До промените в страната ни през 1989 година, бе лесно да отговорим на този въпрос. Управляваше ни „тоталитарната“ Българската Комунистическа Партия. Забележете, знаеше се кой ни управлява и кой носи отговорността за резултатите от това управление, както и към кого да се насочи гражданското недоволство. Промените обаче замениха тоталитарното с демократично управление. Беше ни внушено, че всяка демократична държава се крепи на трите независими власти: законодателна, съдебна и изпълнителна. Логиката би следвало да е такава: законодателната власт кове законите, изпълнителната ги прилага на практика, а съдебната следи за реда. Действайки независимо една от друга, те формират и поддържат справедливия ред в обществото, гарантират спазването на правата и свободата на личността. Дали това е така обаче?

Оказва се практически, че тази представа не само не е пълна, но и не отговаря на истината. Или по- скоро се отнася за представителната или така наречена външната власт.

За съжаление все още обаче голяма част от народа приема на доверие демокрацията и нейните принципи. Но има и индивиди, притежаващи по-широки познания, информация и възможности за анализ, които разбират, че представителите на тези „избрани от народа“ власти нямат нито волята, нито желанието да се съобразяват с предизборните си програми и обещания, камо ли с народа който им е делегирал правата да го управляват според основния закон, Конституцията.

Защо се получава така? Причината за това е, че властите в така наречените демократични държави не са три, а пет. Освен изброените три съществуват още две, може да се каже скрити: идеологическа и концептуална.

След рухването на комунизма, някак много бързо забравихме за идеологията, а точно тя диктува на партийните членове и симпатизанти кое е правилно и кое не е, тя управлява постъпките и действията им, тя е техния морал. Идеологията това е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия, която система от възгледи,  изразява определени интереси. Като пример, може да се вземе интересите  на капиталистическата класа /десни/, която е притежавала средствата за производство и интересите на на работниците /леви/, които не са притежавали нищо друго, освен възможност да продават „наемен труд“.

Партията, която е на власт прокарва собствената си политика, съобразно идеологията която изповядва, тъй като е в мнозинство, а когато не е, разчита на партньори, които да я подкрепят в замяна на достъп до властови механизми и ресурс.

По този начин управляващата политическа сила назначава начело на „независимите“ власти собствени кадри, които няма как да бъдат институционално независими в своите действия. Нарушава се основния принцип, гарантиращ демократичните устои на обществото. Тези практики са характерни за всички съвременни модерни демокрации.

Колкото до концептуалната власт тук нещата са далеч по - прости и ясни и винаги са били такива. От философско историко - социална гледна точка концепциите, които пораждат идеологиите са две. Първата предполага зачитането на правата и свободите на хората и не допуска експлоатирането им от други себеподобни. Властта произтича от народа и е в полза на народа, като се спазват вечните общочовешки и природни закони. Звучи идеалистично, но именно към това се стреми човешката цивилизация, макар и с променлив успех. Втората концепция допуска под различна форма било то на идеологическа, историческа, религиозна и някаква друга основа експлоатацията на едни хора от други. Това се случва с цената на огромно количество човешки жертви, затриване на етноси и култури.

Именно тези две скрити власти, идеологическа и концептуална, се нуждаят от „теория на конспирацията“ като механизъм, чрез който да бъдат прикрити. Обикновените граждани предполагат, че конспирациите са дело на хора с които системата се бори, а всъщност тези хора са част от системата, но те не се афишират по медиите и в обществото. Така е удобно и безопасно за тях, когато „управляващите“  публични личности станат неудобни, вследствие на засилващо се недоволство, тези публични личности просто биват подменяни с нови такива. Социалното напрежение отшумява, а държавата продължава „устойчиво“ да съществува, гарантирайки преди всичко не правата и свободата на гражданите си, а привилегиите и недостъпността на тези, които фактически упражняват идеологическата и концептуалната власт.

За пример: Масон дава клетва пред ложата в която членува и в същото време дава клетва в Народното събрание, където е избран за депутат. Коя клетва ще изпълни, ако има противоречие между двете? Предположете вие!

Така, че когато избирате утре не гласувайте за партиите били те „леви“ или „десни“! Гласувайте за партията, която е готова да приеме закон, според който не можеш да бъдеш избиран в държавното управление, ако членуваш в "тайно общество". Гласувайте за личностите, които ще представляват партиите в Народното събрание. Опитайте се да получите информация до колко тези избраници са независими или са зависими от една от двете скрити власти. Избирайте личности, които са с висок интегрален интелект и морал, постигнали реални резултати в живота си, неподвластни на "дълбоката държава" 

БИАКГ