През 1872 год., шест години преди руско-турската освободителна война /1877-78/ без да бъде питана Цариградската патриаршия  със султански ферман след 5 века робство е учредена автономна Българска екзархия. Друг е въпросът какви са били интересите накарали Високата порта да предприеме този ход. Веднага след учредяването на Екзархията, Цариградската патриаршия /Фенер/ се обявява против. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на канона е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична, което продължава до 22 февруари 1945 год.

Такова е било наказанието на Цариградската патриаршия, заради борбите на по-голямата част от българите да имат своя независима духовна институция отделена от Патриаршията, която тогава служи на идеите за Велика Гърция, тоест поставя националните гръцки интереси над общоцърковните, което според законите е било ерес, етнофилетизъм. Тогава обаче в тази ерес са обвинени българите, защото искали своя църква. Обвинението в етнофилетизъм е аргументът, с който на българите се налага схизма.

Днес  православните българи в страната ни са над 4 млн. или над 60% от населението. Имайки предвид случващото се с православието в Украйна се налага естествения извод, че подобен сценарий за ново разцепление, може би е предвиден и за БПЦ. Всъщност какво очаква БПЦ? РАЗКОЛ? Още е жив споменът за разкола след 1989 г. И докато тогава усилията на отцепниците бяха насочени към създаването на алтернативен втори синод и чрез него да бъде завладяна духовната власт  то днес сме свидетели на сериозен опит да бъде завладян легитимния синод на БПЦ след кончината  на Патриарх Неофит. По-долу преди анализ на случващото се днес, изреждам само част от случилото се с БПЦ по време и след  първия разкол през 1989 г..

19 октомври 1988. Без благословията на Св. Синод на хълма Трапезица във Велико Търново е учреден т.н. "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности" (наричан също "Комитет за защита на религиозните права и свободи") под ръководството на йеромонах Христофор Събев. /предполагаем агент на ЩАЗИ и ЦРУ от 1981 г./ Той оглавява също "Християнски съюз "Спасение" - по-късно член на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Събев се превръща във водеща фигура, чрез който политическата конюктура се опитва да контролира Църквата.

След настояването на разколниците, че изборът на Патриарх Максим е неканоничен се налага свикването на Събор на Православната църква, който  потвърждава избора от 1971 г. на Негово светейшество патриарх Максим.

22 юни 1991. На своя Национална конференция СДС повежда активна борба по отношение на каноничното ръководство на БПЦ и Н.св. патриарх Максим, като иска оставката му.

12 юли 1991. Влиза в сила конституцията на България, чийто чл. 13 (3) гласи "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание".

18 май 1992. Шест от тринадесетте митрополити на БПЦ (Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски) поставят началото на разкола като се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: "Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. Синод, който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх". Депутати и активисти на СДС, начело с техният лидер и министър-председател Филип Димитров подпомагат и адмирират създаването на "демократична синя църква".

1 юни 1992. По заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА (собственост на Министерството на отбраната) окупира Синодалната палата. Христофор Събев и приближените му започват да боравят с печата и архивите на Св. Синод, както и на няколко банкови сметки на БПЦ.

Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд - Трето гражданско отделение, отхвърля жалбата.

22 юли 1992. Постановление на Софийска градска прокуратура, на прокурора Васил Михайлов, с което отказва да уважи жалбата на Светия Синод срещу насилственото завземане на сградата на Синода на ул."Оборище" 4 и да изгони оттам окупаторите.

На собствен неканоничен събор отцепниците си избират свой патриарх и провъзгласяват Неврокопския митрополит Пимен за "алтернативен" патриарх на 1 юли 1996 г. в църквата "Света Параскева" в София. Инокентий продължава да е "софийски митрополит".

Mарт 1997 гoдина. Едва дошло на власт, правителството на СДС отменя с решение №130 (на Върховния  административен съд) регистрацията на Св. Синод, с което разпалва отново разкола.

В софийския храм "Св. Параскева" разколникът Пимен e обявен за патриарх с подкрепата на депутати и политици от СДС. Дирекцията регистрира нов синод.

2-4 юли 1997 година. Четвъртият Църковно-Народен Събор осъди разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и призова отпадналите от единството на Църквата към истинско покаяние и завръщане по съответния каноничен ред в лоното на Майката Църква.

Петър Стоянов се заклева като президент пред Пимен.

30 септември - 1 октомври 1998 година. Разширен, Надюрисдикционен Всеправославен събор с участието на Предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, "Св. Александър Невски". Седем православни патриарха потвърждават легитимността на патриарх Максим и дават възможност на падналите в разкол клирици на Българската православна църква да се завърнат в единството на Каноничната Българска Църква, като се разкаят за поведението си. Сред тях са Вселенският патриарх Вартоломей (свикал и председателствал Събора), Антиохийският патриарх Игнатий VI, Руският патриарх Алексий II, Александрийският патриарх Петър VII, Сръбският патриарх Павле, Румънският патриарх Теоктист, Българският патриарх Максим и други представители на поместните патриаршески автокефални и автономни Православни църкви.

По крайно снизхождение Съборът приема разкаянието на пребиваващите в разкол и поради това низвергнати от Св. Синод митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх" Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата бивш Неврокопски митрополит).

18 октомври 2000. Войната срещу БПЦ навлиза в нова фаза: Върховният административен съд (ВАС) обявява с Определение №6300 регистрацията на Св. Синод за нищожна и допуска втора църква със същото име.

"Върховният административен съд намира, че в Република България съществуват две религиозни общности с наименование Българска православна църква… Щом като в Република България има граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим, те имат суверенното право да се отделят от религиозната общност, ръководена от този патриарх, и да образуват самостоятелна църква като религиозна общност със свой устав и ръководни органи".

Новоизбраните премиер Симеон Сакскобургготски и президент Георги Първанов се заклеват пред патриарх Максим в парламента. В първия работен ден на Народното Събрание депутатът Борислав Цеков внася проект на закон за вероизповеданията.

16 юли 2002. Обжалвайки мълчаливия отказ на МС за регистриране на решенията на разколническия събор от 1996 г., "алтернативният" синод губи делото срещу правителството във Върховния административен съд (ВАС). Така МС утвърждава, че съществуването на две религиозни общности с наименованието "Българска православна църква", с два устава и две ръководства е незаконно.

А какво става днес в БПЦ?  След кончината на Патриарх Неофит, предстои избор на нов Български Патриарх. За съжаление част от българските ерхиереи без да взимат предвид поуките от миналото, явно работят против единството на нашата православна вяра. Трагичното е, че това се поощрява и от вселенския Патриарх Вартоломей. Той, бидейки според канона  пръв „сред равни“ се определи, вече официално на сайта на Цариградската Патриаршия като „пръв без равни“ – „primos sine paribus“. А това е ерес – ФЕНЕРОПАПИЗЪМ. Вартоломей, непризнавайки канона влезе и в съслужение с разколниците от „православната църква на Украйна“ - ПЦУ. Тези разколнически представители на ПЦУ са непризнати  от почти целия Православен свят (с някои изключения – зависими от Фенер църкви). По този начин той наруши свещенните правила на Единната Православна Църква. За наше голямо съжаление в съслужение с него са били и петима български ерхиереи Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан и Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий и Смолянският епископ Висарион. На това съслужение те са били в момент, когато БПЦ е без Патриарх и без знанието на останалата част от ерхиереите на Св. Синод, което определено не е било редно.    

В тази връзка съобразявайки се с канона и спазвайки го, Светият Синод на Руската православна църква изрази дълбока скръб по повод участието на българските ерхиереи в това съслужение, което нанася сериозни щети на отношенията между Руската и Българската православна църква. Като основният проблем не е, че РПЦ  отказва съслужение с тези ерхиереи , а това, че ако Синода на БПЦ утре избере за Патриарх личност, която одобрява подобни действия това може да послужи като сериозна причина за нов разкол в Църквата ни, дори може да предизвика и действия по налагането на нова Схизма, което неминуемо ще има за цел не само да ни раздели с руското православие, като основополагащо на дружбата ни с руския народ, но и да породи раздор в цялата Единна Света Православна църква.

„МАЙНАТА МУ НА ПРАВОСЛАВИЕТО!“ Спомняте си тези думи на хазарина Соломон Паси, нали?

Не смятам, че аз съм човекът, който може да съди и да държи сметка на българския клир за неговите действия. Но като православен християнин, наследник на българския, християнски дух водил ни през вековете не мога да съм безучастен към ставащото. И надявам се не само аз да имам подобно отношение. Нека всички вярващи в Христа се обърнем към българския Клир!

Ваши Високи преосвещенства и Преосвещенства,  бъдете достойни наследници на духовните ни предци  Екзарх Йосиф, Антим І, Митрополит Климент, Софроний Търновски  и цялата плеяда духовни водачи опазили българското единство през вековете.  
Недейте Ваши Високи преосвещенства и Преосвещенства  да сте причина утре да звучат проклятията АНАКСИОС (НЕДОСТОЕН) и АНАТЕМА за тези български духовници, които престъпват каноните!

Милчо Миланов

БИАЦГ