БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА
ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, АНАЛИЗИ
БИАКГ е поделение на МТТИ

Състояние и тенденции в развитието на петролната индустрия и енергетиката
/1995 год. - 1997 год./

/Обзорен анализ /

  1. Енергийни ресурси.

България разполага с ограничени запаси от органични горива - около 200 тона условно гориво /ТУГ/ на жител, което е значително под средните за света - 2000 ТУГ. Местните енергоресурси са предимно нискокачествени въглища и ограничени водни запаси.

Страната разполага и с известни запаси от нефт и газ - около 120млрд. куб. м природен газ и около 30-35 млн. тона нефт.

Нефтогазоносният потенциал на България още не е добре изяснен главно по отношение на по-дълбочинните проучвания на сушата и в черноморския шелф. Извлекаемите ресурси от мезозойските скали на Северна България се оценяват на 39 млн.т.нефт и газов кондензат и 139 млрд.куб.м. газ. Досега са открити осем находища с промишлено значение и почти толкова по-малки, които имат местно значение.

През последните години проучванията са насочени в области, смятани за перспективни, като дълбочинат на сондажите е 3-4,5 хил. м. Според геолозите обаче в района на Предбалкана и прехода към Стара планина сондажите трябва да бъдат направени на по-голяма дъблочина. Предварителните проучвания дават основание да се твърди,че съществува сериозен неизследван потенциал в западната и централната част на Северна България.

По предварителни данни единствено находището край Галата/ в Черно море/ ще бъде с промишлено значение. Прогнозният добив на един сондаж е около 1 млн. куб. м природен газ в денонощие.

По официални данни добивът на нефт и газ от български находища задоволява под 1% от потреблението на страната, което на практика означава пълна зависимост от чуждите доставки.

Анализът на производството и потреблението на горива в страната след 1989 год. регистрира тенденция към намаляване на производството и експорта, но запазване нивото на потребление дори за сметка на внос.

Основната причина за увеличеното потребление са енергоемките производства - предимно в металургията и химическата промишленост - които работят с остарели технологии. От 1991 год. съвместно с японски специалисти се разработва програма за енергийна ефективност. Въз основа на шестгодишните проучвания експертите предложиха през октомври 1997 год. проект за намаляване до 35% на енергийните разходи в промишлените предприятия. Засега обаче разходът на енергия за единица произведена в България продукция надвишава 2,5-3 пъти този показател в развитите страни.

Така през 1996 год. над 80% от енергийните потребности на страната се покриват с вносни горива при средно 60% - 65% в предишни периоди. Тенденцията е съотносима с динамиката на световното потребление и с регистрирания през 1996 год. бум на консумацията на горива в страните от бившия СССР.

 

  1. Основни проекти.

Предвид исторически обусловената обвързаност и енергийната зависимост на страната от Русия от изключително значение се явява реализацията на следните проекти:

  • Изграждането на газопрвод за пренос на руски газ през територията на България.
  • Изграждането на петролопровод за пренос на каспийски нефт- отсечката Бургас-Александруполис.
  • Поддържането на атомната електроцентрала/АЕЦ/ "Козлодуй" и размразяването строежа на втората АЕЦ "Белене".
  1. По Ямбургското споразумение България всяка година получава 3,75 млрд. куб. м природен газ по намалени цени поради участието си в строежа на 710 км от газопровода. В края на 1994 год. се подписва договор между България и Русия за създаването на смесено дружество за доставка на природен газ, а на 18.05.1995 год. е регистрирано "Топенерджи" АД. Разпределението на акциите е: "Газпром"/Русия/ - 50%, "Булгаргаз" - 25,1%, "Химимпорт"/България/ - 2%, Булбанк - 3,2%, Първа частна банка/ПЧБ/ - 3,2%, частната фирма "Овергаз инк" - 8,25%.

Практически българо-руското газово дружество "Топенерджи" се превръща в повод за преразглеждане на двустранните икономически интереси, тъй като проектът е повлиян от променящата се геополитическа конфигурация.

По първоначалните проекти се предвижда България да транзитира 28 млрд. куб. м газ годишно, докато съществуващата газопреносна мрежа има годишен капацитет от 9 млрд куб. м.

"Топенерджи" предлага до 2010 год. да финансира и построи 1300 км газопроводи и хранилища за природен газ с капацитет 3,5-4 млрд. куб. м. Предложението остава предмет на обсъждане на трите последни български правителства. Казусът "Топенерджи" предстои да бъде разглеждан отново през ноември 1997 год. и се явява ключов момент в изострилите се българо-руски взаимоотношения.

Въз основа на данните и хронологията на фактите се оформя становището, че засега България не оползотворява възможностите на геостратегическата си позиция.

Показателно е намерението на "Газпром" да започнат проектопроучвателните работи по изграждането на магистрален газопровод Русия - Турция под Черно море. Проектът, наречен "Син поток", трябва да се разглежда като първи етап от реализацията на постигнатото през пролетта на 1997 год. споразумение с Израел за доставка на газ и същевременно като реална алтернатива на трасето през територията на България. Според анализа на руската страна: "Политическата и икономическата криза в България нанася вреда на доставките на природен газ.", защото: "Липсва желание да се спазват установените на международния газов пазар правила".

Очаква се потреблението на природен газ в България през 1997 год. да бъде около 5,5 млрд. куб. м.

  1. Проектът за строеж на петролопровод за пренос на каспийски нефт от Новоросийск през Бургас до Александруполис фигурира от 1994 год. През септември 1995 год. се създава акционерното дружество "Трансбалкански нефтопровод" - Русия, България и Гърция, чиято основна цел е реализацията на проекта.

Петролопроводът Бургас-Александруполис е с дължина 275 км. Предвижда се на 20 км южно от Бургас да бъдат изградени база за разтоварване на танкерите и резервоар с капацитет 3,8 млн. барела, а резервоарът край Александруполис ще има вместимост 7,5 млн. барела. Капацитетът на съоръжението ще бъде около 600 000 барела дневно.

Финансирането на проекта ще изисква 650/668/ млн. долара за инсталирането на съоръжението. Други 306 млн. долара са необходими за изграждането на терминалите в Бургас и Александруполис, като се очаква изграждането да бъде финансирано -30%-40% от Европейския съюз/ЕС / и Европейската инвестиционна банка/ЕИБ/.

Първоначалната договореност е Русия - "Газпром" - да има 50%, а Гърция и България - по 25%. Поради липсата на съгласуваност между страните и непрекъснатото преразпределяне на дяловото участие изграждането на петролопровода едва ли ще започне по-рано от 1998 год. След проведената през октомври 1997 год. в София среща между български и гръцки експерти българската страна изготвя подробни варианти за маршрута на петролопровода от Бургас до границата с Гърция.

Съществува и вариант за изграждането на петролопровод от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора от компанията АМБО, регистрирана през 1994 год. от България, Македония и Албания. По предварителни изчисления стойността на проекта, който е част от коридора Изток - Запад, ще бъде около 826 млн. USD.

Очакванията са Русия да отиграе двоен вариант на Балканите: Бургас - Александруполис и Македония - Албания. За да се елиминира недоволството на Турция вероятно ще се построи петролопровод към Турция, но той ще бъде второстепенен по значение. В никакъв случай проектите няма да се противопоставят, тъй като Русия няма интерес.

Трасето Бургас - Александруполис ще спомогне да се подобри инфраструктурата в югоизточната част на България, ще има приоритетен достъп до гръцките пристанища на Егейско море, а трасето за Македония и Албания ще подобри отношенията с бивша Югославия.

Освен това според прогнозите на ОПЕК каспийският регион ще стане през 2000 - 2005 год. един от главните доставчици на нефт за страните от Западна Европа. За най-изгоден се смята маршрутът Новоросийск - транзит по канала Дунав - Майн -Рейн, което отново предоставя на България възможност да се превърне в енергиен център.

През декември 1995 год. в София се откри Черноморски регионален енергиен център, който ще играе ключова роля в енергийното сътрудничество между страните-членки на Европейския съюз/най-големият потребител на горива и енергия в Европа/, страните от бившия СССР и черноморския регион. Един от приоритетните проекти на центъра е петролопроводът Бургас-Александруполис. Друг приоритет е възможността за включване в паралел на енергийните системи на черноморските държави.

  1. По изследвания на западни експерти след 2010 год. петролът и неговите производни ще отстъпят мястото си като основни енергоносители. През второто десетилетие на ХХI век основен източник на енергия ще бъдат инсталациите, в които се използва уранът, т. е. - ще се разширява използването на ядрената енергия.

Предпоставка за това е и стойността на енергията, произвеждана от АЕЦ - тя е три пъти по-евтина в сравнение с енергията от други източници.

Атомната електроцентрала "Козлодуй" произвежда 17 млрд. кВтч енергия - почти 50% от електропроизводството в страната, което определя и изключителната й значимост за енергийната система на страната.

Евентуалното закриване на четирите блока ВВЕР 440, за което настояват западни експерти, ще доведе до 20-25% дефицит в енергийния баланс и ще превърне страната във вносител на енергия поради отсъствието на заместващи мощности в енергийната система. Такива мощности не могат да се изградят по-рано от 5-7 год.

Една реконструкцията на АЕЦ ще удължи срока на експлоатация средно с 10 год. - достатъчно за изграждането на нови мощности. За реконструкцията са необходими две-три год. и 300 - 500 млн. долара/това е 10-12% от стойността на произвежданата от четирите блока енергия за пет години или 5-6% - за десет год./, докато другите варианти ще доведат до нарастване на външния дълг на страната с 3-5 млрд. долара.

По изчисления на експерти,ако се използва собствен уранов концентрат, при едно пълно зареждане на АЕЦ Козлодуй със свежо гориво, ще се икономисват 40 500 000 долара. Проблемът обаче е тясно свързан с ликвидацията на урановите рудници.

Замразеният строеж на втората атомна електроцентрала "Белене" - оценен заедно с доставените съоръжения на 911,7 млн. USD/ по международни цени от 1997 год./ - изисква още 1,065 млрд.USD за довършването на проекта.

Готовност за кредитиране е изразена от руска страна/1 млрд. USD /, при което се обвързват евентуалната модернизация на АЕЦ "Козлодуй", доставките на ядрено гориво и изграждането на АЕЦ "Белене".

През май,1997 год. - технически съвет, назначен от министъра на енергетиката, обсъжда целесъобразността на довършването на втората атомна електроцентрала. Според експертната преценка от икономическа гледна точка изграждането на АЕЦ "Белене" е нерентабилно, защото срокът на откупуването му значително ще надвишава проектния ресурс на съоръженията, който е 30 год.

Заключението е, че обектът не е необходим на държавата за покриване на електропотреблението до 2008 - 2010 год.

 

III. Състояние и структура на производството.

Общото производство на енергия у нас е около 50 млрд. кВтч годишно: АЕЦ - 20 млрд. кВтч, ТЕЦ/вносни въглища/ - 7,5 млрд. и ТЕЦ/местни въглища/ - 20 млрд. кВтч и останалото е ВЕЦ.

По данни на експерти структурата на производство на електроенергия у нас е следната /с точност 2%/:

а/ АЕЦ - 40%

б/ ТЕЦ на местни въглища - 40%

в/ТЕЦ на вносни въглища - 15%

г/ ВЕЦ - 5%

горивна

 

компонента - АЕЦ - 0,6 ТЕЦ* - 2,1 ТЕЦ** - 1,9

издръжка - АЕЦ - 0,8 ТЕЦ* - 0,9 ТЕЦ** - 0,7

Общо - АЕЦ - 1,4 ТЕЦ* - 3,0 ТЕЦ ** - 2,6

* - На вносни въглища

** - На местни въглища

*** Таблицата е в доларово изражение - в цента за кВтч.

Съотношението на тези разходи в АЕЦ е 40% горивна компонента към 60% издръжка.

В ТЕЦ - 70% / 30%.

Към тези цифри трябва да се добави и разходъг за ток в централите за собствени нужди: за АЕЦ - 8%/ още 0,11цента/, за ТЕЦ на вносни горива - 10%/0,3 цента/ и за ТЕЦ на местни горива - 12% или 0,31 цента.

Или общо за 47,5 млрд. кВТч ток годишно са необходими разходи за производство и пласмент от 1,52 млрд. долара, което прави средна цена от около 3,2 цента за кВтч. Структурата на консумацията на ток у нас е следната:

Население - 40%

Индустрия - 40%

Непроизводствена сфера и бюджетни организации - 20%

През 1995 год. - увеличено електропотребление с близо 4 млрд. кВтч повече от 1994 год. - 42 млрд. кВтч. Отрасълът влиза в 1996 год. с 21 млрд. лв. дефицит. Разходите по производство, пренос и разпределение са се увеличили до 23,245, което поставя страната на първо място в Европа по този негативен показател.

Пазарът на петролни продукти в страната по непотвърдени данни възлиза на 50 млрд. лв. годишно. Структуроопределяща в петролната индустрия на странта се явява рафинерията "Нефтохим". Строена по общия стратегически план на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ/СИВ/, гарантиращ твърди пазари, сега рафинерията се оказва с мощности, далеч надхвърлящи консумацията на вътрешния пазар.

"Нефтохим" разполага с производствени мощности за преработка на 7 млн. 200 х. тона нефт. Технологическото състояние на рафинерията се оценява като тежко не толкова поради необходимостта от модернизация, колкото поради технологическата приспособимост към определени типове нефт, добивани в Русия, Ирак и Иран.

Финансовото състояние на "Нефтохим" също се отчита като особено влошено, което предизвика цялостна ревизияна рафинерията. Преките загуби от началото на 1997 год. до август възлизат на 87 млрд. лв., задълженията към бюджета са 170 млрд. лв., задълженията към доставчиците - 120 млрд. лв, неплатени митнически такси - 18 млрд. лв., данък добавена стойност/ДДС/ - 2,2 млрд. лв и 22 млрд. лв главници - без лихвите - към Държавния фонд за реконструкция и развитие/ДФРР/.

През април 1997 год. служебното правителство разреши на Агенцията за приватизация да открие процедура за приватизиране на 75% от "Нефтохим" - 25% от акциите са продадени в масовата приватизация.

По първоначални данни рафинерията спешно се нуждае от 500 млн. USD инвестиции, което - едновременно с технологическите особености относно типа нефт - стеснява кръга на потенциалните купувачи. Интерес са проявили руската "Роснефт", южнокорейската "Самсунг" и американската "Бехтел". Като възможни инвеститори, които могат да участват в приватизацията на "Нефтохим" съвместно с "Бехтел" се сочат компаниите "Мобил" и "Шеврон".

Предвид стратегическата роля на "Нефтохим" в икономиката на страната и перспективите на петролопровода Бургас - Александруполис голяма част от експертите налагат тезата за необходимостта държавата да запази контролния пакет акции от рафинерията.

 

  1. Перспективи.

България може да намери правилно решение на енергийния си проблем чрез оптималното съчетаване на отделните енергийни ресурси. Спешно е назряла необходимостта от разработване на цялостна национална програма със стратегия, която да е съобразена, както с икономическите и политическите фактори, така и с рационалното и екологично използване на ресурсите и отпадъците.

През 1996 год. е представен окончателен вариант на стратегия за развитието на енергетиката до 2010 год. , в която са заложени:

а/ максимално използване но местните енергийни ресурси, увеличаване производството на лигнитни въглища от мините в "Марица - изток", намаляване и ограничаване на суровинната зависимост от внос.

б/ Своевременно провеждане на пълна рехабилитация, екологизация и промяна на горивната база на съществуващите мощности.

в/ Преминаване на отрасъла на пазарна основа - децентрализация, демонополизация, комерсиализация.

г/ преструктуриране на енергетиката и създаване на самостоятелни регионални структури с участието на общински и частни инвестиции, на индивидуални акционери и създаване на условия за приватизация.

д/ Заместващи мощности да се създадат най-напред на ТЕЦ "Марица-изток" - да се изградят единични мощности поне от 300 мегавата.

е/ ТЕЦ Варна и Бобов дол да са подвърхови мощности и да работят годишно по 3500 часа.

ж/ атомните централи - ще се разчита на Козлодуй, която централа заедно с ТЕЦ "Марица-изток" ще бъдат базови и ще работят 600 - 6500 часа годишно.

Необходимите инвестиции до 2000 год. в енергетиката са изчислени на 2 млрд. и 946 млн. лв.

Най-вероятно до 2003 год. ще преобладава инерционният сценарий- запазване на високата енергоемкост на БВП - а след това - енергоефективният сценарий като резултат от преструктурирането на промишлеността.

С решение на експертен съвет на министерството на енергетиката през май 1997 год. ще се извърши актуализация на енергийната стратегия на страната.

При изграждането на енергийна концепция трябва да намери баланс атомното, конвенционалното и газовото енергопроизводство, свързани с доставката на енергоносители.

Българска информационно аналитична и консултантска група /БИАКГ/ е поделение на "МТТ Интернешънъл" ЕООД и предлага хронологични и тематични анализи касаещи политико-икономическите аспекти на Българската действителност.

БИАКГ предлага също анализи и консултации по теми свързани с България които представляват интерес за клиентите, както и преводи на статии от периодичния български печат.

Вашите въпроси и мнения адресирайте до: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

06.06.1998 год. БИАКГ

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com