Четвъртък, 24 Януари 2019 10:25

ОПИТА ЗА ПРЕВРАТ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА – СПУСЪК НА СВЕТОВНАТА КРИЗА

Информационните агенции ни информират накратко какво се случва във Венецуела. Убити по време на демонстрациите по улиците на Венецуела в сряда след

„революцията” в страната, предаде Би Би Си, като цитира местни неправителствени организации.

Вчера председателят на венецуелския парламент Хуан Гуайдо се обявява за временен президент и полага клетва. Минути след това той получава официалното признание на президента на САЩ Доналд Тръмп. Президентът социалист Николас Мадуро, обявява ставащото за опит за държавен преврат, организиран от Вашингтон. Той заяви, че страната къса дипломатическите си отношения със САЩ и дава 72 часа на американските дипломати да напуснат страната.

Министърът на отбраната обявява, че армията подкрепя Мадуро.

В много градове на Венецуела избухнаха протести на опозицията, които прераснаха в сблъсъци с полицията и Националната гвардия. Сценарии твърде познат и напомнящ ни Украйна през 2014 година.

Какво всъщност става във Венецуела? Тя не е на границата с Русия. Нима американците са толкова загрижени за демокрацията в тази държава?

Нека си припомним обаче, че само преди два месеца руски стратегически бомбандировачи посетиха Венецуела. Изпращанатено на самолетите на 10 хил. км разстояние определено беше сигнал, че Каракас не е лишен от международна подкрепа. Мадуро, който обвинява за икономическия срив на страната си водената от САЩ "икономическа война", се обърна към Русия, договаряйки инвестиции и сделки за общо 6 милиарда долара, чиято цел бе да подпомогнат разпадащата се икономика на Венецуела.

Във връзка с всичко казано по-горе, може да се разгледа и една друга твърде вероятна хипотеза. Всъщност случващото се във Венецуела може би е следствие от един друг процес за който не се коментира много в информационните средства, но който е твърде значим за някои от големите световни "играчи".

И така, докато ние се занимаваме с Украйна, Косово и Сирия в Никарагуа от другата страна на земното кълбо се развиват събития, които не са по-маловажни от ставащото около нас.

САЩ поискаха от Никарагуа информация за изграждането на канала от правителството на тази страна, който се планира да съедини Атлантическия с Тихия океан, строителството му започна към края на 2014 година. Очаква се, че той ще стане алтернатива на действащия Панамски канал, което крайно безпокои Съединените щати.

Реалността и стратегическите сметки показват, че корабните линии в Индийския океан, които превозват 80% от световния петрол и една трета от световните стоки в някои случаи не са достатъчни на китайския икономически гигант и е логично Китай да очаква с нетърпение да си осигури енергийни ресурси и търговски транспорт по този нов коридор, което би му позволило да играе по-голяма роля в световните дела. Спокойният китайски тон по отношение проекта в Никарагуа не се различаваше от тихия ход, който страната прие по пътя към изграждането на първата си военна база извън територията си в Джибути.

И така алтернативата за строителство на канала през територията на Никарагуа не е нова, но до сега просто не можеше да се реализира. По две причини. Първата осигуряването на необходимите инвестиции. И втората осигуряването сигурността при експлоаятацията на съоръжението. Инвеститор и предприемач бе намерен – Китай.

Естествено Китай не можеше да се справи със ситуацията в региона сам. Русия бе поканена да осигури прикритие на изграждащата се алтернатива на Панамския канал преди да са пристигнали морските пехотинци на САЩ.

Безпокойството на „инвеститорите” лесно може да се разбере, ако си спомним, че поради изграждането на Панамския канал, САЩ създадоха някога тази територия, принадлежаща тогава на Колумбия, чрез сепаратистко движение я откъснаха и на практика създадоха нова държава – Панама като собствен протекторат. През изминалото столетие Панама не веднъж се опита да си върне контрола върху канала и територията си. Избухналите въстания през 1927, 1947, 1959 и 1964 години не постигнаха успех. През 1989 година, САЩ въвеждат в страната свои войски, свалиха президента Мануел Нориега, закараха го на своя територия и го хвърлиха в затвора, като го обвиниха за търговия с наркотици. По време на нахлуването бяха убити повече от 500 панамски граждани. Така, че Щатите много добре съзнават важността от контрола на подобни стратегически обекти и са готови да проливат дори и кръв.

Логичните сметки показват сериозния интерес на Китай, към Карибския регион и Южна Америка и в частност към петрола на Венецуела. Тук става въпрос както за петрола, така и за възможностите за доставка на китайски стоки в региона от западно направление. Икономическото участие на Русия също се предполага, но в по-малка степен, отколкото китайското. Главната функция на руснаците не е в това. Никарагуа много добре разбира могъществото на северния си съсед и за това сключи с Русия договор за военна защита на проекта.

Съгласно този договор, руски бойни кораби и самолети ще носят безпрепятствено бойна служба в териториалните води на Никарагуа. Ще бъде изградена също и необходимата инфраструктура. Казано на обикновен език, две велики държави, Русия и Китай, съвместно притискат трета велика държава – САЩ върху територията на нейните жизнени интереси. Всъщност, това е същото, както и тайното участие на САЩ в инициирането на украинската криза. Те искат да принудят Русия да се примири с неизбежното и да се съгласи с неприемливото накърняване на правата и. Русия не се съгласи. Сега е интересно каква ще бъде реакцията на Русия и Китай и отговорът на САЩ.

САЩ със сила потушаваше всички предишни опити да бъдат лишени от монополното им право да контролират транзита през Панамския канал. Защо да се примирят сега? Няма да се примирят. Атаката им вече започна. Случващото се във Венецуела е точно копие на случилото се в Украйна. САЩ обаче разбраха, че не могат да влияят на процесите далече от страната си затова провокират конфликт, който би им позволил, чрез една бърза и ефективна логистика да контролират ситуацията в региона, което те не могат да правят в Украйна. Така че една пряка или непряка военна намеса на САЩ във Венецуела би могла да бъде идеалния повод на Русия да влезе и в Украйна и евентуално чрез Сърбия и в Косово.

И така кой ще застане на страната на Венецуела и кой ще застане на страната на САЩ. Това ще са две определено враждуващи страни в очертаващия се сериозен, а може би и включително военен световен конфликт.

И нека си припомним думите на Путин: „Защо ни е свят в който Русия няма да я има?”

И така дали ще има страна, която да се осмели първа да дръпне спусъка?

BIACG

 

 

 

 

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com