Правилото „разделяй и владей“ е било основния и любим принцип на римските императори. Разделяй народите, които побеждаваш, за да можеш да господстваш над тях столетия. При разширяването на Римската империя, управниците (или генералите) са ползвали тактиката да разединят населението на дадена територия, преди да я нападнат. Чрез подкупи и фиктивни конфликти те са насъсквали местните племена едно срещу друго, като така са ги правили много по-слаб противник. В последствие Римляните са воювали само с отделни племена или части от разединеното население, като са печелили битките много по-лесно. Разделени, поданиците на империята не са могли да осъществят и големи бунтове, което е позволило да бъдат под римско владение векове наред. По този начин Римската империя е завладявала природните ресурси и резултатите от труда на така разделените племена. Но именно принципа „разделяй и владей” е и една от причините за залеза на Римската империя. Тази политика е една от причините зараждаща негодуванието и протеста в завладените територии водещи до гняв и обединението на този гняв срещу империята.

В по-ново време успешен продължител на римската практика и трансформирането и от „разделяй и владей” към „присъединявай и властвай” е Британската империя.  Създава се конфликт, при който хората в една държава или от една етническа група воюват помежду си, а не срещу истинския виновник. Авторът на конфликта, който дърпа конците и остава скрит в ролята си на подстрекател, подпомага и двете страни. От една страна, той е сигурен, че равновесието на конфронтиращите се сили е гарантирано, а от друга печели неимоверно много от финансирането на конфликта (война, революция).

В разцвета си Британската империя е най-голямото държавно формирование, съществувало някога, с колонии на всички континенти и в продължение на около век доминира международните отношения. Най-голямото си териториално разширение достига през 30^-те години на XX век, когато британските територии заемат повече от 33 милиона квадратни километра, което представлява една четвърт от сушата на земното кълбо, а общата численост на населението на империята е около 458 милиона, една пета от общото население на Земята. Империята започва да се образува в края на 15 век, в хода на Великите географски открития и съществува до средата на 20 век. Много от страните, включени в миналото в Британската империя, днес членуват в международната организация Британската Общност на нациите.

Империята помага за разпространението на британските технологии, търговия, английски език и форми на управление по целия свят. Имперската хегемония има решаващо значение за икономическия ръст на много страни и увеличаване на влиянието на Обединеното кралство в световната политика.

Днес Великобритания се опитва да развива принципа „присъединявай и властвай”, кога успешно, кога по-малко. Може да се каже, че формите на управление и влияние използвани и развивани от Обединеното кралство са едни от най-ефективните, които се прилагат в съвременното моделиране на обществото.

Великобритания отдавна разбра, как се управлява чрез недоволство. Тя не сваляше директно управниците. Тя ги оставяше на гнева на „плебса”. Методите и да укаже „кой е виновен” и да насочи гнева срещу него са развити до съвършенство. Нещо повече. Тя умело се дистанцира от определени процеси, като остави на масоните си чрез техните световни структури да влияят върху тях в отделните държави. Там където се изискваше или налагаше използването на сила много успешно се използваше „световния жандарм” САЩ, като за да го съхрани като свое „прокси” причините за тези намеси винаги бяха в основата си „умиротворяване”.

Това е и една от причините за BREXIT. Бидейки член на ЕС, Англия губеше своята идентичност и влиянието си върху Общността на нациите, а от там и влиянието си върху света като цяло.

От друга страна развитието на информационните източници и достъпа до тях от отделния индивид, както и значително по-обширната информация в глобалната мрежа, доведоха до това хората все по-често да могат да анализират реалната обстановка и да намират все по-ефективни форми не само за решаване на проблемите си, но и за протести, които все по-трудно можеха да се потушат чрез насилствени форми или по друг начин. Насилието по принцип ражда насилие, а в повечето случаи кръвта се измива само с кръв.

Така, че днес по-важното е не да разединиш, създавайки условия да вземеш от някого насила без той да има възможност да ти се противопостави, а да обединиш, предоставяйки илюзията за свобода и демокрация, като същевременно създадеш условия доброволно да ти предоставят ресурсите на страната си и резултатите от труда си. Примерите за това са предоставянето на концесиите за източване природните ресурси на страните и емиграцията и използването на наемния труд на емигрантите, просто защото те нямат възможност да изкарват прехраната си в своята родина, която икономически се съсипва.

Класическият литературен пример на принципа „обединявай и властвай” е епизода от книгата на Марк Твен, където Том Сойер, комуто е възложена задачата да боядиса оградата на леля си, не само че прехвърля това си задължение на приятелите си, но и в замяна получава ред „подаръци” от тях за да свършат тази работа вместо него. Същността на ситуацията е в думите на главния герой: „Това е много отговорна работа! Не всеки може да я върши. Ти какво ще ми дадеш за да ти позволя да я свършиш?". Важното е да се създаде впечатление за значимост у личността и че той е избран и се „облагадетелства” от това.

И така накратко при „владей” го взимаш насила. При „властвай” ти го дават, доста често, молейки те да го вземеш.

Ако се обърнем към днешната реалност или към тази от близкото минало можем да направим интересна ретроспекция.

Преди разпадането си СССР се стремеше да налага идеологическите си интереси и по този начин да дефинира своя иденичност със сателитите си. СССР не взимаше от сателитите си. Нямаше какво. Напротив той им даваше в повечето случаи ресурси срещу лоялност.  Днес при новите условия Русия все по-успешно се опитва да налага икономическите си интереси. И докато борбата на идеологическия фронт се водеше сравнително лесно за Великобритания и САЩ днес на икономическия фронт в борбата им с Русия им е все по-трудно.

Докато преди чрез въоръжаването и при заплахата от реален военен конфликт те изстискваха икономическите възможности на СССР с което го доведоха до разпад, то днес, колкото и парадоксално да звучи, военните конфликти са търсени от Русия в случаите в които чрез тях може да се влияе на икономиката на страната.

Ролята на военната сила във външната политика на страните претърпя сериозна промяна. Характерът на тази промяна се определи в много голяма степен от новите съотношения на силите, които се сформираха след разпада на СССР, развитието на новите технологии и форми на водене на военните конфликти, нарушаването на съществуващата по-рано система на международни връзки и еволюцията на възгледите, които държавите със сериозен военен капацитет използват днес при прилагането на формите и методите за въздействие чрез въоръжена сила.

Днес Русия с участието си в сирийската криза, с демонстрацията на военните си възможности в Далечния изток, най-мащабната за последните 40 години, категорично доказва готовността си включително и за нанасяне на първи военен удар. Защото „победителите не ги съдят, победителите ги следват”. А това е в основата на принципа „обединявай и властвай”. Русия обедини интересите на Турция и Иран, а и на други ислямски държави, като им подсказа, че за тях е водещата роля при исляма след решаването на сирийския конфликт. При опита на Турция да „играе на два стола”, руснаците категорично им показаха, че достойно могат да бъдат заместени от Китай в създадената ситуация. Китай откликна с готовност. Русия търси една многовариантност в ходовете си и действа на широк фронт без да се концентрира стратегически в едно направление, което доста често я прави непредвидима в бъдещите и действия.

И така чрез малките си победи /а те не винаги са и толкова малки/ Русия поддържа „боеготовността си” за голямата битка в която биха я вкарали, като печели двойно. От една страна съхранява това, което е даденост за страната, а именно природните си ресурси., а от друга страна чрез позицията си на „победител” привлича на своя страна, като същевременно „обединява и властва” . И така бавно и методично заема рубеж след рубеж.

Във връзка с факта, че икономическите интереси стават все по-приоритетни в политиката на страните в перспектива ще продължи да се изостря борбата за природните ресурси. На запад все по-често се чуват гласове, че природните ресурси на някои страни в това число на първо място Русия трябва да принадлежат не само на тях, а на цялото световно общество. Допуска се даже принудително в това число с използването и на военна сила преразпределение на националните богатства. И тук може да се зададе резонния въпрос – кой и как би могъл да наложи този нов световен ред и какъв би трябвало да бъде той?

Логичният отговор е САЩ. Но за целта на американците са им необходими няколко неща.

На първо място няколко последователни лидери, които биха продължили политиката на Тръмп с неговия девиз „Да направим Америка отново велика!” Да, но за да е велика, освен силна, Америка трябва да е и свободна, а не да се явява "прокси" на други страни. И това обаче не е единственото. САЩ се нуждаят от няколко ключови, чисто икономически неща.

• да се върне производството отново в страната, да се подобри търговския баланс и да се създадат още по-добри условия за внедряване на иновациите;
• САЩ да решат проблемите си с долара и дълга си. Сега от тези проблеми на САЩ печелят лондонското Сити и ФЕД. Необходимо е да се развият възможностите на блокчейн технологиите и интегрирането на долара с криптовалутите;
• изпреварващо развитие на военния потенциал на страната и ефективно редуциране на въоръжените сили;

Тръмп определено подсказа, че в някои кръгове в страната се разбира зависимостта на САЩ от Великобритания, но че тези взаимоотношения са много сложни и за промяната им трябва да се действа бавно и много внимателно. Предполага се, че от много години и в двете основни партии властват масоните, които направляват американската политика във фарватера на Великобритания. В годините след ВСВ САЩ бяха тези, които държаха под окупация половин, а след разпада на СССР и цяла Европа, като плащаха и продължават да плащат за това.  

САЩ постепенно без това да наруши репутацията им би трябвало да напуснат Европа, като и да предоставят всички възможности за самостоятелно развитие на ЕС с всичките права и отговорноости за това. САЩ биха могли да докажат лидерството си, като застанат с целия си авторитет и потенциал като субект, който по право и по възможности би могъл да реализира девиза „обединявай и властвай”, доказвайки тези си възможности всеки ден, отговорно и без хитрувания, а не със сила, принуда и санкции.

И така за да останат САЩ най-влиятелния световен играч все повече ще бъдат принудени да разчитат на сериозни ключови и наистина стойностни съюзници и партньори при провеждането на политиката си, както и ще трябва да се стремят да не си създават врагове. Задачата им няма да е лека. От една страна Америка ще трябва да доказва лидерството си и позициите и трябва да са такива, че да не будят съмнение в това лидерство във всеки аспект. От друга страна САЩ все по-активно ще трябва да търси точки на сближаване с политиката на Русия за урегулирането на различните, както военни така и всякакви други конфликти и кризи.

САЩ разбраха, че за да съхранят световното си господство това няма да стане чрез сила. Това би могло да стане по-лесно чрез принципа „обединявай и властвай”, отколкото чрез ролята им на световен жандарм и то в чужд интерес. Затова Тръмп тръгна на внимателно дистанциране от Великобритания. На внимателно „освобождаване” на Европа от следвоенната окупация, към внимателни опити за сближаване с Русия и съгласуване на взаимните им интереси. На тези процеси и действия категорично се противопоставят определени среди в САЩ. Дали ще успее Тръмп? Може би, но само ако първо реализира принципа "обединявай и властвай" в страната си.

BIACG по материали и от интернет