ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ РУСКИЯТ ЕЛИТ?

Началото на 2020 година бе белязано с три събития, които в голяма степен ще бъдат определящи при предстоящите промени очакващи световната политическа и икономическа системи. Това са предприетия импийчмънт по отношение на американския президент Доналд Тръм, китайския корона вирус и смяната на правителството в Русия.

И ако две от тях бяха малко или повече очаквани и имат своето логично обяснение, то третото а именно смяната на правителството в Русия за някои бе истински шок.

Доналд Тръмп още с избирането си за американски президент показа, две неща. Първо, че не е самотен играч, а зад него е изграден и продължава да се изгражда нов властови център в САЩ, различаващ се от досегашния доминиран от демократите и масоните от двете страни на океана. Девизът му „Да направим Америка отново велика” бе основа за преосмисляне действията на САЩ и в чии интереси са тези действия. Защото част от американците отдавна бяха разбрали, че Америка много финно е манипулирана и често защитава и чужди интереси преди своите собствени. Някой ще си зададе въпроса нима САЩ може да бъде манипулирани и управлявани от вън?  

Оказва се че може. И това става чрез избора на президент и чрез двупартийната система в която определено доминират масонските структури. В САЩ масоните са почти 2.5 млн. Във Великобритания те са над 400 хил. А когато „избран” президент на САЩ не желае да реализира налагана му политика се предприемат съответни действия за елиминирането му. Така е било с Джон Кенеди, когото обявиха за страхливец при Карибската криза, така бе с Ричард Никсън, който прекрати войната във Виетнам и на който бе спретната аферата Уотъргейт. Така бе с Бил Клинтън който отказа да бомбандира Сърбия и му бе организирана аферата „Люински”, така е днес и с Доналд Тръмп за избирането на който се оказаха виновни руснаците.

На второ място въпросът с китайския корона вирус. Естествено може да се предположи, че тази криза обхванала Китай е резултат и от случващото се в Хонг Конг. Великобритания няма да се примири с връщането на исконните китайски територии в метрополията. Защото Хонг Конг и Сингапур в далечния изток, Федералния резерв в САЩ и Ситито в Лондон са трите финансови кита чрез които Великобритания контролира световната финансова система. Така че за Хонг Конг на Китай ще му се наложи да плати много, много висока цена. Като не трябва да забравяме обаче и изключителната азиатска жестокост, която може да бъде като отговор на случващото се в Китай, стига да се докаже по безспорен начин кой е виновен.

За повечето анализатори е ясно, че и трите събития не са случайни, а сериозно подготвяни и последователно реализирани. И трите събития са замислени и ръководени от световния управленски финансов и иконочически елит в основата на който днес стоят транснационалните корпорации и световното масонство.

Защо обаче се откроява случилото се в Русия?

За много от нас, събития случващи се на хиляди километри не ни се струват толкова значими по сравнение с такива, които непосредствено ни касаят. Оказва се обаче, че с времето тези събития прерастват в толкова значими, че сами се учудваме защо не сме им придали необходимото значение и внимание. А не сме могли да направим това поради факта че в този момент за нас това е било невероятно като предположение и не сме имали смелостта и решителността да си го помислим дори.

Не е тайна, че след идването си на власт през 2000 година Владимир Путин не разполагаше с необходимите за висшо държавно управление средства и ресурси. Той нямаше на разположение свой управленски екип. Даже напротив още с идването му се случи катастрофата с подводницата „Курск”, която криза едва не предизвика ядрен конфликт и единствено заплатените от САЩ 20 млр. щ.д. компенсираха нерешителността и донякъде загубата на авторитет на новия президент на Русия. Либералната команда останала начело на властта след Елцин, предупреди Путин, че всяко нарушаване на стратегията при управлението на страната може да доведе до непредвидими последици за нея. Този елит бе недосегаем и се ръководеше не от руския президент, а от МВФ и структури извън страната. Бавно и последователно новото руско управление решаваше въпроси свързани с легитимирането и утвърждаването на нови личности планирани да заместят Путин на президентския пост. Такива бяха Ходорковски по късно Немцов, а в днешно време и Навални.

На Путин му бе пределно ясно, че дългото оставане във властта ще му донесе обезателно негативити. Той трябваше да балансира между сериозните външнополитически предизвикателства и усложняващото се вътрешно социално-икономическо положение.  Путин се утвърди при решаването на външно политическите проблеми особено след решаването на кризата с Крим и Донбас и Сирийския проблем. Но увеличените военни разходи, както и санкциите наложени на Русия не можеха да не се отразят на вътрешно политическата обстановка. Следейки внимателно ставащото в Китай, Путин все по-отчетливо осъзнаваше, че само с износа на суровини Русия няма шанс да реши вътрешните си икономически проблеми. Проблемът на Путин бе пълната липса на възможност да използва Централната Банка на Русия за стимулиране на икономиката. Банката налагаше своя монетарна и фискална политика съгласувана единствено с политиката на МВФ и никак не се и опитваше да наложи ефективна инвестиционна политика, която да способства за икономически подем в границите на този наблюдаващ се в Китай.  В голямата си част финансовия и икономически блок на Русия бе под прякото управление на либералния световен елит. Видно бе, че на Путин му бе невъзможно да влияе на кадровия потенциал в тази сфера. Защото се оказа, че Русия разполага с финансов потенциал, но не разполага с ефективни форми чрез които този потенциал да бъде вложен ефективно в икономиката и. В Русия основно се използваше банковото кредитиране и бюджетното финансиране без да се развива и усъвършенства инвестиционното финансиране. За това спомагаше и факта, че най-голямата руска банка Сбербанк се оказа собственост на ЦБ, а не на държавата. Една от промените случила се на 15 януари бе именно прехвърлянето на Сбербанк от ЦБ отново под ръководствотона държавата. И това стана по изключително фин начин. С ресурс от националния резервен фонд бе платено на ЦБ, която прехвърли на държавата управлението на Сбербанк, а след това, тъй като този ресурс се яви печалба на ЦБ той бе внесен обратно, но вече в държавния бюджет с което държавата си осигури, както структура, която да управлява инвестиционните процеси, така и достатъчен първоначален ресурс за тези действия.

Какво се случи на 15 януари? Неочаквано от никого правителството подаде оставка. Бе сменен министър председателят и голяма част от министрите отговорни за финансово - икономическите направления, които до сега бяха недосегаеми. Но не всички бяха сменени. Путин избра неочакван ход. Той запази присъствието на финансово – икономическия елит в някои случаи и на нови, различни позиции, но не се лиши от тях. Медведев бе назначен за заместник председател на Федералния съвет за безопасност. Бившият главен прокурор Юрии Чайка му благодари лично за новата си позиция като представител на президента на Руската федерация в Северо – Кавказкия федерален окръг. Съответно новият министър председател Михаил Мишустин бивш ръководител на руската налогова  агенция, технократ, доказал се с изграждането и налагането на новата и съвременна данъчна система базирана на съвършенно новите принципи на изкуствения интелект, както и новия главен прокурор Игор Краснов до момента заместник председател на Следствения комитет на Руската федерация са избор на В.В.Путин, показващ към какво ще се стреми до края на мандата си. Накратко целта е осигуряване на финансов ресурс за приоритетно интензивно развитие на руската икономика освен чрез продажбата на суровини и чрез ефективно действаща данъчна система и на второ място кадрите, които работят по тези задачи и в интерес на руската държава няма да бъдат закачани. За всички останали, които продължават да са подвластни на външни интереси Путин намекна нееднозначно, че новия главен прокурор има на разположение достатъчно материали за да предприеме необходимите действия срещу подобна практика.

Това бе последния шанс Путин да се обърне към населението на Русия и да покаже, защо досега не е имало ефект при планирането и при реализирането на социално икономическата политика на правителството.

И така В.В.Путин не взе на въоръжение политиката на Й.В.Сталин. „Има човек, има проблем ...” Не наложи антагонизъм спрямо тези, които са работили срещу руските интереси.  Путин категорично декларира, че тези, които ще работят в интерес на руската държава ще бъдат съхранени и ще им бъде дадена възможност да изкупят досегашните си грехове, ако разбира се имат такива. Но за тези /особено за структури от сорта на масонските/ които не се съобразяват с интересите на страната и на народа си пощада няма да има.

Това е революция! Революция, която започва не от низините...   

BIACG  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com