БОЙКО БОРИСОВ – БАЛАНСЪТ НА ИНТЕРЕСИТЕ ИЛИ ОПИТ ЗА КРАТЪК АНАЛИЗ

Интересно е да се проследи влизането в държавното управление на Бойко Борисов и неговата промяна като политик до днес.

Този период обхваща времето от идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 год. до предстоящите през пролетта на 2019 год, избори за Европейски парламент.

Може да се каже, че създаването и влизането на ГЕРБ във власта не се различава по същество от създаването и влизането във властта на НДСВ, свързано с връщането и управлението на Симен ІІ. Този извод предполага, че структурите участвали в подготовката и реализацията на двата проекта са едни и същи. Предпоставките за тези действия са свързани основно със сериозното недоверие на избирателите към класическата партийна система в страната и компроментиране на партийното управление, особено това на СДС. В същото време в преходния период се появиха сериозни предпоставки за създаването на отделни икономически субекти със сериозен потенциал, които независимо от капитала използван за създаването им вече са трайно позиционирани в икономическата действителност на страната и търсят легалните пътища за развитието си, като внимателно следят за външното влияние върху бизнеса, както и за действията на вътрешната и външна конкуренция.

След „проекта Симеон ІІ”, който реално показа възможностите на подобен модел, влизането във властта на Бойко Борисов се характеризира с няколко етапа.

На първо място дейността му в частния бизнес веднага след промените през 1989 год. и до назначаването му за главен секретар на МВР. Този период е белязан от участието на Борисов в значителен брой фирмени структури в партньорство с различни съдружници. Анализирайки тези структури и дейността им усещането за участието на Борисов в тях е, че по-скоро то е свързано не толкова, като идентифициращ се с реално присъствие в този кръг, а по-скоро с определени задачи, поставени му като бивш служител на МВР за внедряване и присъствие в тези среди. Тази му позиция му дава възможност да получи богата информация за нелегалните и полулегални „борчески” структури, което му позволява днес от  позицията му във властта да респектира и подчини всички останали действащи подобни образувания. За назначаването си на възловата длъжност в системата на МВР през 2001 год. Борисов е предложен на тогавашния  премиер Симеон Сакс Кобурготски от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола и стабилизирането на обстановката в страната след последните парламентарни избори и управлението на СДС. Личността Бойко Борисов е изключително добро попадение и той съумява за кратък период да се наложи, като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. Това обаче не му попречи във времето да се адаптира към обстановката и с действията си да изгради един специфичен имидж, припокриващ се с такъв познат на народа от преди 1989 год.

Може да се предположи, че външното влияние върху него не идва само по линия на групата предложила го и реализирала проекта ГЕРБ. Промените в отношението му към отделни личности и структури и сериозните завои и първоначалното „лутане” особено в сферата на външната политика, липсата на достатъчна определеност в отношенията му и към „изтока” и към „запада” в първоначалния период му донесоха твърде много негативи в международен план. Достатъчно е да се вземат предвид оценките за него на посланника на САЩ изпратени до държавния департамент, както и отношението на Русия особено след спирането на ключовите проекта за България – АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”.

Важният въпрос днес е до каква степен Борисов се е еманципирал по отношение на странично влияние върху него и дали и до каква степен води своя самостоятелна политика или продължава да се съобразява с определено външно въздействие. Усещането е, че независимо от липсата на значими външни признаци в действията му все още прозират реакции и съобразяване с наложени му от страни анализи и прогнози. Този въпрос не е маловажен предвид налаганото от него поведение на неяснота в отношенията му, както с вътрешни така и към външни партньори. Това му създава образ на непредвидима в някои ситуации личност, което не е в негова полза и в някои случаи е резултат от закъсняла  реакция основана на външнен анализ и въздействие.

Началото на управлинието на ГЕРБ бе белязано от няколко основни момента. На първо място това е задълбочилата се икономическа криза. Правителството не съумя да предвиди вида и дълбочината, както и да я анализира детайлно и заложи на класическите фискални средства за излизането от нея. То не осъзна, че тази криза не е резултат от случайни фактори, а е част от нова технология за управление чрез кризи, основно излизаща от САЩ. Набелязаната от правителството тогава програма и предложените 60 мерки бяха абсолютно погрешни. Разчиташе се основно на субсидиите от ЕС, затягането на финансовата дисциплина и увеличението на приходите във фиска включително и чрез повишаването на цените. Изцяло бе пренебрегнат валутния борд и ролята му за задълбочаването на кризата, както и ролята на държавата при създаването на допълнителни условия за повишаване на заетостта. Наложен бе изцяло пазарния модел като панацея за решаването на проблемите, като се пренебрегват действията на монополните структури при необоснованото повишаване на цените. Чрез МФ правителството реализира политиката за повишаването на цените а от там и на косвените данъци, акциз и ДДС с мисълта да се пълни хазната.

В този период особено пролича най-главния недостатък в управлението на Борисов. А именно управлението и стимулирането на икономиката. Не бе отчетена необходимостта от стартирането на комплекс от мероприятия насочени към повишаване покупателната способност на населението и изравняването и с тази в ЕС. Бе подценено значението на родното селско стопанство, което доведе до рязък спад на производство на български селскостопански продукти и отварянето на пазара ни към вноса на хранителни стоки в повечето случаи по-скъпи и некачествени.

На второ място правителството пропусна стратегически да обоснове външната си политика, което определено доведе до противопоставяне на великите сили на територията на България. Показателен в това направление е случаят с Желева, където след предварителното съгласуване с Берлин, Борисов се огъна и я смени с Кристалина Георгиева – представител на Световната банка и близка до САЩ, което доведе до сериозно отдръпване на Меркел. Не без значение бе и случая с арестуването и разследването срещу Алексей Петров с което сериозно бяха накърнети интересите на Израел, а и на някои руски кръгове страната. За накърняването на руските интереси допринесе и политиката на Борисов по отношение изграждането на АЕЦ „Белене”. Липсата на категоричност в позициите на страната говореше за по-скоро за определен конформизъм в действията на Борисов, огъващ се пред по-силния в момента.

Особено през третия си мандат Бойко Борисов осъзна сериозните преимущества предоставяни му от по-активната външна политика. Като резултат от подобни действия може да се разглежда председателството на ЕС през първата половина на 2018 година. Това председателство разкри на Борисов възможностите от директните контакти с висшето ръководство на държавите и възможностите на прякото договаряне, както и получаването на информация от първа ръка за намеренията на великите сили на територията на България. Бе осъзната и възможността България да залага дневен ред по отношението на определени политики не само в региона на балканите. Между другото негатив от тези действия на Борисов би могъл да се разглежда противопоставянето му с Президента Румен Радев, комуто по конституция са вменени международните контакти. Интересното е, че между двамата ръководители не можаха да се установят по-близки взаимоотношения макар да се счита, че с поставянето на може да се каже на неизбираем кандидат като Цецка Цачева, Борисов пряко спомогна за избирането на Радев. Не може да се определи точно коя е причината, която лиши управлението на страната от по-близък диалог и разбирателство между двамата генерали. Счита се определено, че обединен потенциалът на двамата би довел до значително по-сериозени и положителни резултати при управлението на страната. Парадоксалното е, че президентът на Русия Владимир Путин им го каза в прав текст и на президента и на премиера, като ги покани буквално един след друг на среща при него.

Русия разбра, че повече не трябва да бъде добра

Определено може да се каже, че на правителството липсват систематични действия по дефинирането, обсъждането и балансирането на интересите на великите сили на територията на България. Това определено води до негативизим към страната ни и до противоборство между отделните глобални играчи за реализарането на целите им у нас. Правителството се стреми да налага мнението че основните вектори във външната му политика са по направленията ЕС и САЩ, като обаче практически полага сериозни усилия да не изпуска отношенията с Русия без обаче да ги афишира. Проблемът му е че тези отношения не са ясно дефинирани от гледна точка на интересите на всички участници и не са поставени на масата за преговори директно, а се реализират на тъмно.

Интересни са процесите, които наблюдаваме по отношение на няколко основни вектора. На първо място това са проектите за АЕЦ „Белене” и за т.н „Газов хъб”. Вероятно Путин при срещата му с Борисов през миналата година е поставил директно въпросът в кратки срокове България да се определи по отношение на тези два проекта. В този случай България трябва да е наясно и да убеди и ЕС и САЩ в необходимостта от тях за нашата икономика.

Въобще твърде пасивно държавата ни реагира спрямо налаганите ни от ЕС икономически условия. Първо ни се налага глоба /случаят БЕХ/ за недопускането до разпределителната ни газова система на други доставчици с което се нарушавала конкуренцията. В същото време се лишават нашите превозвачи реално да участват на европейския пазар, като им се налага определено нереални и трудно изпълними изисквания. Това не е ли протекционализъм по отношение на европейските превозвачи?  От друга страна явно при новото управление на Доналд Тръмп в САЩ, където той е повече бизнесмен отколкото политик, явно имаме може би шанс, разменната монета за съгласието на САЩ за реализирането на двата проекта от Русия да бъде закупуването на американските F-16.

И така балансът на международните интереси на територията на страната ни е изключително важно, но определено недостатъчно условие за успешното продължаване управление на правителството на Бойко Борисов.

Значително по-важна е стратегията и политиките за повишаване на благосъстоянието, жизненото разнище на българина и неговите покупателни възможности, като резултат от развитието на националната икономика. Не може България, чиито златен лев в началото на миналия век е приеман навсякъде в Европа, днес същата тази България да бъде в опашката на страните членки на ЕС по икономически стандарт.

Така, че това са двата основни жалона пред ръководството на страната. Балансът на интересите на големите държави и чужди инвеститори на територията на страната ни и отчитане на основния интерес на българина за адекватни условия за икономическо развитие на страната и повишаване на покупателните възможности и просперитета спрямо останалите страни членки в ЕС.

Ако Бойко Борисов се опитва да действа сам за решаването на тези две задачи той ще носи еднолично отговорност и за позитивите и за негативите от тях. Действайки в синхрон с президента това определено би повишило възможностите за положителни резултати от съвместните им действия. А най-важното е изграждането на правилната стратегия за страната в по-дългосрочен план, която би могла да се формулира и реализира от способни личности, а не политически конформисти и хамелеони, решени на всичко заради благото си.

Изборите за Европарламент биха могли да станат повратна точка в този процес. Независимо от резултатите на тези избори едно програмно правителство реализирано и гарантирано от двама генерали – премиер и президент би могло ефективно да работи за благото на страната ни. Дали и двамата ще са достойни за тази си роля ще отреди историята!

BIACG

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com