, то македонския премиер Заев направи втора стъпка и изпрати писмо за помощ и до Вселенския патриарх, Вартоломей. Не би трябвало да имаме илюзии, че офицерът от турската армия Димитриос Архонтонис - Вартоломей І няма да се съобрази с позицията на президента на Турция Ердоган, а той съответно с позицията на Москва по въпроса. Вселенския патриарх е потвърдил желанието си да съдейства по въпроса, като е разкритикувал БПЦ, че не е нейна работа да се меси в подобни дела. Такива обвинения към нас са отправени и от гръцката и от руската провославни църкви. И тук трябва да подчертаем, меко казано все още недоброжелателното отношение на ГПЦ към БПЦ, която става независима още преди освобождението ни от турско робство, когато след дълги перипетии на 27 февруари 1870г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна структура под формата на екзархия, полузависима от Вселенската цариградска патриаршия. За отношението на РПЦ към БПЦ, като църква майка е писано и се знае много.
И така Русия твърде лесно би могла да въздейства чрез турския президент Ердоган на Вселенския патриарх за да се реши въпросът за МПЦ независимо, че това е въпрос на всички православни църкви. Но трябва да се подчертае, че този процес показва предвидливостта на Заев и МПЦ, които първоначално обръщайки се към БПЦ след това дават шанс на Русия да помогне при решаването на въпроса и по този начин да се принизи духовното значение на България в региона на Западните балкани.
Русия има две изявени опорни точки в региона на Западните балкани. Това са Турция и Сърбия. Като решението за интегрирането на региона в ЕС ще се реши не политически, а икономически към което Турция и Русия всячески се стремят.
Вторият елемент, който ще бъде катализатор на процеса това е мултикултурализмът в региона и съвместното съжителство на двете религии – исляма и християнството в частност православието. Този мултиколтурализъм все още се изгражда в Западна Европа и е далеч от съвършенството си.
И така целта на Русия и Турция е чрез икономически лостове и то по-скоро чрез енергийни такива да обединяват около себе си Западните балкани, създавайки неантагонистична, икономическа конкуренция на Западна Европа и в перспектива условия за конвергенция на двете части на континета.
Бойко Борисов не успя да дешифрира руската и турска стратегии, макар че определено имаше възможности за това особено след срещата Турция – ЕС във Варна. Той не си даде сметка, че промяната в трасето на газопровода и името му от „южен” на „турски” може би е даже по-изгодно за България, имайки предвид напрежението и неяснотата в отношенията между Турция и Гърция днес, а и за в бъдеще.
Той се опита да изнуди и ЕС и Русия да му предоставят средства за изграждане на инфраструктура, транспортна и енергийна, разчитайки на факта че той ще разпределя след това тези средства между изпълнителите на проектите.
Бойко Борисов не можа да разбере, че Русия повече няма да бъде добра и че нейните съседи ги чака не съвсем светло бъдеще. И така България ще се разплаща за недалновидната политика на своето ръководство.
При срещата с българския премиер не може да не направи впечатление сравнително примирителната позиция на Русия в ситуациите в които я поставят. Тя приема даденостите и в същото време поставя въпросите твърдо, но смирено. Просто показва и декларира своята позиция и възможностите си. Не е нападателна и провокираща. Това прави впечатление на обществото, особено днес във времето на богатството от информационни канали.
От друга страна Бойко Борисов не бе унижен от Владимир Путин при срещата между тях, каквито случаи е имало с други български политици. Не бяха подписани документи на срещата и Борисов си тръгна ден по-рано от обявеното. Този който не е преговарял с руснаци не е наясно, че те формулират една единствена теза в преговори и в случая с Борисов тя може би е била в срок до края на юли, ако има положителен отговор за двата проекта ще имате и газ и ток. Ако започнете да увъртате, че се нуждаете от становището на ЕС или предявите други причини за отлагане, забравете и за двата проекта. И така Бойко Борисов не разбра, че голямото ни преимущество е не да обединяваме Западните балкани и да ги интегрираме в ЕС, а да търсим икономическия ключ в региона, чийто основен играч сме. Парадоскално е, че с тази среща В.Путин му предостави последен шанс да наложи българските интереси в ЕС. Дали Борисов ще съумее това е друг въпрос, последен може би за него въпрос ...
BIACG - по материали и от интернет
