Още след втората половина на 80-те години на 20 век СССР /респективно Русия/ започва да се възприема като тоталния световен губещ.Проиграната Студена война, разпада на СССР, подчинените международни политики на  Горбачов, а по-късно и на Елцин, загубата в Афганистан, потопяването на подводницата КУРСК от подводни лодки на САЩ  и Великобритания при изпитания на нов вид торпедо /Шквал/ представяно пред китайски военни, все инциденти, които останаха без никаква реакция от страна на мощна ядрена държава показа, че Русия е навлязла в една от най-сериозните кризи на руското обществото в историята му.

В същия този период обаче в СССР се поставят основите на т.н. Концепция за обществена безопасност /КОБ/. Това е една алтернативна идеологическа, философска и политическа концепция, разработвана още от края на 80-те и началото на 90-те години в СССР от група анализатори и общественици, извън КПСС, известни като "Вътрешен Предиктор на СССР" (ВП СССР), начело с ген.Константин Павлович Петров /1945-2009/.

КОБ е предназначена да служи като основа за управление на обществото и държавата на основата на цялостно разбиране на глобалните процеси, възпитание, образование, икономика, сигурност, култура и морал.

Основните идеи на концепцията са:

Управлението на обществото е възможно само чрез пълноценно разбиране на закономерностите на живота и историята;

Обществото трябва да се движи към обществена безопасност, където няма скрити механизми на власт (финансова, информационна, идеологическа);

Световната "задкулисна" власт (често наричана "библейска концепция за управление") трябва да бъде заменена с прозрачно и справедливо социално устройство;

Предлага алтернативна икономическа доктрина, етично управление и изграждане на нов тип международни отношения;

КОБ придобива полулегален и полуконспиративен характер след разпадането на СССР, като остава популярна в патриотичните, военни и някои елитарни среди.

Днес концепцията продължава да се развива в областите на инженерната психология и теорията на управление на обществото. Провеждат се сериозни изследвания по отношение на основните съвременни достижения. Сериозни изследвания се правят по отношение различните педагогически форми. Търсят се и се налагат форми за обучение чрез методологически подход вместо доминирането на фактологията при преподаването на точните науки чрез който подход могат по-добре да се развиват техническото мислене на инженера, икономиста, управленческите кадри и да се повиши ефективността на труда им. Крайната цел е обща политическа позиция за интегрално развитие на Русия. Стремеж към здрав начин на живот. Забрана употребата на алкохол и наркотични вещества. Рязко враждебно отношение към илюминатите и масоните и нови виждания по отношение процесите на формиране на елитите.

Може да се каже, че имайки предвид развитието КОБ, която е в пълно противоречие с принципите на управление на КПСС отделни среди в Русия са се подготвяли и са подготвяли ставащото днес. Защото всъщност може да се каже, че Русия, ката цяло е подготвила мотивите на Украйна и на Запада за тази война. Всъщност Русия провокира Украйна към действия, които могат да бъдат мотив за нападение от нейна страна. Целите на тази война са две. Първо Русия иска да си възстанови исторически нейни земи населявани с руснаци. Това е въпрос на чест за нея. „Мы свои не бросаем“! Естествено тази цел не беше проблем и тя можеше да бъде реализирана в рамките на 1-3 месеца от началото на конфликта. Втората цел обаче е по-важната за Русия и тя предопредели продължителността на войната и преминаването и от чисто военен конфликт в икономическо противопоставяне.

Очакванията на Запада след наложените санкции Русия да бъде победена и поставена на колене отново този път не се сбъднаха. Напротив, Русия съумя не само да мобилизира икономиката си и специално оръжейната промишленост, но и да изтощи Запада и да го доведе до състояние при което САЩ бяха принудени да сменят политиката си и да тръгнат на преговори с Русия предвид сериозните икономически трудности пред които се изправиха и проблемите с финансовата им система. 

Какво всъщност стана, на този въпрос ще се спрем малко по подробно.

От края на Втората световна война световната финансова система преживява ключови трансформации, свързани с прехода от златния стандарт към доминиран от долара фиатен модел.

*** Началото на този модел се поставя в Бретън-Уудс през 1944 год., когато ситемата фиксира всички основни валути спрямо долара, а долърът – спрямо златото /35$ за тройунция/. Великобритания, изтощена от войната отстъпва паунда като основна световна резервна валута и така САЩ поемат водеща роля в глобалната икономика.

*** Падането на златния стандарт — Nixon shock (1971 г.)

През 1971 г. президентът Ричард Никсън прекратява обвързаността на долара със златото. Така се слага край на Бретън-Уудската система и доларът става фиатна валута, чиято стойност се базира на доверие и международно търсене, а не на златно покритие. От този момент САЩ могат да печатат долари без златен резерв, което поставя основата на съвременната система на дефицитно финансиране.

През 1973–74 г., след петролния шок и войната между Израел и арабските държави и разпадането на златния стандарт (Бретън-Уудската система), САЩ и Саудитска Арабия сключват стратегическо споразумение:

Саудитците се съгласяват да търгуват целия си петрол изключително в долари, а САЩ поемат ангажимент да гарантират сигурността на кралството и да купуват петрол в значителни количества. По-късно към тази система се присъединяват и други страни от ОПЕК.

Тази договорка има две ключови последици.

Глобално търсене на долари — всички държави, които купуват петрол, трябва първо да си набавят долари, независимо от собствената си валута.

Финансова доминация на САЩ — постоянният международен интерес към долари позволява на САЩ да емитират валута и да поддържат дефицит, без това да води веднага до срив на долара.

Геополитическо значение

Петродоларната система се превръща в една от основите на американското глобално влияние. Държави, които се опитват да излязат от тази система (като Ирак на Саддам Хюсеин, Либия на Кадафи или Иран) често се сблъскват с политически, икономически или военни действия от страна на западните сили.

Днешни тенденции

От около 2015 г. насам се наблюдава постепенен процес на:

Дедоларизация — някои държави започват да търгуват петрол в юани, рубли, евро

Създават се нови финансови алианси (БРИКС+), дискутират се алтернативни разплащателни системи извън долара, но петродоларът все още е доминиращата разчетна валута за петролните пазари.

Всъщност съвременната световна финансова система представлява доминирана от САЩ и ръководена от Централната му банка /ФЕД/ система при която за да финансира бюджетния дефицит на САЩ ФЕД пуска на пазара ДЦК при определен лихвен процент, които книжа се изкупуват носейки % приход на закупилите ги и предоставяйки реални долари за балансирането на бюджета. Проблемът е, че дейндустриализирането и намаления износ на американската икономика и зависимостта и от вноса води до увеличаването на дефицита и от там до емитирането на нови облигации /ДКЦ/ с който да се финансират стари задължения. НАКРАТКО ТОВА НАПОДОБЯВА  МАЩАБНА, РЕАЛНА СХЕМА ПОНЦИ. Въпросът е дали САЩ и ФЕД ще съумеят да я контролират и кои са факторите промяната в които може да доведе до т.н. „Черен лебед“? Понастоящем бюджетния дефицит на САЩ е в размер на над 36 трл. щ.д. или над 120% от БВП. През 2000 год. лихвите по дълга са били 220 млр. щ.д., през 2024 г. са вече  1.2 трл.щ.д. Съществува основателно опасение, че увеличаването тавана на дълга над 130-150% от БВП би довел до неконтролируема инфлация, недоверие и отказ от долара и ДКЦ на САЩ а от там и до глобална финансова криза. Между другото трябва да се отбележи, че подобен сценарии би облагодетелствал САЩ, защото високата инфлация всъщност ще нулира дълга. Въпросът е дали САЩ вече са подготвени или все още се готвят за подобен сценарии.

Заключение

Съвременната световна финансова архитектура, изградена около американския долар, притежава в основата си черти на контролирана Понци-схема, поддържана от инерцията на глобалното доверие от военна сила и принудителното използване на долара в световните разплащания. Администрацията на Доналд Тръмп предприе целенасочени стъпки за отсрочване на срив и възстановяване на вътрешната икономическа устойчивост на САЩ, в опит да намали уязвимостта от масово изтегляне на американски държавни облигации.

Въпросът е дали войната между Русия и Запада може да стане катализатор, ускоряващ  процесите на  разпад на така съществуващата световна финансова система доминирана от САЩ? Отговорът не е еднозначен, но аргументите в тази посока са сериозни.