ТЕЖКАТА КОРОНА НА ГЛОБАЛИСТИТЕ

Проблемите при съставянето на новото германско правителство налагат извода за политическа криза не само в тази европейска страна. Залезът на кариерата на Ангела Меркел предполага криза на западното

лидерство като цяло. Ако се опитаме внимателно да анализираме ситуацията в „свободния свят” ще установим определено, че  вече почти година това място на лидер е свободно. Случайно ли е това?

Ангела Меркел спечели изборите, но загуби преговорите за формирането на нова коалиция. Но дори и да и се отдаде да сформира свое четвърто правителство, авторитетът и е нарушен, това ще бъде нестабилно правителство което няма дълго да издържи и на следващите избори нейната партия Християндемократическия съюз /ХДС/ вече определено ще бъде с нов лидер. И ако във вътрешно германски аспект да се намери заместник на Меркел ще бъде сложно, но не и невъзможно, то по отношение подбора на кандидатурата за другата роля, която тя изпълняваше ще бъде изключително трудно.

В западния свят винаги е имало лидер. Даже когато отмина епохата на кралете и императорите, даже когато си отидоха фюрерите и генералите, даже след като приключи ерата на волевите Чърчил и Никсън. Естествено с налагането на глобализацията се намаляваха пълномощията на националните лидери и тези лидери добиваха постепенно ролята на фигуранти, но тези фигуранти в един момент поемаха върху себе си народното недоволство за сметка на „глобалистите”, които взимаха и налагаха решенията, но които почти винаги бяха на втори план. Този процес започна в края на 80 и началото на 90 години с ускоряването на глобализацията, създаването на ЕС и смяната на поколенията. Но и по това време все още имаше изградени или не до там политици, които бяха използвани, като фигуранти за лидери.

По подразбиране за световен лидер се смятаха президентите на САЩ. Клинтон и Буш – младши бяха не просто президетни на най-силната държава в света която всъщност налагаше своя възглед за света, но те бяха и лидери на „западния свят”, този свят който се наложи в студената война. Даже те не бяха просто лидери на Запада /оформен под структурите на НАТО и „Г-7”/, а лидери на цялото „прогресивно човечество” и на „свободния свят”.

Разбира се, ако има единен свят, който с радост върви по пътя на глобализацията под ръководството на водещите идеи на либералната демокрация и мултикултурализма, то кой, ако не САЩ победителите от „студената война” ще водят народите към светлото им бъдеще? Барак Обама също охотно изпълняваше тази роля. Независимо от това, че той сам по себеси бе най-космополитичния президент в историята на САЩ, страната, чийто президенти като правило при избирането си бяха не дотам запознати с реалната световна ситуация.

Но преди една година системата се пропука и то сериозно. Вместо новата потомствена кралица Хилари Клинтон за президент на САЩ „бе избран” Доналд Тръмп. В очите на глобалния елит, неговите антиглобалистки възгледи го лишаваха да бъде не само президент на САЩ, но и лидер на Запада.

От друга страна и на самият Тръмп определено не му се искаше да бъде лидер на Запада, считайки го за вреден за Америка и си постави за цел, а и като предизборна кампания да възроди самостойността на САЩ. Така, че в тази част желанията на двете страни се препокриха. Тръмп не иска, а и не му дават да бъде лидер на сводния свят. Но докато не са го свалили от поста му кой ще изпълнява ролята на „световен лидер”? Кой ще изпълнява тази роля, докато глобалния елит сe изяснява със завзелия Белия дом милиардер.?

В тази ситуация става ясно, че в момента тази роля да се предостави на американец е невъзможно. На първо място той би трябвало да бъде действащ държавен глава. На второ място даже някой от бившите американски президенти да се разглежда на тази позиция това би могло да бъде само някой с безупречна репутация и силна позиция в западния свят. За тази роля трудно би могла да бъде разглеждана загубилата изборите Хилари Клинтън, както и никой от четиримата последни преди Тръмп американски президенти не подхожда за тази роля. Не че по отношение на Барак Обама не се правиха опити да бъде изведен в ранг на «крал в изгнание», но скоро стана ясно, че да се стане световен лидер без реалните, видимите институти на властта е невъзможно. Затова погледът бе насочен към Европа.    

Успешният модел за ефективно ръководство на атлантическият свят бе този от 80-те години на миналия век. Това бе лидерството на Рейгън и Татчър. Двама велики консерватори, двама велики борци за свобода, двама велики антикомунисти. Изграждането на техния образ в онова време бе свързано с разпада на СССР и естествено в голяма степен бе пропаганда.

При това Татчър, ръководеща страната си от 1979 /Рейгън от 1981/ действително беше силен боец. Достатъчно е да си спомним, че тя се реши на войната с Аржентина. Друг е въпросът дали щеше да я има тази война, ако английската кралица бе казала «НЕ». В края на своя премиерски мандат Татчър се ползваше с голямо влияние в света и в същото време беше ненавиждана в страната си, както от голяма част от народа, така и от истаблишмента /който всъщност я свали от власт след вътрешнопартиен заговор/.

Но сега на Запад просто няма фигура имаща съпоставимо влияние поне в мащабите на Европа. Смениха се харизматичните Кол и Митеран изнесли на плещите си промените от края на 80-те години. Отидоха си и политиците които ги смениха като Шрьодер и Саркози. Нещо повече кризата след избирането на Тръмп може да се разглежда като приключване на процеса, който обхваща цяла Европа в последните години. Тотална криза на доверието към управляващия елит, като такъв. Не към отделните политици, а към цялата система с нейните партии, политики и правила. Това е валидно за Италия, Испания, Гърция, Австрия Франция, както и за болшинството страни от стария континент.   Все по-очевидно става, че Великобритания не излезе сама ЕС, а по скоро бе принудена да го напусне, като и спестиха унижението на бъде изгонена от него.  Оставането на монархията в ЕС най-вероятно щеше да и струва короната. Така под благовидния предлог Brexit бе спестено достойнството и. В Европа като лидер остана Германия, като локомотив на Евросъюза със своята стобилна политическа система и най-опитния доказал се политик на Запада начело на правителството и. Всички погледи бяха обърнати към Ангела Меркел. Именно нея се опитаха в началото на тази година да я короноват като „лидер на свободния свят” – ако не тя кой друг? Но, оказа се, че тя просто не подхожда за тази роля. Работата е в това, че за да си лидер на Запада това не е същото, както да бъдеш лидер на Евросъюза.

Да, Меркел от доста време се води като неформален лидер на Европейския съюз. И макар това да беше малко пресилено в него имаше голяма доза истина. Действително Германия е несъмнения лидер в ЕС, а Меркел е опитен ръководител със сериозна подготовка и стаж. Но тук въпросът се поставя от друга страна. Какво е това ЕС? Проект за създаването на единна европейска държава – ясно ли е за каква държава става въпрос? Единна Европа като част от единния Запад, който на свой ред се явява първообраза, двигателя и ядрото на единното човечество? В този случай логиката води до това, че тази единна Европа трябва да се развива и живее по написаните за нея англосаксонски правила. Този ЕС трябва да бъде атлантически, тоест геополитически, идеологически и финансово подчинен на англосаксонците, САЩ и Великобритания. Такава Европа, загубила ВСВ, напълно устройва глобалистите и в такава единна Европа могат да действат всякакви формални ръководители «от местните», било то немци, французи или италианци. И в качеството си на лидер на такава Европа Меркел напълно удовлетворяваше атлантическия елит.

Но има и друг вариант за единна Европа, която сама по себеси се явява център на Запада. Нея не могат да я манипулират англосаксонците, тя сама определя своите цели, както и методите за тяхното достигане. И отговаря сама за себе си. Такава Европа в момента няма, но именно към такава Европа се стремят обединителите и. И по този път напълно е възможно да тръгне в определен момент сегашният Европейски съюз, ако лостовете му за управление се окажат в определен момент в европейски ръце, а европейски това в голяма степен означава германски. При това истинските немци, а не такива възпитани в духа на безусловната преданност на «единствено вярното учение на либералната атлантическа глобализация». Такава Европа, самостоятелна и независима, чувствайки се център на Запада е страшен сън за англосаксонските геополитици.     От коя Европа е Ангела Меркел? Разбира се от първата. А дали е възможно марионетката да стане кукловод? Разбира се тя може да бъде помолена да изиграе ролята на режисьор, но затова на нея ще и е необходимо много грамотно да разпише всички роли, а дали ще може да бъде убедена, че тя наистина е и истинския режисьор, това вече е трудно да се каже. В случая с Меркел това е много малко вероятно за да не кажем невъзможно. Тя не може и няма да отговаря за Запада като едно цяло. 

Нещо повече, всеки опит да се заплашват европейските глобалисти с това, че командния пункт във Вашингтон временно не е под контрол и те трябва да застанат в защита на Запада ще доведат до това, че проатлантически настроените европейци може да се замислят, за това не е ли наистина време Европа да отговаря сама за себе си. Тоест самите атлантици да се превърнат в антиглобалисти, каквито стават и американците след думите на Тръмп «Америка е длъжна да мисли за себе си, а не да се осланя на митовете за глобализация».

Получава се задънена улица. Вече да се издигат на лидерски позиции личности, които са възпитавани в идеята за безалтернативността на «атлантическия Запад» е практически невъзможно. Те ще станат не лидери на целия «свободен свят», а неволни носители на «европейската независимост» от единния Запад. На практика негови гробокопачи. А да съществува дълго без лидер Западът е невъзможно. Това просто ще подкопае неговото единство и ще бъде признак на слабост.   

Тръмп се корегира и вече не говори открито антиглобалистки лозунги, но всеки който внимателно е следил кампанията и изявленията след избирането му прекрасно разбира че неговата «американска» същност не е изчезнала. А да се чака докато Тръмп бъде свален чрез импийчмънт или просто да завърши мандата си през 2021 г., а ако го преизберат?

И докато Меркел оставаше канцлер нея все още я имаха предвид като възможната «кралица на Запада» при цялата безсмисленост и нереалност на подобна коронация. Но беше достатъчно креслото и да се разклати и Financial Times поднесе на своите читатели присъдата си. „Съществуват твърде много възможни сценарии за да се строят хипотези и предположения. Но сценарий при който Ангела Меркел отново ще заеме поста канцлер на Германия за още един четиригодишен срок е малко вероятен. Така че, ако вие принадлежите към тези, които я считат за лидер на западния свят идва времето да потърсите този лидер някъде на друго място”. 

Проблемът на англосаксонците, а всъщност само на тях им е нужен лидер на «западния свят» е в това, че не става въпрос само за Меркел. Просто няма кандидатури за този символичен и в същото време важен пост, както и няма страна, където този лидер би могъл да бъде намарен. Защото невъзможно е който и да е лидер да поведе нещо което не е единно, нещо което се разпада пред очите ни. Този разкол е предопределен от краха на глобалистическия проект на атлантиците от краха на еднополюсния свят. А тази идея беше развита за да се бетонира резултата от ВСВ възможно най-дълго. Следвоенния световен ред завършва и англосаксонците няма да могат дълго да удържат  контрола над обединяващата се  Европа. Противоречията вътрие в «единния Запад» все още са в началния си стадий, но видимите признаци са достатъчно и налице за да се постави диагнозата. 

Изводът от всичко казано до тук е, че в «свободния свят» един лидер няма да има. И това е добра новина за всички истински свободни хора и цивилизации. 

По материали и от интернет

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com