БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА
ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, АНАЛИЗИ
БИАКГ е поделение на МТТИ
Състояние и развитие на селското стопанство в България
/1995 год. - 1997 год./
- Земеделие.
В България беше избран един от най-трудноосъществимите модели на трансформация на собствеността - закриване на бившите кооперативи и възстановяване собствеността на земята в реални граници.
Тези процеси бяха осъществени след сложни процедури на земеразделяне, правен анализ и фактическо връщане, което обуслови забавянето на процеса и нанесе сериозни поражения върху развитието на селското стопанство.
Възстановяването на собствеността обхваща 4817 землища в цялата страна - 1939 в Северна България и 2878 в Южна България, но само в 2293 землища са останали имоти със стари и възстановими граници.
Това затруднява процеса и практически довежда до силно раздробяване на поземлената собственост. Основен фактор се оказва демографският, тъй като по-голямата част от собствениците на селскостопански земи живеят в градовете, но въпреки безработицата и стагнацията не се реализира очакваната обратна миграция от града към селото.
Друг определящ фактор се явява икономическият, който определя невъзможността на собствениците да организират и финансират обработването на земята си.
Предвид особеностите на българското земеделие и традициите предпочитана форма е отдаването на земята в кооперативи. Така към средата на май 1995 год. броят на земеделските кооперации е 2107 и те стопанисват 15,7 млн. дка, което е 29,8% от подлежащата на връщане земя.
Тенденцията може да бъде проследена посредством съпоставката на данните в следната таблица:
Средна големина на поземлената обственост на член-кооператор Относителен дял на земеделските кооперации спрямо големината на собствеността на един член-кооператор /в %/ Относителен дял на земеделските кооперации спрямо стопанисваната земя /в %/
| до 2 дка | 51,50 | 6,36 |
| 2 - 5 дка | 20,46 | 10,51 |
| 5 - 10 дка | 14,42 | 14,81 |
| 10 - 20 дка | 8,78 | 10,05 |
| 20 - 50 дка | 3,85 | 19,78 |
** Данните са от началото на май, 1995 год.
За постигането на ефективно земеделско производство обаче се изисква оптимизиране на разходите, като приходите се разпределят между по-малка част собственици.
По тази причина в основата на аграрната реформа трябва да се постави уедряването/ комасацията/ на поземлената собственост.
Относно разпределяне имуществото на бившите трудово-кооперативни земеделски стопанства/ТКЗС / решаваща бе ролята и дейността на създадените по споразумение между политическите сили ликвидационни съвети, които не само блокираха реформите в отрасъла, но и узакониха разграбването на селскостопанската техника.
Връщането на собствеността върху земята и продажбата на имущество на бившите ТКЗС има и известен позитивен ефект, който не бива да се подценява:
а/ Ограничаване на държавния сектор в селското стопанство.
б/ Формиране на значителен дребен частен сектор и насърчаване на предприемачеството.
в/ Създаване на нови кооперативи, основани на реална частна собственост.
Очевидно селското стопанство в страната ще се развива в две форми на собственост - дребни и средни частни индивидуални или семейни фирми и големи нови кооперативи.
Налага се тезата, че основни организационни структури в селското стопанство засега остават индивидуалните стопани и земеделските кооперации. Поради продължаващата поземлена реформа тези структури са временни с вероятност част от тях да преустановят съществуването си. През последните години се наблюдава известно концентриране на обработваемите площи.
- Зърнопроизводство.
Преди 1989 год. България е била между първите страни по добив на зърно на човек от населението. След започването на реформите и особено след създаването на ликвидационните съвети добивите от зърно бележат рязък спад.
Производството на зърно намалява особено осезаемо от 1991 год. , когато са засети 11,998 млн. дка с пшеница и са прибрани 4,497 млн. т зърно. През 1995 год. - добивът е с 1,062 млн. т по-малко в сравнение с 1991 год.
Като трайна се установява тенденцията за увеличаване на незасетите площи. През 1996 год. незасети са останали 12,93 млн. дка или 27,6% от обработваемата земя - за сравнение през 1989 год. незасети са били само 700 000 дка. Една от причините за резкия спад е връщането на земята. През 1997 год. 90% от незасятата земя е частна.
Поради разрушаването на системата за набиране на данни относно засетите площи, съществувала до 1989 година, през 1995 год. се очертава сериозна зърнена криза . Несъответствието в данните започва още при набирането на първичната информация за добивите, а по-късно и за изнесените зад граница количества.
Ог 1994 год. рязко спада и изкупуването на зърното. През 1994 год. е изкупено едва 37% от житото, а през 1995 год. - 32% при производство 3,435 млн. т. В страната има около 2 млн. частни стопани и относителният дял на произведената от тях пшеница е 30-35%, т. е. - около 1,200 т пшеница е в частните хамбари.
Липсата на координация и ефективен контрол относно производството и износа на зърно, присъщи на всички правителства след 1989 г., е в основата на нарушения зърнен баланс на страната.
Въз основа на данните може да се направи необходимото сравнение и да се откроят съответните характеристики в зърнения баланс на страната през различните периоди.
аланси на пшеницата и фуражното зърно в България за периода 1994 - 1995 год. - 1995 -1996 год. / в хил. тона/
Пшеница
1994 - 1995 год. 1995 - 1996 год.
Начални запаси 475 525
Производство 3 800 3 500
Внос 50 50
Обща наличност 4325 4075
Вътрешно потребление 3 500 3 400
Фуражно потребление 1 200 1 000
Износ 300 500
Крайни запаси 325 175
Фуражно зърно 1994 - 1995 1995 - 1996
Начални запаси 0 0
Производство 2871 2671
Внос 0 25
Обща наличност 2871 2696
Вътрешно потребление 2871 2696
Фуражно потребление 2335 2135
Износ 0 0
Крайни запаси 0 0
Съотношението между вноса и износа на зърно за един достатъчно голям период от време - от 1972 год. до 1997 год. дава възможност да се очертаят по-ясно промените в подотрасъла зърнопроизводство.
Внос и износ на зърно за периода 1972год. - 1997 год.
Внос хил. т 1972-1974 г. 1982-1984 г. 1992- 1994 г. 1992-1993г. 1993-1994 г. 1994-1995 г. 1995-1996 г. *** 1996-1997 г.
Пшеница 100 120 52 5 100 50 130 500
Царевица - 250 65 110 85 - 100 50
Фуражно зърно 160 410 123 120 200 50 300 650
Износ хил. т
Пшеница 70 670 345 350 650 400 - -
Царевица 220 80 65 195 - - - -
Фуражно зърно 300 750 550 760 60 830 400 -
*** Данните за 1996 год. - 1997 год. са прогнозни.
Картината се допълва от:
Прогнозен баланс за 1997 год. - 1998 год. / в тона/
За изхранване на населението 1 600 000
За държавния резерв и военновременните запаси 600 000
За семена 350 000
За фураж 800 000
За връщане на заеми 235 000
Общо 3 585 000
Производството на зърно в България според Международния съвет за пшеницата през 1997 год. е: 1,8 млн. т пшеница, а за 1998 год. - 2,6 млн. т, като данните за 1997 год. са по изчисления, а за 1998 год. са прогнозни.
, което се смята за достатъчно за изхранване на животните в страната.
Ако се осигурят кредити на фуражните заводи за закупуването на зърно, количеството на фуража през 1998 год. може да достигне 1,4 млн. т. Но през 1989 год. са се произвеждали 4 млн. т фуражи.
III. Животновъдство.
От данните за периода между 1989 год. - 1997 год. се очертават две основни тенденции: първата е рязко снижаване броя на всички видове животни и на продукцията от тях, втората е свързана с прехвърляне на животните от обществения в частния сектор. За периода 1989г. - 1997 г. броят на птиците е спаднал с около 61%. Особено тревожна е тенденцията на намаляване броя на животните от основните стада, което предопределя производствения потенциал на животновъдството в страната през следващите 5-6 год. За този период кравите са намалели с 45%, овцете-майки - с 62%, свинете-майки - с 57%.
Тенденцията е отразена в таблицата:
Брой животни - в хиляди глави / по данни на Националната статистика/
Години Прасета Птици Крави Овце
1990 год. 4332 36 338 617 8130
1991 год. 4187 27 998 609 7938
1992 год. 3141 21 707 575 6703
1993 год. 2680 19 872 489 4814
1994 год 2071 18 211 419 3763
1995 год 2340 21 060 363 3355
януари,1996 год. 2016 27 619 359 2016
След рязкото намаляване на броя на животните в периода 1989 - 1993 год. във всички подотрасли на животновъдството от 1994 год. насам се забелязва стабилизиране. Съответно производството на месо се установи в границите на 550 - 580 хил. тона /в кланично тегло / за периода 1994 - 1996 год.
Отчетените данни за 1996 год. сочат, че спадът на продукцията в растениевъдството е близо 30%, а в животновъдството - само 5%.
Този дисбаланс вероятно ще рефлектира през 1997 год. в намаляване броя на животните в границите 3-5% спрямо 1996 год. Като се има предвид свитото вътрешно потребление, това няма да се отрази на пазара, но ще се намалят експортните възможности на страната.
Още повече, че цената на комбинираните фуражи се движи в голям диапазон от 149 до 217 лв. за кг за кокошки -носачки. Един килограм комбиниран фураж за угояване на телета стига 130 лв, а кг живо тегло се продава за около 200 лв.
Изкупни цени - лв./ кг живо тегло Към 25.06.1997 год.
Прасета 2227
Свине - майки 2025
Говеда 1618
Телета 1850
Пилета 1650
От 1990 год. общото количество месо, произвеждано у нас, е намаляло наполовина и през 1996 год. е около 400 млн. т. През 1991 год. броят на свинете-майки е намалял с 87 000 в сравнение с 1990 год. Причината за това е, че ликвидационните съвети връщат животните на частните стопани, които нямат условия да ги отглеждат. През 1993 год. спадът е с още 100 000 животни.
При телешкото, говеждото и птичето месо намалението е още по-голямо - почти 60% в сравнение с 1990 год.Така през 1995 год. са произведени само 126 млн. т телешко, говеждо и птиче месо, докато през 1990 год. само птичето месо е било 186 млн. тона.
Производство на пилешко месо и яйца в България
Година Яйца - млн. броя Месо - хил. тона
1989 год. 2813 187,5
1994 год. 1606 93,0
1995 год. 1996 118,0
1996 год. 1600 70, 0
Дори агроминистерството да предприеме оздравителни мерки за възстановяване на животновъдството, ефектът от тях ще се почувства едва след две години, тъй като цикълът на възпроизводство на животните е доста бавен.
По последни данни - ноември 1997 год. - съотношението е:
Селскостопански животни - в хиляди броя
Видове животни 1995 год. 1996 год. 1997 год.
Говеда+ крави 638+351 632+371 582+358
Свине+свине-майки 1986+219 2140+234 1500+157
Овце+овце-майки 3398+2358 3383+2386 3020+2000
Птици 19 126 18 609 16 227
Състоянието на животновъдството продължава да бъде критично, като намалението на броя на животните съвпада със запазването на сравнително постоянна, но ниска продуктивност.
Приема се, че животновъдството е отрасълът, който вече е преструктуриран.
Според статистическите данни/1997 год./ въпреки трансформацията на собствеността продуктивността се е запазила на едно и също /ниско/ ниво или е намалялала в сравнение с миналата год.
Значителният спад на броя на животните общо за страната се дължи на по-високите темпове на намаляването им в обществените стопанства в сравнение с тези, с които животните се увеличават в частните стопанства. Основната част от животните са в частния сектор - около 98% от кравите, 99% от овцете, 83% от свинете и 81% от птиците.
Създаването обаче на нови стопански субекти в животновъдството - частни животновъдни ферми и др., със собствено производство на фуражи изисква:
а/ Да се ускори възстановяването на собствеността върху земята .
б/ Наличието на значителни капитали. Възниква необходимостта от осигуряването на кредити при известни преференциални условия.
Перспективите за развитие на животновъдството в близките две години не са обнадеждаващи. В момента има криза в зърнопроизводството и ако не се вземат мерки, тя неминуемо ще рефлектира в животновъдството. В краткосрочен план броят на животните ще продължи да намалява със забавени темпове.
- Приватизация.
По данни на Националната статистика през 1996 год. е произведена селскостопанска продукция за над 590 млрд. лв., от която 450 млрд. лв. е от частните земеделски стопанства. Спрямо 1995 год. тя е с 13,1% по-малко/по съпоставими цени/, като намалението в растениевъдството е с 26,9%, а в животновъдството - с 2,6%. Продължава да се изменя съотношението между обществения и частния сектор в селскостопанското производство. От 28,4% през 1989 год. относителният дял на частния сектор в брутната продукция на отрасъла през 1996 год. е над 3/4.
Общо за 1997 год. чрез ускорена касова приватизация се очаква да бъдат приватизирани 105 предприятия от земеделието и хранителната промишленост. по линията на масовата приватизация са продадени акции от 158 броя предприятия.
Общият брой на предприятията, които от началото на процеса на приватизация до края на 1997 год. ще бъдат приватизирани, ще възлезе на 421 броя, което представлява 48,4%.
Състоянието на процеса на приватизация в отрасъла като цяло е:
Приватизация в отрасъл земеделие и хранително-вкусова промишленост за 1997 год.
Показатели Мярка за 1996 год. до 16.05.1997 год.
Открити процедури брой 68 77
Сключени сделки брой 37 45
Договорени плащания млн. лв. 1285 12 000
Поети ангажименти за инвестиции млн. лв 1 677 53 500
Поети ангажименти за нови работни места брой 434 3792
Все още е рано да се прецени коя ще бъде доминиращата структура в селското стопанство, тъй като трансформацията се осъществява бавно. Конкуренцията между дребните частни стопанства, новите кооперативи и малкото останали държавни структури е остра и е трудно да се предположи кои структури ще оцелеят.
Във всички случаи обаче селското стопанство преживява най-дълбока криза в сравнение с другите отрасли, което се дължи най-вече на трудната реформа на собствеността.
Предстои да се изработи програма и механизъм за субсидирането на отрасъла. По предварителни разчети/по данни от 1995 год./ необходимите инвестиции са около 25 млрд. лв. годишно. Предлага се:
а. Да се учреди специална банка.
б. Да се изградят взаимоспомагателни каси.
в. Да се използва фонд "Развитие и подпомагане на селското стопанство".
Основни проблеми в отрасъла остават:
а/ Липсата на стабилност и яснота в земеделскат а политика.
б/ Липсата на кредити за стопанска дейност.
в/ Липсата на инвестиции.
Българска информационно аналитична и консултантска група /БИАКГ/ е поделение на "МТТ Интернешънъл" ЕООД и предлага хронологични и тематични анализи касаещи политико-икономическите аспекти на Българската действителност.
БИАКГ предлага също анализи и консултации по теми свързани с България които представляват интерес за клиентите, както и преводи на статии от периодичния български печат.
Вашите въпроси и мнения адресирайте до: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
06.06.1998 год. БИАКГ
