COVID 19 - А СЛЕД НЕГО?

 

Кризата с вируса COVID-19 вече е безспорен факт. Колко е мащабна, пандемия ли е или симптомите и са като на обикновен грип може би е безсмислено толкова да се разсъждава и дискутира.

Понастоящем обаче възникват няколко допълнителни въпроси към тази криза. 

Естествен резултат ли е тя от човешката дейност или изкуствено е предизвикана?

Ако е естествен резултат, какви са причините и кой и защо е пропуснал да предвиди подобно развитие на ситуацията и волно или неволно я е предизвикал?

Ако е изкуствено предизвикана, кой и с каква цел го е направил, умишлено или по невнимание?

Съществува обаче и един трети въпрос и той е от какво трябва да се страхуваме повече от корона вируса или от мерките за спиране на епидемията и евентуалните последици от тях?

За хората които са се занимавали с теория на управлението и следят изследванията и практиките в тази насока, „управлението на кризи” и „управлението чрез кризи” са съществени области в реалната практика на високите нива на управление.

При „управлението на кризи” те в повечето случаи възникват случайно и кризисния мениджмънт трябва да мобилизира необходимите ресурси за да ги овладее. При тях в повечето случаи след овладяването им, животът се връща в нормалното си русло.

При втория случай, кризата е планирана и предвидена чрез нея да се промени определена реалност, която иначе няма или трудно би се приела от болшинството от населението. В този случай хората ги очакват съществени изменения, които могат да променят изцяло или частично икономическата, политическата или социалната система на обществото.

Нека се върнем във времето в началото на 20 век и се опитаме да анализираме Голямата депресия стартирала в САЩ  през 1929 година и сочена като най-тежък срив в световната икономика и до сега, когато световния БВП спада с 15%.  Като резултат от тази криза личните доходи, доходите от данъци и такси и печалби спадат значително, а в някои страни като САЩ безработицата достига 25%. В много страни строителството е временно преустановено. Провинциалните райони, които разчитат предимно на земеделието, също са застигнати от кризата, като изкупните цени на селскостопанската продукция спадат средно със 60%.

Според анализаторите в основата на депресията от 1929 г. стои погрешната монетарна политика на властите и световно сегментираната икономика, която обаче е обслужвана основно от американския долар. Грешката на Федералния резерв е, че не е упражнявал необходимия контрол върху количеството пари в икономиката, което е и едно от основните средства за макроикономическо регулиране. Още повече, че американския долар е използван и като световно разплащателно средство. Чрез монетарната политика правителството и централната банка на държавата контролират паричната маса, наличността и  стойността на парите, както и лихвения процент. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантира растежа и стабилността на икономическата система, както на САЩ, така и частично в световен мащаб.

От тази гледна точка, Федералният резерв допуска чрез бездействието си финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на инвестициите. Кредитите станали твърде скъпи и се отпускали от банките с частично златно обезпечение от Федералния резерв, като постепенно системата е балансирана, но остава почти до 1933 година влиянието на глабалната криза породена от липсата на долари, обслужващи световната икономика .

Според британския икономист Д.М.Кейнс, основният ангажимент на държавата в стремежа към обществено благо е да упражнява балансираща намеса в икономическия живот чрез фискални и монетарни мерки. Според тази теория, ключово задължение на държавата по време на икономическа криза е намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагане на икономиката.

Забележете, държавата трябва да гледа интереса на обществото, а не този на банките. А САЩ, като претендиращи за световен икономически лидер би трябвало да се съобразяват и с ролята на долара като световно разплащателно средство.

И нека сега погледнем към кризата от 2007 - 2008 година.Тя се определя като най-тежката след Голямата депресия от първата половина на XX век. Тази криза не само заплаши с колапс ключови финансови институции, но и доведе до фалит четвъртата по големина инвестиционна банка на САЩ – Lehman Brothers през 2008 г. Този фалит бе най-големият в историята на САЩ и доведе до срив на фондовите пазари.независимо от финансовото подпомагане от националните правителства. Спадът в богатството на потребителите се оценява на трилиони долари, а намалената икономическа активност довежда до нова Световна икономическа криза и допринася за Дълговата криза в еврозоната.

При тази криза за разлика от 1929 година, рязкото увеличение на дела на кредитополучателите, които не могат да изпълнят ипотечните плащания, довежда до повишаване на лихвите от страна на банките, макар, че е имало и други компании, желаещи да дават заеми на ипотечни кредитори. Влошаването на тези условия за ипотечните кредитори създава т.н. „кредитна криза“ за тях, което води до значителен брой фалити.

И сега забележете разликата между двете кризи. При първата през 1929 година това е липсата на финансов ресур, които пречи на инвеститорите да получават кредити и да ги влагат в производство и затруднява паричния оборот не само в САЩ, но и в световната икономика. Причината за това е обвързаността на долара със златото, която не позволява да се печатат безконтролно нови купюри. Т.е. икономиката не е била осигурена с достатъчно парични средства, които да обезчеават, както оборота вътре в САЩ, така и да бъдат използвани при международните разплащания. Получил се е дефицит на парични средства. Изходът е бил, че президента на САЩ Рузвелт подписва заповед 6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв бил намален и пазарът постепенно балансиран.

При втората криза е точно обратното. Паричните средства в оборота са в излишък, безконтролно се печатат и се отпускат от банките, които ги предоставят като кредити, основно в жилищното строителство с цел да се стимулира ръста на икономиката. Това води до бум в строителния бизнес, респективно до спукването в един момент на строителния „балон” с резултат невъзможност за изплащане на кредитите и лихвите по тях и от там до фалит на банки, предприемачи и строителни фирми. Банките са подкрепени от държавите чрез още печатане на нови пари, но вече пазарът е пренаситен с оборотни финанси и те по някакъв начин в един момент би трябвало да бъдат извадени от обръщение. Това може да стане или чрез мащабна инфлация и девалвация на долара, което може да доведе до още по-тежки последици или чрез нулиране и рестарт на световната финансова доларова система.

И така в икономически аспект до какво може да ни доведе кризата с корона вируса.

На теория, големи и диверсифицирани икономики, а под това описание попадат и САЩ, и Европейския съюз, и Китай, трябва лесно да издържат на проблемите, свързани с временен (продължителност от един или два месеца) спад на икономическата активност. Практиката обаче показва, че тази аксиома е функционирала сравнително добре в миналото, но не и сега.

В условията на рекордна кредитна задлъжнялост на бизнеса, на населението и на държавните бюджети дори и не много дълга пауза на икономическа активност може да доведе до паника и верижна реакция на наказателните лихви с непредвидими (но едва ли положителни) икономически последици.

Китай излезе от ситуацията с изключително строги мерки за въздействие върху епидемията и се вписва в срока — ясно е, че ще има икономически щети, но няма колапс.

Пренебрежително отношение към епидемиологическите рискове може да струва много скъпо на световната икономиката като цяло, и срива на финансовите пазари в САЩ и ЕС може да бъде само прелюдия към това, което на тях ще им се случи, ако Вашингтон и Брюксел не покажат, че те възприемат ситуацията максимално сериозно и не предприемат драстични действия и мерки.

Защото евентуалното сриване американските държавни облигации, като база на световната финансова система, които досега се смятаха едва ли не за единствения безрисков актив може да доведе до сериозен колапс на системата обезпечаваща основната валута на планетата.

В момента започва да се усеща дефицита на частни и чуждестранни купувачи на основния актив на САЩ, търсенето на който, всъщност, и осигурява както покритие на американския бюджетен дефицит, така и стабилността на финансовите пазари.

Виждането на някои анализатори за резултатите от разразилата се световна криза основно се групират в три тенденции:

  • Деглобализация - преосмисляне на глобализацията и предприемане стъпки към създаването на нова световна регионална икономическа структура, която ще осигури ефективност на световната икономика и в същото време ще е насочена към деглобализацията и.
  • Дедоларизация - преосмисляне ролята на американския долар в световната икономика и търсенето на ново единно разплащателно средство, обезпечаващо невъзможността да се печата безконтролно парични знаци без покритие. Такава основа може да стане биткойна и свързаните с него блокчейн технологии.
  • Депопулизация на света - категорично трябва да се предприемат мерки за намаляване броя на световното население и обезпечаване на нормално и естествено възпроизводство на околната среда.Ако тези три насоки не бъдат сериозно изследвани, развити и налагани от световните елити, то следващата глобална криза може да е последна за човечеството. 

Ако тези три насоки не бъдат сериозно изследвани, развити и налагани от световните елити, то следващата глобална криза може да е последна за човечеството.

Милчо Миланов

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com