ПАНДЕМИЯТА СЕ ОКАЗА НЕДОСТАТЪЧНА. ВОЙНАТА БЕ НАЛОЖИТЕЛНА.

При „управлението на кризи” те в повечето случаи възникват случайно и кризисния мениджмънт трябва да мобилизира необходимите ресурси за да ги овладее. При тях в повечето случаи след овладяването им, животът се връща в нормалното си русло.

При втория случай, кризата е планирана и предвидена чрез нея да се промени определена реалност, която иначе няма или трудно би се приела от болшинството от населението. В този случай хората ги очакват съществени изменения, които могат да променят изцяло или частично икономическата, политическата или социалната система на обществото.

За пример нека се върнем във времето в началото на 20 век и се опитаме да анализираме Голямата депресия стартирала в САЩ през 1929 година и сочена като най-тежък срив в световната икономика и до сега, когато световния БВП спада с 15%. Като резултат от тази криза личните доходи, доходите от данъци и такси и печалби спадат значително, а в някои страни като САЩ безработицата достига 25%. В много страни строителството е временно преустановено. Провинциалните райони, които разчитат предимно на земеделието, също са застигнати от кризата, като изкупните цени на селскостопанската продукция спадат средно със 60%.

Тази криза стартира със започналия на 4 септември 1929 година спад в цените на акциите и се превръща в световна новина с Краха на Уолстрийт на 29 октомври, станал известен като „Черният вторник“.Според анализаторите в основата на депресията от 1929 г. стои погрешната монетарна политика на властите и по отношение на балансирането на американската финансова система и по отношение на вече широко,  сегментираната световна икономика, която обаче е обслужвана основно от американския долар. Федералният резерв не е упражнил или не е могъл да упражни необходимия контрол върху количеството пари в икономиката, което е и едно от основните средства за макроикономическо регулиране. Още повече, че в този момент американският долар, освен като национално е използван и като световно разплащателно средство. Чрез монетарната политика правителството и централната банка на държавата контролират паричната маса в обръщение, както и лихвения процент /цената на кредита/. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантирал растежа и стабилността на икономическата система, както на САЩ, така и в голяма степен в световен мащаб.

От тази гледна точка, Федералният резерв допуска чрез бездействието си финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на инвестициите. Кредитите станали твърде скъпи и се отпускали от банките с частично златно обезпечение от Федералния резерв. Постепенно националната финансова  системата е балансирана, но влиянието на кризата остава почти до края на 30-те години на века  при обслужването на световната икономика .

Според британския икономист Д.М.Кейнс, основният ангажимент на държавата в стремежа към обществено благо е да упражнява балансираща намеса в икономическия живот чрез фискални и монетарни мерки. Според тази теория, ключово задължение на държавата по време на икономическа криза е намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагане на икономиката.

Забележете, държавата трябва да гледа интереса на обществото, а не този на банките. А САЩ, като претендиращи за световен икономически лидер би трябвало да се съобразяват и с ролята на долара като световно разплащателно средство.

И нека сега погледнем към кризата от 2007 - 2008 година.Тя се определя като най-тежката след Голямата депресия от първата половина на XX век., макар че спадът на световния БВП е малко над 1.0%. Тази криза не само заплаши с колапс ключови финансови институции, но доведе и до фалит четвъртата по големина инвестиционна банка на САЩ – Lehman Brothers през 2008 г. с активи от над 600 млр.$ Този фалит бе най-големият в историята на САЩ и бе причина за срив на фондовите пазари, независимо от финансовото подпомагане на националните правителства. Спадът в богатството на потребителите се оценява на трилиони долари, а намалената икономическа активност доведе до нова Световна икономическа криза и допринесе за Дълговата криза в еврозоната.

При тази криза за разлика от 1929 година, рецесията води до  рязкото увеличение на дела на кредитополучателите, които не могат да изпълнят ипотечните плащания. Това от своя страна довежда до допълнително повишаване на лихвите от страна на банките за да се свие кредитирането. Влошаването на тези условия за ипотечните кредитори създава т.н. „кредитна криза“ за тях, което води до значителен брой фалити.

И сега забележете разликата между двете кризи. При първата през 1929 година това е липсата на финансов ресур, който пречи на инвеститорите да получават кредити и да ги влагат в производство и затруднява паричния оборот не само в САЩ, но и в световната икономика. Причината за това е обвързаността на долара със златото, която обвързаност не позволява да се печатат безконтролно нови купюри. Т.е. икономиката не е била осигурена с достатъчно парични средства, които да обезпечават, както оборота вътре в САЩ, така и да бъдат използвани при международните разплащания. Получил се е дефицит на парични средства. Изходът е бил, че президентът на САЩ Рузвелт подписва заповед 6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв бил намален и пазарът постепенно балансиран.

При втората криза е точно обратното. Паричните средства в обръщението вече са в значителен излишък, необезпечени с нищо след Бретън-Уудското споразумение. Без достатъчен контрол от страна на правителството на САЩ чрез Федералния резерв, инвестиционните и търговските банки се осигурява допълнителен паричен ресурс, който се предоставят като кредити, основно в жилищното строителство с цел да се стимулира ръста на икономиката. Това води до бум в строителния бизнес, респективно до спукването в един момент на строителния „балон” с резултат невъзможност за изплащане на кредитите и лихвите по тях, както от строителните фирми, така и от купувачите на жилища и от там до фалит на банки, предприемачи и строителни фирми и срив на фондовата борса. Банките са подкрепени от държавите чрез още печатане на нови пари, но вече пазарът е пренаситен с финанси и в този момент не е необходимо да се вливат в оборота нови средства, а би трябвало да бъдат извадени от обръщение значителна част от тях. Това е могло да  стане чрез мащабна инфлация и девалвация на долара, което би довело до още по-тежки последици или чрез нулиране и рестарт на световната финансова доларова система. Това ни бе спестено през 2008 год.

И така в икономически аспект до какво може да ни доведе кризата с корона вируса, а вече и с новият елемент в тази криза, войната между Русия и Украйна?

На теория, големи и диверсифицирани икономики, а под това описание попадат и САЩ, и Европейския съюз, и Китай, трябва лесно да издържат на проблемите, свързани с временен (продължителност от един или два месеца) спад на икономическата активност. Практиката обаче показва, че тази аксиома е функционирала сравнително добре в миналото, но не и сега.

В условията на рекордна кредитна задлъжнялост на бизнеса, на населението и на държавните бюджети дори и не много дълга пауза на икономическа активност може да доведе до паника и верижна реакция на наказателните лихви с непредвидими (но едва ли положителни) икономически последици.

Китай излезе от ситуацията с изключително строги мерки за въздействие върху епидемията и се вписва в срока — ясно е, че за нея ще има икономически щети, но няма колапс.

Пренебрежително отношение към епидемиологичните рискове и рисковете от войната, може да струва много скъпо на световната икономиката като цяло, и да срине финансовите пазари в САЩ и ЕС и може да бъде само прелюдия към това, което ще им се случи, ако Вашингтон и Брюксел не покажат, че те възприемат ситуацията максимално сериозно и не предприемат драстични действия и мерки.

Защото евентуалното сриване американските държавни облигации, като база на световната финансова система, които досега се смятаха едва ли не за единствения безрисков актив може да доведе до сериозен колапс на системата до сега обезпечаваща основната валута на планетата, доларът.

В момента започва да се усеща дефицит на частни и чуждестранни купувачи на основния актив на САЩ, търсенето на който, заедно с безконтролното печатане на пари от Федералния резерв всъщност и осигурява, както покритие на американския бюджетен дефицит, така и относителна стабилността на финансовите пазари.

Изводът който може да се направи в ситуацията в която се намираме е, че и пандемията и войната са режисирани кризи чрез които се управлява процесът на сериозна промяна целяща подмяна на световната валутно-икономическа система в интерес на САЩ.

А основният въпрос е дали този процес е все още надеждно управляем или вече е излязъл извън контрола на Америка.

BIACG

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com