БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА

ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, АНАЛИЗИ

БИАКГ е поделение на МТТИ

 

ПРИВАТИЗАЦИЯ И ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ
ОБЗОРЕН АНАЛИЗ

1995 - 1997 год

След 1991 год. в България са правени няколко амбициозни приватизационни програми. Независимо от декларациите на правителствата обаче, приватизацията в страната изостава от тази в останалите страни в Централна и Източна Европа, а размерът на чуждестранните инвестиции е твърде малък, независимо от факта, че България първа в сравнение с останалите страни от бившия източен блок, промени законодателството си /Указ 56 - 1989 год./ и разреши чуждестранните инвестиции в страната.

Независимо от амбициозните правителствени приватизационни програми и приетите либерални закони, регулиращи чуждите инвестиции, делът на големите и средни предприятия, в които приватизираната част е над 67% /необходими за пълен контрол/, е по-малък от 5%.

Приватизацията в България се извършва в три направления:

връщане на земя и градска собственост на предишните им притежатели и техните наследници

касови продажби на държавни активи

масова /бонова/ приватизация

 

Реституция - резултати и проблеми

С реституцията на градските имоти бе осъществена първата успешна приватизационна програма в България. Към м. септември 1996 год почти 90% от подадените заявления са разгледани и са издадени съответните решения. На предишни собственици и техните наследници са върнати над 22 хил. обекта на обща стойност 200 млн. щ.д. Около половината от тези обекти са магазини. Градската реституция имаше значителни икономически последици - създадоха се условия за експлозивен растеж на частната търговия и услугите. В изключително кратък срок неефективните държавни търговски фирми и тези в сферата на услугите, които не бяха в състояние да плащат пазарно определените наеми, оставиха реституираните търговски обекти в ръцете на частни предприемачи.

Не толкова успешно се решават въпросите със земята. След 7 години реформи връщането на земята е в застой и все още не е решен проблемът със собствеността на почти половината от селскостопанската земя. По данни на НСИ общо 55,148 млн. дка обработваема и необработваема земя общо са определени за реституция. /септ. 1997г./ от тях: 35,810 млн. дка /64.9%/ имат възстановено право на собственост и само 6,329 млн. дка са с нотариално заверени актове за собственост.

Забавеното връщане на земята се дължи на нарастващите политически противоречия, които от своя страна отразяват големите практически трудности на процеса. Доказване на правото на собственост се оказа по-трудно при земята, отколкото при градската собственост. Съставянето на правилен кадастрален план се оказа дълъг и труден процес. Липсата на пазар за продажба и аренда на земята /дезинтересираност на собственици и наследници/ помогна в периода 1992 -1995 г. обработваемата земя да се намали с около 13% между 92 и 95 год, а при овощните градини и лозята 27%. Малкия размер на стопанствата, свитото потребление на селскостопански продукти, ограниченията върху цените и износа, както и високите разходи по сключване на договори и факта, че голяма част от наследниците са в градовете обясняват липсата на желание от страна на собствениците за ускоряване на процеса.

Липсата на достатъчен интерес от страна на собствениците и наследниците на селскостопански земи, както и разглеждането на селскостопанските кооперативи от бившото социалистическо правителство като потенциален важен източник на политическа подкрепа, допринесе за увеличаване броя на тези кооперативи.

Кооперативи Обработваема земя /%/

1993 1007 14.4

1994 1638 25.3

1995 2623 38.9

1996 3048 41.9

***По данни на НСИ

Дори, ако новото правителство на Иван Костов сега приеме твърд политически ангажимент за бързо приключване с връщането на земята и за развитие на пазара на земя, при вече създадените условия не би могло да се очакват особени резултати за кратко време. В този контекст в България предстоят проблеми със селското стопанство.

 

ПРИВАТИЗАЦИЯ

По данни на правителството към м. септември 1997 год. общия процент на приватизираните държавни активи е около 30% /по критериите на СБ за раздържавени 18%/. От тях 17% чрез касова приватизация и 13% чрез масовата приватизация. / по критериите на СБ съответно 5% чрез касова приватизация и 13% чрез масова приватизация. Очакваните приходи до края на 1997 год. от приватизацията са около 992 млрд. лв. или 350 млн. USD. Като държавните активи в края на 1995 год. са оценени на около 8,5 млрд. USD.

 

Касова приватизация

По данни на Агенцията по приватизация данните за касовата приватизация за периода 1995 - 1997 год. са както следва: / в млн. USD/

1995 1996 1997 Общо

Плащания по сделки 113,702 196,065 400,947

Поети дългове 57,553 218,297 22,330

Платени дългове 10,665 13,512 1,129

Договорени инвестиции 151,914 172,061 698,752

Сключените приватизационни сделки по икономически сектори за периода 1993-1997 са както следва:

Икономически сектор Брой сключени сделки Относителен дял

Търговия 391 27.59%

Промишленост 306 21.59%

Селско стопанство 254 17.93%

Туризъм 124 8.75%

Строителство 138 9.74%

Транспорт 129 9.10%

други 75 5.29%

ОБЩО: 1417 100.00%

От поетите 22.3 млн. USD дългове през 1997 год. , 1 млн. USD вече са изплатени. 583 са очакваните приватизационни сделки за цели предприятия, като приоритетите са в химическата промишленост, металургията, минната промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, транспорта, туризма, селското стопанство и строителството. 602 млрд. лв са очакваните приходи от приватизацията /юни - декември 1997 год./ от тях 220 млрд. лв. се очакват от бързата приватизация на 30 предприятия /виж. Приложение 1/

Отчита се, че програмата за касова приватизация търпи неуспех, тъй като интересът на чужди инвеститори е ограничен, а се ограничава и техния достъп до пазара. Освен това на приватизацията пречи и малкият размер на средствата, с които разполага населението, /липса на развита и работеща финансова и кредитна система/ ниската степен на развитие на капиталовите пазари. Необходимостта от паралелност на процеса на приватизация и предоставянето на кредити на малките и средни фирми все още не е достатъчно осъзната от правителството. Концентриране усилията само върху приватизацията, без да се осигурява възможност за икономическа мобилност на по- бедните слоеве може да доведе до непреодолим разрив между различните слоеве на обществото.

За неуспеха на приватизацията също способства и липсата на достатъчно информация за процеса в отделните предприятия, както и недостатъчния обмен на практически опит и знания за процеса.

Наблюдава се съпротива от страна на основните участници в процеса, повечето от които нямат особен интерес от бърза приватизация. Това се отнася за отрасловите министерства, заетите в предприятията, общините, както и частните фирми, които все още могат да контролират процесите на входа и на изхода на държавните фирми.

Липсата на интерес у министерствата се дължи на две основни причини. Приватизацията вероятно ще ограничи контрола им върху фирмите в отрасъла, а освен това - по-лесно е политическото влияние чрез труда, отколкото директно в обществото. Тенденцията, която особено ярко бе изразена при правителството на Виденов, продължава да властва и при правителството на Костов. Тоталната замяна на управляващите кадри в икономиката би могло допълнително да забави приватизацията и само да смени частните фирми на входа и на изхода от "червени" на "сини". Второ, голям брой висши служители в министерствата са членове на директорски съвети на държавни предприятия, а приходите от тези длъжности значително надхвърлят обикновените им заплати като държавни служители. Общинските съвети от своя страна също нямаха интерес да продават имущество, тъй като трябваше да внасят почти пълния размер на приходите в държавния бюджета, това се промени след като държавата промени условията и сега по-голяма част от приходите остават в общините.

Членовете на ръководството на предприятието, упражняващи фактическия контрол върху предприятието по време на приватизацията, са заплашени да бъдат освободени от длъжност и лишени от контрола върху предприятията или лишени от специални привилегии, а в някои случаи и от достъпа до различни субсидии и кредити. Работниците в тези предприятия от своя страна имат основание да се страхуват, че ще загубят работата си след приватизацията.

Масова приватизация

При първата вълна на масовата приватизация от предложените общо за продажба 85 млн. акции на 1050 приватизационни обекта 61 млн. акции /72%/ бяха купени от 81 лицензирани приватизационни фондове, 9 млн. акции /10%/ от гражданите и 15 млн. акции /18%/ не бяха продадени. 725 приватизационни обекта /69%/ са със 100% частна собственост. От общо 6 млн. граждани имащи право на участие в масовата приватизация 3.6 млн. станаха собственици от тях 3.3 млн. купиха приватизационни бонове и 0.3 млн. получива преференциални акции. При втората вълна на приватизация /началото на 1998 год. се очаква да бъдат предоставени около 2400 приватизационни обекта. Акциите на приватизиращите се предприятия ще се продават на фондовата борса, чрез инвестиционните посредници и чрез търгове на акции. С инвестиционните бонове ще може да се купува на борсата, на централизирани търгове, при касовата и при работническо -мениджърската приватизация.

Високата степен на политическа нестабилност също затруднява приватизацията. След 1990 год. се сменят седем правителства - всяко със свой и като цяло различен подход към приватизацията. Различията водят до чести промени в законодателството, както и до непрекъснати промени в институциите и състава на служителите им. След създаването на АП през 1992 г. четири пъти са сменявани директорите й, а в надзорния й съвет са извършвани чести промени. Още по- чести са промените в отрасловите министелства, включително и на по-високите нива. Тези промени нарушават приемствеността: в някои случаи нови служители отменят одобрени сделки или правят опити за промяна на условията на вече приключени сделки. Слабите политически позиции на Агенцията за приватизация създават значителни проблеми: тя е изложена на натиск от страна на Министерския съвет/МС/ и Народното събрание, който обикновено се упражнява чрез Надзорния съвет. В някои случаи МС отхвърля или отлага сделки, одобрени от АП. Тежката и продължителна процедура, която предвижда ЗПП също води до забавяне на сделките.

От натрупания опит през петте години на раздържавяване се оказа, че освен че процесът тече бавно, но и в страната се продават основно малки и средни предприятия. Вероятно през следващите години в АП ще се създаде управление, което ще координира дейностите на всички органи, имащи право да приватизират, както и на чуждестранни консултанти и на фондовата борса.

Основните проблеми за приватизацията са:

липсата на достатъчен интерес от преките участници в процеса на приватизация - чуждите инвеститори, държавата, мениджърските екипи и работниците.

липсата на комплексност при провеждането на приватизацията и структурната реформа, паралелно с този процес да се стимулира частния бизнес и да се обезпечат при нови условия социалните дейности предоставяни досега от държавата.

липсата на възможност за достатъчно финансиране на процеса - намален интерес на външни инвеститори, липса на вътрешен ресурс, както и външния дълг на страната

Като ключов може да се дефинира проблемът с финансирането на приватиза-цията и отношението на държавните служители към процеса.

 

Чужди инвестиции

По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции за периода 1995 - 1997 год. преките чуждестранни инвестиции са както следва:

164,559 млн щ.д. 1995 527,470 млн. /общо с натрупване/

303,450 млн 1996 830,919 млн.

412,600 млн 1997 1,243,519 млн

 

Най-големи чуждестранни инвеститори в България са:

Белгия - 251,627 млн. януари 1991 до септември 1997 год.

Германия - 233,437 млн. - " -

Холандия - 92,551 млн. - " -

По брой инвестиции

Турция - 1525 бр. януари 1991 до септември 1997 год. 24 място по обем.

Гърция - 1221 бр. - " - 8 място по обем

Сирия - 635 бр. - " - 35 място по обем

Ниското ниво на чуждестранни инвестиции в България /въпреки благоприятното законодателство/ се дължи на много проблеми. Трябва да се отбележи че географски, демографски, културни фактори затрудняват привличането на чужди инвестиции. България има малък вътрешен пазар /моста към Русия изкуствено се опитва да бъде прекъснат/ с ниска платежоспособност, а в културно и географско отношение е далеч от страните от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество/ОИРС/. В сравнение с много от страните с преходна икономика България има ограничени природни ресурси, и относително слабо развита инфраструктура и комуникации. За постигане на международна конкурентноспособност на промишлеността е необходимо мащабно преструктуриране, което изисква значителни първоначални инвестиции в условия на повишен риск. Основния политически проблем за България е преплитането на интересите на Русия, Америка и Европа на Балканите. За чуждестранните инвеститори политическия риск в района е все още твърде висок.

Анкета проведена през 1995 год показва, че 35% от директорите на смесените предприятия в България не възнамеряват да разширява дейността си, а 31% НЕ БИХА ПРЕПОРЪЧАЛИ НА ПАРТНЬОРИТЕ СИ изобщо да инвестират в България.

Въпреки тези условия съществува и интерес към България от определени среди. Най-привлекателна за инвеститорите е българската работна сила: Счита се че тя е добре квалифицирана, силно мотивирана и много евтина, в сравнение с останалите преходни икономики. Лесен достъп до вътрешния ни пазар, преференциалния достъп до големия руски пазар, както и директната връзка между Европа и Азия през България също са потенциално много привлекателни.

Постоянно високата макроикономическа нестабилност, особено засилила се в началото на 1997 год., несъмнено е също една от основните причини за влошаване на инвестиционните възможности, но повечето чужди инвеститори изтъкват и редица други. Частните инвеститори се оплакват най-често от постоянните промени и липсата на прозрачност в различните разпоредби, процедури, закони, ангажименти на правителството, както и от бюрократичните пречки, с които се сблъскват и ширещата се корупция сред държавните служители.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Приватизацията и разширяването на чуждите инвестиции се сблъскват със сходни проблеми, които отразяват нееднозначно и понякога неясно отношение към тези процеси на българските държавни служители. Това отношение е разбираемо в част от случаите, но сегашната икономическа ситуация налага да се възприеме много по-решителен подход.

Българска информационно аналитична и консултантска група /БИАКГ/ е поделение на "МТТ Интернешънъл" ЕООД и предлага хронологични и тематични анализи касаещи политико-икономическите аспекти на Българската действителност.

БИАКГ предлага също анализи и консултации по теми свързани с България които представляват интерес за клиентите, както и преводи на статии от периодичния български печат.

Вашите въпроси и мнения адресирайте до: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

06.06.1998 год. БИАКГ

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com