Сряда, 05 Юни 2019 08:09

САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - ЗА КОГО БЕ ПРАЗНОТО ГЪРНЕ?

Официалната държавна визита на президента на САЩ Доналд Тръмп във Великобритания, започнала на 3 юни 2019 г., бележи може би, повратен момент в

отношенията между двете страни. В момент, когато Обединеното кралство е разтърсено от една от най-сериозните политически кризи в неговата история, предизвикала сериозно поляризиране на обществото, президентът Тръмп пристигна на Албиона и заяви категоричната си позиция във връзка с тази ситуация, а именно Англия да напускане ЕС без повече протакане. Такава категорична позиция не си позволи, дори самата Кралица, придържаща се към традициите, Короната „да се съобразява” с това което „народът  реши” и да не взима страна в такива случаи.

Посещението на Тръмп явно е предвидено да бъде своеобразен анонс от страна на САЩ към Монархията за изграждане на принципно нови отношения между двете страни основани, както на историческите връзки и традиции, на искреното взаимното зачитане на интересите, така и на предизвикателствата, стоящи пред двете страни в бъдеще. С категоричното си мнение за Brexit, независимо от съществуващите различни варианти за продължаване на преговорите с ЕС, за отлагане и дори за провеждането на нов референдум, Тръмп наложи мнението си и не остави друга възможност освен, че Короната „трябва” да се съобрази с „гласа на народа”. Просто защото в този случай това е по-малкото зло за Великобритания.

Не е тайна, че след ВСВ и до 1990 год. Европа бе разделена на две зони на влияние –западна и източна, доминирани съответно от САЩ и Великобритания от една страна и от СССР от друга. След разпада на Съветския съюз, всъщност континента изцяло попадна под англосаксонско влияние. Не е тайна, че Германия, вкарана във война със СССР не без съдействието и на Великобритания след 1945 година бе определено под окупация. Но разходите за тази окупация се плащаха от САЩ. В Германия и в момента се намират почти 40 американски военни бази с около 35 хил. военнослужещи персонал. По време на студената война тези бази са достигнали цифрата 400. За всичко това Тръмп, като бизнесмен декларира, че вече не иска САЩ да плаща. Естествено, че Америка ще се опита да съхрани влиянието си върху европейския регион чрез НАТО, като нещо повече, ще се опита да наложи членовете на НАТО да плащат повече за сигурноста си. За тази цел трябва да продължат действията Русия да бъде представяна като враг на Европа и на демократичната общност като цяло.

Но нека направим кратка ретроспекция на отношенията на ЕС и Обединеното кралство. Парадоксалното е, че Великобритания, една от победителките във ВСВ остана извън Обединена Европа до 1973 година. Всъщност 46 години и бяха необходими да разбере, че мястото и не е в общността или по-скоро, че преимуществата от членството са по-малко от негативите му за Великобритания.

През септември 1946 год в своя реч в Цюрих, бившият вече тогава министър председател на Великобритания Уинстън Чърчил пръв призовава към създаването на „Съединени европейски щати”. В същото време Чърчил настояваше и за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която се гледаше, като на френско-германски проект. Той виждаше мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати в така наречената Англосфера.

Великобритания остана извън Европейската икономическа общност (ЕИО), при създаването и през 1957 г. Харолд Макмилан – премиерът, консерватор промени тази позиция през 1961 г. членство на страната в общността. Двете големи преимущества, които Великобритания очакваше от това членство бяха общия икономически пазар и възможността да влияе върху взимането на решения в ЕС. Френският президент Шарл дьо Гол обаче блокира присъединяването на Великобритания през 1961 и 1967 г., обвинявайки британците в "дълбоко вкоренена враждебност" към европейския проект.

Великобритания се присъедини към ЕИО едва през 1973 г., когато Франция оттегли възраженията си след оставката на Дьо Гол през 1969 г. След като подписа договора, включващ Великобритания в общия пазар, премиерът консерватор Тед Хийт заяви, че "ще е необходимо въображение", за да бъдат развити неговите институции, зачитайки в същото време индивидуалността на държавите членки.

През 1975 г. новият премиер лейбърист Харолд Уилсън, изправен пред разногласията сред министрите си във връзка с Европа, реши да проведе референдум за членството. Този референдум подкрепи оставането. Британците гласуваха с 67% срещу 33% за оставане в ЕС.

Въпреки че новият консервативен лидер Маргарет Тачър подкрепи кампанията за оставане в блока през 1975 г., в нейната партия започнаха да се засилват противоречията по въпроса и на моменти отношенията й с европейските лидери бяха напрегнати. Тя атакува идеята за единна валута и за това твърде много власт да бъде централизирана в евроинституциите и каза на тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор "не, не, не" на неговите планове за повече европейска интеграция през 1990 г.

Неколкократно, тогавашният президент на ЕС Херман ван Ромпой предупреди, че опитите за възстановяване на правомощия на отделни държави членки за сметка на общността могат да поставят ЕС в опасност. Великобритания може да напусне Европейския съюз и да влезе в друг тип политическо и икономическо партньорство с блока. Това бе заявено и от бившият шеф на Европейската комисия Жак Делор.

Наследникът на Татчър, Джон Мейджър бе принуден да изтегли лирата от европейския механизъм на обменните курсове (ЕRМ) на 16 септември 1992 г. Следващият Британски премиер Дейвид Камерън, който под голям натиск от евроскептиците в неговата Консервативна партия заяви, че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, но иска "ново споразумение", включващо процедура за неучастие по ключови проблеми.

Въпреки че големите британски партии подкрепиха кампанията за оставане, хората гласуваха за напускане с 52 срещу 48 процента на 23 юни 2016 г. Камерън подаде оставка на сутринта след вота и бе заменен от Тереза Мей. През м.март 2017 г. тя задейства чл. 50 от Договора за Европейския съюз, съгласно който се уреждаше процедурата, по която една държава членка може да се оттегли от общността. Този член бе въведен за първи път с Договора от Лисабон през 2007 г. Като дата за излизане от ЕС бе определена датата 29 март 2019 г. със или без сделка. В опит да спечели подкрепа за плана си за Brexit Мей свика извънредни избори през юни 2017 г., но в крайна сметка загуби парламентарното си мнозинство и сформира правителство на малцинството, подкрепяно от евроскептичната северноирландска Демократична юнионистка партия. На 13 ноември тя постигна споразумение за условията на британското напускане с лидерите на ЕС. Британските депутати отхвърлиха тази сделка с 432 срещу 202 гласа на 15 януари в най-голямото парламентарно поражение, което правителство е претърпявало в съвременната британска история.

Основният „препъни камък” в преговорите с ЕС бе липсата на стабилен предпазен механизъм за ирландската граница, с който да се избегне "твърда" граница между Великобритания и Ирландия след Brexit. В следващите дни депутатите гласуваха за блокиране на варианта за Brexit без сделка и за отлагане на излизането от ЕС. Мей поиска отлагане до 30 юни. Лидерите на ЕС в крайна сметка се споразумяха Brexit да бъде отложен до 22 май при условие, че британският парламент одобри до края на март споразумението за излизане, или до 12 април, ако споразумението не бъде одобрено. Всички тези действия подкопаха доверието във възможностите на Тереза Мей. Настоящият премиер трябва да подаде своята оставка в петък (7-и юни), след като тя не успя да осъществи Brexit навреме, оставяйки след себе си разделена нация и парламент без консенсус относно пътя напред на петата по големина икономика в света.

Днес Борис Джонсън, стартирайки кампанията си за лидер на управляващата Консервативна партия и считан за основен претендент в надпреварата за следващ премиер на Великобритания и фаворит на Доналд Тръмп, обеща да изведе страната от Европейския съюз на 31-ви октомври, последната дата определена от ЕС със или без сделка,. Всъщност дали Борис Джонсън ще бъде избран за Министър председател на Великобритания ще бъде лакмусът от който ще си проличи дали мисията на Тръмп е била успешна.

Не по-малко противоречиви във времето са и отношенията между САЩ и Великобритания.

Не е тайна, че Великобритания, въпреки трите загубени войни от САЩ,  Американската война за независимост (American Revolutionary War или American War of Independence) 1775 – 1783, Британско-американската война (British-American War of 1812) юни 1812 г. – януари 1815 г. и Американската гражданска война /Войната между Севера и Юга/ (1861 – 1865), успя по един перфектен начин да промени средствата си за влияние върху световната политика след колониялния период и наложи влиянието си над САЩ по изключително ефективен начин. САЩ  все по–отчетливо осъзнаваха зависимостта си от интересите на Великобритания, както и ползите и вредите за себе си от това „сътрудничество”. Фактически САЩ осъзнато или не много често се явяваха изпълнители на волята на Короната. Някой би си задал въпроса как и нима Великобритания може да влияе на САЩ? Оказва се, че може и това става основно и преимуществено чрез масонските структури и пряко чрез партийните ръководства, особено това на Демократическата партия, както и при избора на президент в САЩ. Политически анализатори се шегуват, че Тръмп е избран не поради намесата на Русия в изборите, а по-скоро поради неефективната намеса на Великобритания в тях.

Показателно за отношението на определени среди след избора на Доналд Тръмп за президент е безпрецедентната атака срещу него, легитимно избран, действащ президент, незапомнена в историята на САЩ. Тази атака с разследването за "руско влияние" при избора му, със заплахите за импийчмънт, продължава и в момента и е показателна за потенциалните възможности на тези на които той явно пречи със самото си присъствие на президентския пост. Тръмп обаче доказва, че не е случайна фигура и което е по-важното, че не е сам. Първо, след политиката му застана повече от половината от американския народ с ясна готовност дори за гражданско неподчинение в случай, че се предприемат действия за физическото му отстраняване. Второ, явно в САЩ е бил оформен паралелен властови център, който е осъзнал ситуацията в която се намира страната и е предприел действия необходими за противопоставяне на дългосрочно провежданата вредна за страната политика. Апелът на Тръмп «Да направим Америка отново велика» е израз на исконните принципи използвани от основателите на американската държава.

Тръм явно е много наясно кой и с какви средствата и методи работи срещу него. Показателни са думите му срещу съпругата на принц Хари, Меган Маркъл за това, че тя директно го е нападала с нелицеприятни коментари по време на президентската кампания и всячески е поддържала неговия опонент при изборите Хилари Клинтън. Всъщност за Великобритания се говори, че Кралицата е стратегът на политиката на Монархията, но съпругът и Принц Филип – дюк на Единбург до неотдавна активна висша фигура в английското масонство е тактикът, изпълнителят на тази стратегия. Предполага се също така, че връзката на Хари с Меган е своеобразно развитие и заздравяване на връзките и взаимодействието между определени масонски структури от двете страни на океана.

Интересен елемент от посещението на Тръмп е инцидентът с «празното гърне» вдигнато от Принц Чарлз при посрещането на президента. Това разбира се не може да бъде случаен инцидент, като се има предвид, че най-вероятно и двамата са масони. Случаят с «празното гърне» вдигнато от Принц Чарлз се коментира в контекста на масонските символи. В една притча се говори, че ако «тъмни сили» са получили или узнали тайните, които притежават «силите на светлината» и са готови да ги използват за свои «тъмни цели», трябва да се знае, че «иерархията на светлите космически сили» е установила такъв порядък при който към висшето дело на развитието на висшето съзнание и поведение на човека се допускат само «силите на светлината». Ако се случи дори най-малко отклонение от пътя на «светлината», то всички висши възможности от отклонилите се се отнемат. В тях остават само ритуали и обряди, остава формата, /в случая празното гърне/ но без вътрешното съдържание. Остава празното гърне от което е взето намиращото се в него висше духовно съдържание. Човечеството не трябва да се опасява, че "тъмни организации", опитващи се да завземат в свои ръще управлението на нашата планета и да диктуват своята воля на обитателите и може някога да се осъществи. Такива намерения могат да се осъществят частично и временно, но изцяло и завинаги – никога.

Интересното в случая с «празното гърне» при посрещането на президента бе за кого бе предназначено то за Тръмп или за Чарлз. На всичкото отгоре с действието си да го вдигне Чарлз направи непреднамерено дълбок поклон пред Тръмп, което бе недопустимо за един бъдещ крал.

И така Лондон през тази есен трябва да напусне ЕС, а това означава, че може би това посещение на Тръмп във Великобритания ще бъде последното му в страната, която е все още член на съюза. Тръмп отбеляза, че според него англичаните са направили грешка и са предоставили на Евросъюза всички печеливши карти, а е много трудно да се играе, когато преимуществото се намира напълно само в едната страна. Вместо да бъде силната страна Лондон е водил преговорите за Brexit от позицията на молещ. С тази си позиция индиректно Тръмп потвърди мнението, че не Великобритания е взела решение да напусне ЕС, а по-вероятно е била „помолена” да направи това. Може би това е и причината той да посъветва Лондон да напусне общността, без да плаща на Брюксел тези 50 млр. евро за нарушаването на условията за напускане на ЕС.

Тръмп никога не е крил, че е привърженик на Brexit, считайки че това може би ще помогне на двете страни да установят нови отношения на равноправна, взаимоизгодна основа, като надеждни партньори не свързани с европейските задължения.

За него при тази среща бе по-важно да разбере дали Короната ще се съгласи на промените във взаимоотношенията им, кой ще бъде продължителят на делото на Нейно Величество и дали ще има гаранции за тези процеси. Като бизнесмен и джентълмен в тоста си на официалната вечеря в Бъкингамския дворец той изрази уважението и признателността към Кралицата и към нейната 66 годишна вярна служба на отечеството. Независимо от всичко Тръмп отчете, че тя е работила за народа си и такъв държавник трябва да се уважава независимо от средствата, които е използвал. Може би и той би желал да бъде запомнен с подобна оценка!?

Виж също: Brexit - път накъде?

BIACG

 

Media

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com