БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА

ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, АНАЛИЗИ

БИАКГ е поделение на МТТИ

Анализ на политическата и икономическата ситуация в България

/ 08.05.1998 год. - 01.06.1998 год. /

 

Периодът премина под знака на равносметката от едногодишната дейност на правителството на Обединените демократични сили/ОДС/.

Публичният отчет на министрите в отделните региони на страната имаше за цел по-скоро да сондира настроенията и влиянието на местните структури на управляващата партия, отколкото да се съобрази с отправените критики. Дори при приемането на правителствения отчет в парламентарната зала не бе предвидено време за дебати, а премиерът Иван Костов не прие възраженията на опозицията.

Причината може да бъде открита в последователното налагане на идеята за ново териториално и административно деление. Доколкото се цели с премахването на областните структури да се намали бюрокрацията и да се съкратят държавните разходи, проектът не се оспорва. Отмяната на изборното начало чрез решението кметовете на малките населени места да бъдат назначавани се приема като ограничаване на демокрацията.

Така демонстрираната политическа воля за обрат в реформите е породена от липсващата съществена промяна в администрирането на политическите и икономически преобразувания особено в провинцията.

Предвид наследената обособеност на отделни производства в определени райони на страната - тютюнопроизводството в района на Родопите, металургията в района на Софийското поле, оръжейното производство - в близост до гр. Пловдив и т. н. - и тяхната демографска структура, най-сериозно изпитание за управляващите остава структурната реформа. Нейното отлагане е свързано с търсенето на допълнителен властови ресурс, който да осигури преодоляването на последствията от структурната безработица. Открит остава и проблемът кои ще бъдат стратегическите приоритети на държавата освен приватизацията. Защото рамките на валутния борд не позволяват натрупаният бюджетен излишък да се употреби за повишаване доходите на населението или да се вложи за съживяване на производството.

За излизане на страната от кризата са необходими инвестиции в размер на 25% - 30% от брутния вътрешен продукт/БВП/, докато по последни данни направените инвестиции възлизат на около 10% от БВП. В момента се наблюдава "изяждане" на натрупаните основни фондове". Процесът е твърде динамичен и обемът на инвестициите за обновление на производството бележи непрекъснат спад, като за 1996 год. той е 3,6% спрямо 1995 год., а за 1997 год. понижението е с 2% спрямо 1996 год.

Оттук и опасенията, че постигнатата първична финансова стабилизация ще се ополозотвори от управляващите за постигането на устойчив икономически растеж.

Неслучайно представителите на международните финансови институции - Международния валутен фонд/МВФ/ и Световната банка/СБ/ - преразгледаха стратегията си за България. На страната ще бъдат отпускани по около 500 млн. USD през следващите три години, колкото са необходими за обслужване на външния дълг.

Изискванията за сключването на ново тригодишно споразумение с международните финансови институции са свързани с политиката по доходите и приватизацията като основен инструмент на структурната реформа. Недоумение предизвиква неяснотата около размера на приватизираните държавни активи. Първоначално бе оповестено, че 33% от активите са раздържавени, но след ревизия на СБ се оказаха 27% - поради "разминаване в методиките". По неофициални данни на експерти реалният дял на раздържавените държавни активи варира между 15% и 22%. В този контекст особена значмост продобива становището на експерти на СБ, чe: "Приватизацията в България е произвела частен сектор, който е по-ненадежден икономически от държавния".

Затова може да се приеме, че основното противоречие между българското правителство и представителите на международните финасови институции действително произтича от проекта за инвестиционна политика на България от 1998 год. до 2001 год. По непотвърдени данни премиерът Иван Костов е подготвил доклад, в който се подчертава опасността от верижни фалити на приватизираните предприятия. Според премиера изходът от стагнацията и безработицата е държавното участие в осъществяването на инфраструктурните проекти - транспортните коридори, разширяването на газопреносната мрежа, петролопроводът Бургас - Александруполис, летище София, пристанище Бургас и телекомуникационни проекти. Докладът обещава специални преференции за потенциалните инвеститори, като се предвижда "довършване с бюджетни средства на отделни елементи от инфраструктурата".

Намеренията на правителството съответстват на прогнозите на експерти, че : "Поради отсътвието на инвестиционна агресивност през 1998год. можем да се окажем във "вяла депресия с тенденция към растеж". Засега обаче повечето инициативи по представянето на инвестиционните възможности в страната практически са безрезултатни. На България е отредено предпоследното място в класацията на рейтинговата агенция "Муудис" и е сред страните със "спекулативен рейтинг" или - "нестабилната вътрешноикономическа ситуация може да повлияе на платежоспособността на емитента". Утежняващ фактор е покачващото се напрежение в Косово и възможността конфликтът да се пренесе извън границите на Югославия. Едва ли са случайни както предположението на специалния пратеник Ричард Холбрук за евентуална агресия на България спрямо Македония, така и деклариранато от Белия дом разграничаване от "личното становище" на Холбрук.

През тази призма трябва да се разглеждат посещението на американския посланик Ейвис Боулън в района на Източните Родопи, срещите с лидерите на Движението за права и свободи/ДПС/ и предупреждението към премиера Иван Костов относно правата на малцинствата. Последвалата внезапна визита на премиера, личната ангажираност с проблемите на тютюнопроизводителите и незабавното изплащане на възнагражденията парира не само социалното напрежение, но и възможностите за разиграване на етническата карта. Още повече, че по прогнозни данни на ООН при разрастване на косовската криза основният поток от бежанци ще се насочи към България.

Предвид съществуващата несигурност и потенциалния риск от разрастване на военните действия в региона на Балканите вероятността да се осъществи планираната от правителството инвестиционна агресивност е почти нищожна. В подкрепа на тезата се явява огласеното от вицепремиера Александър Божков намерение на правителството да поиска МВФ и СБ да дадат гаранции за България пред инвеститорите. Показателно е, че досега не е финализирана нито една от големите приватизационни сделки, а и не е уточнено как и доколко държавата ще се оттегли от икономиката. В този аспект внимание заслужава съотнасянето във властта на премиера Иван Костов и вицепремиера Александър Божков.

Съсредоточаването на политическа и на икономическа власт е неоходимо на управляващите ,за да доведат реформите докрай. Оттук и обвиненията на опозицията за въвеждането на "премиерска република". Основанията се откриват в постепенното ограничаване на президентските пълномощия и особено в гласуваните промени в Закона за съдебната система, свързани със закриване на Главна прокуратура и Националната следствена служба. Предвид влиянието, което оказва корупцията и организираната престъпност за влошаване инвестиционния климат в страната, реформите в съдебната власт са наложителни. Проведените консултации на президента Петър Стоянов с основните политически сили практически са проверка за подкрепата, която би имал държавният глава при евентуално вето върху Закона за съдебната власт. Тази проверка е своебразният отговор на държавния глава на дискретните, но повтарящи се намеци на премиера относно принадлежността и дълга на Петър Стоянов към Обединените демократични сили/ОДС/.

Анализът на събитията позволява да се откроят оформилите се на неформална основа кръгове във властта - около президента и около премиера.

Симптоматични се явяват констатацията за нова "политическа класа" и отсъствието на политическа и икономическа инициатива от "низините". Най-същественото доказателство е несъстоялата се предприемаческа активност, която да предизвика появата на средната класа. Затова акцентът се поставя върху развитието на малкия и среден бизнес, който да се превърне в инструмент на реформата след изчерпването на ограничения приватизационен ресурс.

Вероятно правителството ще се съгласи след преговори да изпълни всички условия за подписване на новото тригодишно споразумение с МВФ, за да осигури платежния баланс . Всъщност отсрочката ще послужи на премиера да извърши наложителните промени в състава на кабинета и да завърши укрепването на партийните структури по места.

Не е изключено премиерът Иван Костов да провокира предсрочни парламентарни избори едновременно с местните през 1999 год. с цел удължаване мандата на кабинета. Още повече, че подобна теза вече е прокарана в медиите. Официално премиерът и лидер на управляващата партия отхвърли подобен вариант.

Предвид модела на поведение, който следва Иван Костов, вероятно отиграването на възможните сценарии предстои. Не поради отсъствието на управленска алтернатива, а поради липсата на коректив във властта.

 

Българска информационно аналитична и консултантска група /БИАКГ/ е поделение на "МТТ Интернешънъл" ЕООД и предлага хронологични и тематични анализи касаещи политико-икономическите аспекти на Българската действителност.

БИАКГ предлага също анализи и консултации по теми свързани с България които представляват интерес за клиентите, както и преводи на статии от периодичния български печат.

Вашите въпроси и мнения адресирайте до: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

06.06.1998 год. БИАКГ

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com