Неделя, 10 Септември 2017 16:12

Калин Митрев - Защо?

Лондонският в."Гардиън" в специално свое разследване, в което условно нарича схемата "Азербайджанската пералня" твърди, че между 2012г. и 2014г. повече от 16 000 плащания са минали по различни канали, като с близо 2.9 млрд. долара е плащано на

известни европейци, купувани са луксозни стоки и са прани пари през мрежа от почти непрозрачни британски компании. Не е сигурно, че всички получатели са знаели за първоизточника на средствата, тъй като те са минавали по канали, прикриващи откъде идват.

Подробности за това разследване са публикувани и в "Биволъ", "Монд" и "Зюддойче цайтунг", като също в тези публикации се споменава името Калин Митрев.

В тези материали се твърди, че Калин Митрев - директор от повече от 3 години за България, Полша и Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, съпруг на Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, с или без негово знание е бил част от мащабна тайна схема, с която властите в Азербайджан са плащали на политици и журналисти в лобистка кампаня за отклоняване на критиките срещу управлението на президента Илхам Алиев.

Информациите се основават на поверителни банкови данни, предоставени на датския вестник "Берлингске" и споделени с Проекта за разследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), "Гардиън" и други медии и обхваща 30-месечен период.

За Калин Митрев в публикациите се казва, че през него са минали средства за британски компании, а той е получил поне 425 000 евро за консултански услуги от азербайджанската фирма "Авуар" (Avuar Co). Той не крие факта и обяснява, че средствата са от напълно законен бизнес, декларирани са в България и са платени данъци върху тях. Митрев казва пред "Гардиън", че не познава цялата схема, както и не му е известен първоизточникът на парите.

Калин Митрев бе назначен в ЕБВР от правителството на Пламен Орешарски през пролетта на 2014г., като решението бе взето "на подпис", без мотиви и официално съобщение и посред втория мандат на Стефка Славова. Тогава тя заяви пред "Дневник", че такъв начин действие показва подмолност. "Разбирам, че премиерът е бил под натиск", допълва тя и припомня, че при нейното назначение решението е взето два месеца преди да поеме поста.

Предишното спорно назначение на Митрев в ЕБВР бе по времето на кабинета "Станишев". През 2005г. изненадващо бе отменено решение на предходното правителство "Сакскобургготски" за смяната му със София Касидова в банката в Лондон и го остави да изкара още един мандат.

И така накратко какво е "Азербайджанска пералня"? Според разследването с това име се обозначава схема за изнасяне на милиарди долари от Азербайджан, от които тайно се е ползвал на Запад елитът на страната.

Президентската двойка Илхам и Мехрибан Алиеви не са директно споменавани, но "Гардиън" казва, че има множество косвени доказателства, сочещи в тази посока.

Разходите са за всевъзможни цели - от хонорари на журналисти за положителни репортажи и коментари през депутати в Парламентарната асемблея на Съвета на Европа до плащане на такси за обучение в елитни колежи и покупки на луксозни стоки.

Значителна част от средствата са преминавали през Международната банка на Азербайджан, най-голямата в страната.

Клонът в Естония на датската "Данске банк" е бил едно от местата за прехвърляне на милиони, използвани са и компании, регистрирани в Шотландия, тъй като това не е най-очевидното място за тайно движение на пари.

В материалите не е изяснено откъде точно са акумулирани толкова много средства в богатата иначе на петрол и газ бивша съветска република. Част от тях, например се твърди, че са от руската държавна компания "Рособоронекспорт", внесла в тайния фонд над 29 милиона долара. Няколко превода свързват "Азербайджанската пералня" с действащата от Москва схема "Глобална пепралня". През март OCCRP, "Новая газета" и "Гардиън" описаха как през нея са минали други 20 млрд. долара в периода 2010-2014г.

Най-големият вложител изглежда частна фирма от Баку, носеща име на телекомуникационна компания. От "Бактелеком ММС" са дошли над 1.4 млрд. долара, но разследващите журналисти казват, че тя няма връзка с държавния телеком, не разполата с интернет сайт, не е ясно какво точно върши и OCCRP я свързва с Мехрибан Алиева. "Бактелеком ММС" е превеждала внушителни суми по 3-4 пъти на ден, след което ги е размествала между няколко британски компании, управлявани от хора от Британските Вирджински острови. Само това е било достатъчно основание разследващите пране на пари да праявят интерес.

Интересен е фактът, че през април 2016 г. съдът за тежки престъпления в Баку праща бившият зам.-министър на отбраната на Азербайджан Мехман Салимов зад решетките за 8 години. Провинението му е злоупотреба с власт и присвояване на бюджетни пари.

Също през миналата година Азербайджан е започнал активно да изнася оръжие, което чрез военните ведомства и компании на Саудитска Арабия и САЩ се е доставяло в Йемен и Сирия. При това Баку системно е увеличавал експорта на тази стока. И ако до миналата година Азербайджан основно е препродавал най-вероятно в Саудитска Арабия българско оръжие, то през тази година е започнал да доставя в зоната на конфликта в Близкия изток и въоръжение собствено производство. За това говорят документи публикувани от хакери, действащи под името „Anonymous Bulgaria“.

https://eadaily.com/ru/news/2017/09/06/oruzhie-dlya-boevikov-v-sirii-azerbaydzhan-konkuriruet-s-bolgariey

Хакерите са получили достъп и са предоставили копия от електронната поща на посолството на Азербайджан в България от които е видно, че самолети на държавната авиокомпания Silkway и ВВС на Азербайджан под прикритието на дипломатически полети са доставяли по въздуха оръжие от страните от Източна Европа в зоните на конфликт по целия свят повече от три години. Държавната Азербайджанска авиокомпания Silk Way Airlines e извършила над 350 доставки на въоръжение. Под прикритието на дипломатическо карго са се доставяли десетки тонове въоръжение в това число и за радикалните ислямисти в Сирия.

https://eadaily.com/ru/news/2017/07/03/pod-dipprikrytiem-baku-dostavlyaet-oruzhie-dazhe-dlya-dzhihadistov-sirii

През април 2014 година министърът на отбранителната промишленост на Азербайджан Явер Джамалов заяви, че в страната се планира пускането в експлоатация на 8 завода за производство на продукция с отбранително предназначение. Но след началото на петролната криза, която сериозно удари и Баку за производството на ново въоръжение в Азербайджан се заговари отново едва през тази година. През юни т.г. министерството на отбранителната промишленост съобщи, че президентът Илхам Алиев ще участва при откриването в град Ширван на нов завод за производство на гранатометни изстрели за ръчен противотанков гранатомет РПГ.

Днес Баку се явява един от най-големите клиенти на военните предприятия в България. През миналата година по данни на отчета на Междуведомствената комисия по експорт,  контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение България е продала на Азербайджан четири пъти повече въоръжение отколкото през 2015 година. Любопитно е да се отбележи, че с препродажбата на българско оръжие и доставката му за сирийската опозиция Баку е започнал да се занимава именно през 2015 година. В тази връзка са интересни и развижването в българската отбранителна промишленост и случващото се с „Дунарит“, „ЕМКО“ и КТБ

Впрочем за последните години многочислените конфликти в Близкия изток и в Афганистан доведоха до изразходване на запасите от гранатомети съветско производство в складовете на страните от Източна Европа, като производството не може да отговори на повишеното търсене. Явно е, че в този процес ще се включват нови страни, може би понякой път и за сметка на старите доставчици.

За 2018 година само Пентагонът планира за подготовка и въоръжение на сирийската опозиция около 500 млн щ.д. Според проектобюджета на джихадистите ще бъдат доставени 12 000 автомати АК-47, 6000 картечници ПКМ, 3500 голямокалибрени картечници ДШК, 3000 РПГ-7, 1000 ръчни гранатомети АТ-4 или СПГ-9, 225 миномети и 100 снайперски винтовки. Става дума за въоръжение за около 30 000 човека, като в тях най-вероятно са включени и прокюрдските „Сирийски демократични сили“.

Във всеки случай в близките години в Сирия ще са необходими значителни количества оръжия и Азербайджан, съдейки по всичко е готов да се конкурира сериозно за тяхната доставка. Дори, ако се наложи да изтласка от пазара някой от досегашни сериозни участници. Затова са лобистите.

Интересен е фактът, че в документите по изпращането на тези товари фигурира Министерството на отбраната на Азербайджан, а получател е Special operation forces acquisition, technology and logistics. Това е подразделение на Главното управление на войските със специално предназначение на Министерството на отбраната на САЩ (SOCOM), което всъщност се явява купувач на тази стока и краен получател на оръжието.

Формално във всичко описано по-горе държавите, които доставят оръжие на воюващите в Сирия страни не нарушават никакви международни закони, тъй като продават оръжието на посредници от Саудитска Арабия и САЩ. Не е ясен обаче отговорът на въпроса може ли със сертификат за краен потребител да се изнасят съветски тип боеприпаси за страни в които по закон не се ползват други оръжия освен натовски образец. Може ли да бъде краен потребител на боеприпаси страна която не притежава оръжията за които са предназначени тези боеприпаси? А иначе това си е много добър бизнес. Чрез него се печелят значителни средства особено по време на петролната криза, която явна силно се отразява и на Азербайджан. България пък е увеличила експорта си на въоръжение през 2016 година с 63%. Поради тази причина е логичен стремежът на Баку да увеличи производството си и да се конкурира по-активно със страните от Източна Европа при доставката на въоръжение, дори ако се наложи и да измести от пазара някои от тях. А това зависи от тези, които определят страните доставчици и които плащат, тоест от САЩ и от Саудитска Арабия.

Истина е обаче, че в самия Азербайджан има проблем с радикалните ислямисти, част от които са заминали в Сирия на „джихад“. Напълно е възможно някои от тях вече да стрелят с отечествено оръжие и с отечествени боеприпаси, както по праправителствената армия на Сирия, така и по военни руски формирования. А руснаците не се шегуват, когато декларирайки дружествени отношения към тях държави създават условия да бъдат убивани техни военни.  

В България също вече имахме подобен случай забъркан от вече бившия външнен министър Николай Младенов, който си навлече гнева на няколко чужди посолства включително и тези на САЩ и Туция, заради крайно съмнителна оръжейна сделка. Тогава през 2010 година оръжието бе продадено на кюрди в Ирак. Това бяха боеприпаси и забранени от НАТО мини на стойност 34 млн. долара, като се говори, че комисионата за политическите покровители е била 30 на сто. Появиха се и твърдения, че с тези оръжия вероятно са били убивани американски войници.

В този случай версията за фалшифицирани документи се обясняваше с нерегламентирана част от въпросния износ – боеприпаси не по натовски стандарти и забранени мини. Даже във връзка с този случай беше направено питане в парламента, дали нерегламентирано е внесен фалшив сертификат за краен потребител в Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение”. Тогава тази история бе потулена, но това не остава незабелязано от чуждестранните дипломати у нас. „Николай Младенов получи няколко шумни дипломатически шамари, а най-големият бе при просещението на Хилари Клинтън в България, която демонстративно го игнорира по време на визитата си”, коментираха тогава дипломати.

BIACG

По материали и от интернет

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com