TIPING POINT? ЩE ИГРАЕ ЛИ ТРЪМП ВА-БАНК?

Президентът Доналд Тръмп направи поредната решителна стъпка към създаването на предпоставки за конституционна криза в САЩ. Той заяви, че разглежда

въвеждането на извънредно положение в страната за да «сломи» съпротивата на конгреса, който не му позволява да изпълни негови ключови обещания от предизборната му програма. Особеност в създадената ситуация придава фактът, че заявлението на американският лидер за въвеждането на извънредно положение, което му дава сериозни допълнителни права и възможности се прави при условията на т.н «shut down” т.е. при състояние на прекратяване дейността на редица федерални министерства, ведомства и агентства заради факта, че конгресът и президентът не могат да се договорят за държавния бюджет за 2019 година. Ако извънредното положение бъде въведено при действащ „shut down” ще се получи така, че президентът и неговата администрация ще останат фактически единствените, които ще могат да функционират пълноценно, което ще означава и че еднозначно ще бъдат най-влиятелната структура в американската властова система за определен период.

Тази перспектива създава твърде много възможности по отношение личните амбиции на президента, както и сериозен риск, че би могло да го обвинят и в узурпирането на властта. Поводът /а това е именно повод не причина/ за възможното въвеждане на извънредното положение е конфликтът касаещ т.н. «стената на Тръмп» по границата с Мексико, която той направи едва ли не най-главния елемент на своята президентска програма. «Стената на Тръмп» - това е от една страна напълно практичен начин за защита от нелегалните мигранти, които силно дразнят гласуващите за републиканската партия избиратели, а от друга нагледан пример за това, че президентът на САЩ не е предал своите избиратели след триумфалното си влизане в Белия дом и не е забравил предизбоните си обещания. Много е възможно изострянето на кризата свързана със стената да е провокирано и от това, че администрацията на президента е усетила в допитванията падане на рейтинга на доверие към него и че верните му поддръжници започват да се разочароват преди всичко от неспособността му да изпълнява предизборните си обещания /а именно да построи стената или поне да даде на съд Хилари Клинтън/. Възможно е избора за варианта на политическото изостряне на ситуацията да се е определил от отговора на въпроса: кое може да стане по-лесно и по-бързо като ефект. Дали Хилари Клинтън да се «вкара» в затвора или да се построи «стената»? Явно администрацията на президента е избрала строителството на стената и съответно са били стартирани поредица от действия, които напълно е възможно да доведат до пълномащабна конституционна криза в случай, че нито една от страните, демократите или президента не тръгне на болезнен и определено унизителен компромис. Доналд Тръмп има и още една причина да търси реванш и по отношение на продължаващите вече две години заплахи за импийчмънт от страна на демократите и разследвания по отношението участието на Русия и помоща и при неговото избиране за президент. И той определено е в правото си предвид резултатите от междинните избори произведени двете години след началото на управлението му, които потвърдиха броя на американците гласували за него.

Ако се погледне на въпроса за строежа на стената изключително от финансова гледна точка, то определено е неразбираема решителната ярост с която Демократическата партия се съпротивлява на нейното изграждане. Даже нещо повече, партията демонстрира непоколебима готовност да търпи спирането дейността на федералните институции и съпътстващото недоволство на част от американското общество, което справедливо дефинира именно демократите като причина за сегашната политическа криза. Цената на «стената на Тръмп» е от порядъка на около 5.6 млрд. щ.д., което за американския федерален бюджет е нищожна сума. Имайки предвид, че администрацията на Тръмп и така увеличи държавния дълг на САЩ с 1.9 трлн. щ.д. за две години, става ясно, че причината въобще не се корени в средствата. Проблемът е следния: Ако стената действително бъде построена, то тя твърде е възможно действително може да стане  ефективен средство за ограничаване на нелегалната миграция. Това би била голяма политическа победа за президента, че може да изпълнява предизборните си обещания, но не само.  Съкращаването на нелегалната миграция /в САЩ по настоящем по най-консервативните оценки живеят около 10 млн. нелегални/ е също така сериозно ограничаване възможностите за увеличаване електората на Демократическата партия, която разчита на поредната масова «амнистия» на нелегални мигранти и по този начин на привличане на нов електорат. Нещо повече републиканците се опасяват, че има «нелегални», които и сега гласуват на изборите в САЩ. Работата е в това, че в много щати например може да се гласува без да се предоставят стандартните идентифициращи документи. Има също така и възможност да се гласува по пощата по схема, която дава възможност за фалшифициране на резултатите без особени проблеми. Съгласно изследване от 2014 година публикувано в американското научно списание Election Studies, мигранти нямащи американско гражданство не само масово са гласували на американските избори, но са повлияли и на ключови резултати  /например при победата на Барак Обама в Северна Каролина, както и при получаването от Демократическата партия на ключово място в сената през 2010 година/. Необходимо е да се отбележат и трудностите пред републиканците да прокарат т.н. voter id laws /”закон за идентификация на избирателите”/ които опити се разбиват с обвинения в расизъм и републиканците всеки път отстъпват, независимо от пълната несъстоятелност на тези обвинения.

В горния контекст става ясна същността на конфликта във връзка със стената и защо нейното построяване ще стане за редовите консерватори символ за това, че Тръмп действително може да победи по отношени на ключов за тях въпрос. Предполага се и че успешното и построяване в много голяма степен би способствало и за втори мандат на президента.  

Случващото се в САЩ обаче извежда на дневен ред и един друг проблем. Смяташе се, че американската политическа система е периодично редуване на демократите и републиканците във властта без наличието на антагонизъм в отношенията им. Действията на Тръмп демонстрират изключителна смелост да се противопостави с действията си на статуквото, дори и в ситуация при която и част от членовете на неговата консервативна партия не го поддържат. Това говори, че в САЩ може би се формира нов властови център, който се опитва да дефрагментира сегашната политическа система на страната и да я пренасочи от имперската плоскост в която тя се намира досега, защитавайки много често за своя сметка и чужди интереси към нова политическа плоскост, основно насочена към конкретните интереси и нужди на американския народ. Не е ясно дали Тръмп ще успее докрай, но е факт, че той постави нов дневен ред пред американското общество – кой и за какво използва Америка?

*tiping point – повратна точка от която няма връщане назад

 BIACG - по материали и от интернет

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com