САЩ се среща с джуджето Северна Корея. А дали е така? Оказва се май, че тази среща и темите, които ще се дискутират на нея е еднакво важна и за едната и за другата страна, а може би и за някои трети страни.

Не може да не се отбележи, че тази среща се случва след безпрецедентния натиск от Съвета за сигурност на ООН, който прие изключително тежки санкции срещу КНДР. Тези санкции бюха наложени с резолюция 2371 /2017/ приета на 5 август 2017 година в отговор на продължаващата дейност на страната в областта на разработването и изпитанието на ядрено оръжие и балистични ракети в нарушение и при явно незачитане на предишните резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Необходимо е също така да се отбележи, че тази резолюция в Съвета за сигурност бе гласувана с 15:0 гласа. Нито една от страните в Съвета, да не говорим за петте негови постоянни членки не „намери смелост” да гласува против резолюцията – „убиец”, подготвена и внесена от САЩ. И тук възниква един сериозен въпрос. Защо Русия и Китай гласуваха „за” резолюцията, съдържаща тези изключително тежки санкции, които определено биха създали във времето условия за геноцит в Северна Корея? И Русия и Китай са били наясно, че аргументите на Вашингтон против КНДР са били определено несъстоятелни, а и двете страни имат и правото на вето. Още повече, че САЩ вече бе наложил санккции и на Русия и на Китай за „неправилно поведение”.  Определено е несериозно да се смята, че двете страни са гласували „за” резолюцията от страх. Това би било смехотворно, имайки предвид, че и Русия и Китай са сред основателите на Шанхайската организация за сътрудничество и са почти готови за това напълно да се отделят в случай на нужда от западната, доларова икономика. Отговорът на този въпрос може да бъде само един и Русия и Китай имат интерес и са способствали тази среща да се състои. Дали са на Северна Корея аргумент да я поиска. И тук възниква и един втори въпрос. Защо САЩ първоначално се отказаха от срещата, но след това нещо накара Тръмп да размисли и отново да я потвърди за 12 юни. И независимо, че САЩ се опитват да убедят света, че са принудили „на колене” Ким Чен Ун да им се моли за провеждането на тази среща, може да се окаже, че Тръмп е повече заинтересован от нея, отколкото Северна Корея. И така причината използвана от САЩ за отмяната и бе декларацията на севернокорейския лидер за категоричен отказ от едностранно съкращаване на ядрените оръжия само от страна на Северна Корея. КНДР държи на денуклеаризация на целия регион на Корейския полуостров. И ако САЩ откажат този процес, а държат само за ликвидиране на севернокорейските ядрени средства това означава, че ракетите на Южна Корея са насочени не към Северна Корея, а към Китай, респективно Русия. Ако тези ракети не бъдат демонтирани, то на Китай не му остава нищо друго, освен глобална икономическа и търговска война със САЩ, която война на Тръмп може да струва много по-скъпо и от най-кървавия военен конфликт. В случай, че САЩ изтеглят ядрените оръжия от Южна Корея това би им дало повод да преговарят с Китай не само по икономическите въпроси, но и по глобално политическите, имайки предвид предстоящото задълбочаване на сътрудничеството между Русия и ЕС,  на което американците все по-трудно могат да противостоят и което в един момент би могло да се обърне и срещу самия Китай.

И така Тръмп осъзна, че срещата му с Ким Чен Ун би му дала ключ към договаряне на взаимаотношенията между САЩ и Китай в перспектива. В случай че тази среща не се проведе шансовете на САЩ за разбирателство с Пекин остават минимални.

За Русия срещата има друг прочит. Както Северна и Южна Корея нямат сключен мирен договор след корейската война от 1950-1953 година, така и Русия няма мирен договор с Япония след приключването на ВСВ. Япония понастоящем поставя като условие за сключването на мир с Русия връщането на четирите острова Кунашир, Итуруп, Шикотан и Хабомаи. Позицията на Москва е, че южните Курилски острови са влезли в границите на СССР след Втората световна война и руският суверенитет над тях има съответните международно-правни основания и не подлежи на съмнение. На срещата си със Синдзо Абе, президентът на Руската Федерация Владимир Путин е коментирал действащата и в момента американска база на японския остров Окинава, като е предложил на японския премиер двете страни да положат съвместни инвестиционни и организационни усилия за икономическото развитие на островите без на този етап да се дискутират въпросите за тяхната собственост. И за Русия и за Китай наличието на американските бази и на о. Гуам и на о.Окинава и в Южна Корея е неприемливо, като застрашаващо тяхната сигурност, като в същото време и двете страни са готови да преговарят за закриването на тези бази срещу икономически преимущества за САЩ.

От друга страна и на Северна Корея и на Китай и на Русия е ясно, че КНДР не може да продължава да върви повече по този път с наложени санкции. Необходимо е отваряне на страната към света и обезпечаването и със суровини и технологии. Иначе в 21 век тя определено е обречена на геноцид и отговорността за това ще падне върху този, който налага санкциите срещу нея.

Може да се предположи, че ако преговорите между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун се провалят, то Северна Корея по подобие на Иран ще стартира с още по-голяма активност ядрената си програма и тогава ролята и на прокси може да бъде задействана активно от Китай.

И не на последно място резултатът от срещата между Тръмп и Ким Чен Ун в много голяма степен ще бъде лакмус за сериозността на икономическите проблеми на САЩ. Ако се постигне споразумение по отношение съкращаването на ядрените оръжия в региона, това би означавало, че САЩ са готови да жертват военен срещу икономически потенциал, което ще бъде доказателство за сериозността на икономическото им състояние.

Съществува като хипотеза още един сценарии за този регион. Анализатори считат, че Китай вече е преговарял със САЩ и Южна Корея за сваляне сегашния режим в Пхенян, като резултат на съвместна операция и за установяване в КНДР на нова властова система, устройваща цялата страна. По данни на японския печат Вашингтон и Сеул многократно са предлагали провеждането на подобни консултации, но Пекин ги е счел за неуместни. Не е ясно обаче дали днес позицията му не е променена, като подобен сценарии би могъл да се случи дори и на самата среща в Сингапур. Урегулирането на ситуацията в двете Кореи след подобен сценарий са определено подробности. Но в този случай за Пекин ще си остане въпроса с насочените срещу него южнокорейски ракети, а и не се знае каква точно ще бъде реакцията на Москва. Между другото през септември миналата година американският министър на отбраната Джим Матис заяви, че се водят преговори със Сеул за връщането в Южна Корея на американското тактическо ядрено оръжие, което бе изведено от страната през 90-те години. Става въпрос по същество за ракети и авиационни бомби с неголяма мощност, които могат във всеки момент да бъдат използвани за прецизни удари, парализиращи севернокорейските военни структури. В същото изявление Матис заявява, че САЩ са готови да неутрализират и най-страшното военно средство на Пхенян – хилядите артилерийски дула и ракетни установки за залпов огън, съсредоточени в бункери и пещери, които са на разстояние изстрел от Сеул. По прецента на специалистите те могат да изстрелят по 10 милионната столица Сеул до 300 хиляди ракети и снаряди. Именно този фактор е удържал американците в началото на 90-те години от превантивен удар по КНДР, когато тя е стартирала своята ядрена програма.

В горния контекст е необходимо да се отбележи и ролята на Русия в региона и в тези процеси. Може да се каже, че съвсем до скоро тя бе само наблюдател на случващото се, но след неотдавнащната среща на външния министър на Русия Сергей Лавров с Маршал Ким Чен УН в Пхенян, Русия декларира интересите си в региона. На срещата Лавров е подчертал, че Русия е заинтересована не само по отношение на мирната и стабилна ситуация по продължение на границите си, но и за разширението на своите тръбопроводи и железопътни трасета. Необходимо е да се отбележи и че още през миналото столетие съветското правителство е договорило с Китай негова зона на влияние в този регион.

Определено руската страна смята, че цялата военна активност в региона от страна на САЩ, включваща и установяването на противоракетни системи е насочена всъщност не срещу Северна Корея, а против Китай и против Русия. Корейският полуостров за САЩ това е зона за натиск срещу Китай и срещу източната част на Русия. Подобна стратегия е използвана от САЩ и с Иран и Русия, където противоракетните комплекси в Европа по границите на Русия са разположени не против иранските ракети, а против руските настъпателните средства.

От изложеното до тук може да се каже, че срещата на 12 юни в Сингапур е всъщност среща между САЩ и Китай. Като основната цел за Тръмп всъщност ще бъдат вътрешнополитическите проблеми, а не толкова проблемите на Корейския полуостров. Тръмп разбира много ясно че недоволството на американците от икономическото състояние на страната им ще бъде по-страшно от загубени външнополитическите позиции на САЩ. А Китай много ефективно може да създаде вътрешноикономически проблеми на САЩ. И така Ким Чен Ун отива на срещата с Тръмп, като с равен, поради простата причина, че е наясно, че зад него е Китай. Въпросът е дали Тръмп ще може да спечели от срещата, като жертва „военна” фигура за „икономическо” качество?

* прокси - система или програма, която действа като посредник за исканите от клиент и търсени ресурси или услуги

BIACG