последици за ЕС, а и за самата Великобритания. Много малко са хората, които си задават въпроса, а кое е това което накара „народът да гласува” против членството и дали наистина народът гласува против или решението за излизането от ЕС бе взето на друго ниво и място?
Но нека се върнем малко назад във времето.
През 1950 френско-германският политик Робер Шуман представя предложението си за Обединена Европа, познато още като „Декларацията на Шуман“, която се смята за началото на познатия ни днес Европейски съюз.
Парадоксалното е, че Великобритания, една от победителките във ВСВ остана извън обединена Европа до 1973 година макар, че през септември 1946 год в своя реч в Цюрих бившият вече тогава министър председател на Великобритания Уинстън Чърчил пръв призовава към създаването на „Съединени европейски щати”. Като в същото време Чърчил настояваше и за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която се гледаше, като на френско-германски проект. Той виждаше мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати в така наречената Англосфера.
През 1951 Европейската общност за въглища и стомана - една от общностите-предшественици на ЕС, се учредява от Белгия, Нидерландия и Люксембург (3-те страни, познати като Бенелюкс), Западна Германия, Франция и Италия.
През 1957 гореспоменатите шест страни създават Европейската икономическа общност, която по-късно прераства в Европейска общност и най-накрая Европейски съюз.
През януари 1961 Великобритания за първи път подава молба за членство в ЕО последвана от Дания, Ирландия и Норвегия. През януари 1963 година де Гол, тогава президент на Франция, налага вето върху кандидатурата на Великобритания и по-късно същата година преговорите са прекратени. През май 1967 година Великобритания за втори път подава молба за членство отново последвана от Дания, Ирландия и Норвегия. През декември същата година де Гол налага за втори път вето върху кандидатурата на Великобритания и преговорите отново са прекратени.
След студентските и работнически вълнения през май 1968 година във Франция и последвалата оставката на Де гол през април 1969 година през месец юли същата година за трети път се подновяват преговорите за членството в ЕО на Великобритания. Така през януари 1973 година Великобритания, Дания и Ирландия стават членки на ЕО
Двете големи преимущества за Великобритания от членството и в ЕС са общия икономически пазар и възможността да влияе върху взимането на решения в ЕС. От друга страна членството и в общността в най-голяма степен намалява авторитета на Короната, като я прави зависима от решенията в ЕС и в същото време усложнява влиянието и върху страните от британската общност, която тя ръководи. Това са причини, които през април 1974 водят до това новото лейбъристко правителство да иска предоговаряне на условията за членство на Великобритания в ЕС.
През март 1975 се провежда първа среща на Европейския съвет в Дъблин и се взема решение за преразглеждане на условията на членство на Великобритания в общността. През юни същата година на референдум по въпроса дали Великобритания да излезе от ЕО британците подкрепят решително оставането в рамките на съюза.
Във времето се наложи мнението, че Великобритания е по-заинтересована от зоната за свободна търговия, отколкото от истинския политически европейски проект. Лондон хранеше недоверие към институциите, простиращи се отвъд пределите на националните институции, както и към по-тясната интеграция на страните в общността. За Лондон беше по-важно на първо място да запази отношенията си със САЩ и със Ситито.
Ето защо често пъти водеше битки, за да получи правото да не прилага някои от разпоредбите на общността. Още повече, че пресата във Великобритания не се отнасяше и ласкаво към Европа.
През 1979 г., когато европейците създадоха Европейската валутна система, всички страни членки на общността се присъединиха към нея - без Великобритания. Лирата стана част от системата по-късно, и то временно (от 1990 до 1992 г.)
През 1984 г. Маргарет Тачър спечели емблематична победа, като не спря да повтаря на европейските си партньори: "Искам си парите обратно"
Желязната лейди поиска възстановяване на част от вноската на Великобритания в европейския бюджет с мотива, че Великобритания не печели много от единната селскостопанска политика.
По този начин Тачър си издейства отстъпка в съюза. Въпреки непрестанния натиск, Великобритания оттогава не иска и да чуе за отмяна на тази отстъпка.
През 1990 г. бе ратифицирана Шенгенската конвенция, която установи свободното движение на хора и премахна граничните проверки по вътрешните граници на страните, които са я подписали.
Великобритания обаче получи специален статут, който й позволи да не изпълнява някои от разпоредбите на документа.
През 1992 г. тогавашният британски премиер Джон Мейджър, приемник на Маргарет Тачър, подписа Договора от Маастрихт, с който се създаде Европейският съюз - договор, който се простираше отвъд първоначалната икономическа цел на Европейската общност и целеше да даде на европейския проект политическо измерение.
Великобритания отказа да подпише социалната харта,
включена в договора, която препоръчваше приемане на определен брой разпоредби, свързани с условията на труд. И преди всичко Великобритания си издейства изключение, което й позволи да остане, ако иска, извън единния валутен съюз.
Великобритания винаги е отказвала да приеме еврото, включително и по времето на премиера лейбърист Тони Блеър.
Под ръководството на Дейвид Камерън Великобритания в края на 2011 г. отново се държа като "самотен ездач". В разгара на дълговата криза, тя отказа да подпише пакта, който установява по-строга обща бюджетна дисциплина и с това ядоса отново партньорите си.
Всичко това логично доведе до сценария за излизането на Лондон от ЕС.
При подобна политика от страна на Великобритания евроскептицизмът по отношение на страната, а и вътре в нея все повече се засилваше.
Всичко това доведе до крайност бившия председател на Европейската комисия Жак Делор. Той направо намекна на Великобритания или да напусне ЕС или да избере друга форма за партньорство със Стария континент.
И така на 20 февруари 2016 г., след приключване на преговорите с Европейския съюз за статута на Великобритания в него, британският министър-председател Дейвид Камерън насрочва провеждането на референдум относно членството на кралството в Съюза за 23 юни 2016 г. Преговорите и провеждането на подобен референдум са част от предизборните обещания на Консервативната партия и в частност на самия Камерън по време на британските парламентарни избори през 2015 г.
На 29 март 2017 г. британският посланик в ЕС Тим Бароу връчва на председателя на Европейския съвет Доналд Туск писмо, подписано от британският министър-председател, с което го уведомява, че започва двугодишния процес по излизането на Обединеното кралство от общността.
Реално погледнато има няколко фактора, които биха могли да бъдат катализатор и да повлияят за излизането на Великобритания от ЕС. Нека първо припомним, че това е втори референдум по този въпрос.
Оставайки в общността Лондон губеше САЩ. Влиянието на Великобритания върху САЩ е значително по-голямо отколкото това върху Европа. САЩ се командваха много лесно. Просто трябваше да се „избере” правилния президент. Ако беше неправилен, намираше се начин той да бъде отстранен и да се замести с подходящ.
Днес с BREXIT май кошмарът за Великобритания е пълен. Тя е на път да загуби и САЩ, и ЕС.
Нека погледнем накратко фактите. Какво спечелиха САЩ в периода след ІІ-та Световна война? Спечелиха „световно господство” и от това господство резултатът е почти 20 трилиона долара дълг. Какво спечели Великобритания за този период? Ситито, Федералния резерв и 10% комисионна върху сумата на загубените от САЩ близо 20 трилиона щ.д. Не случайно, американците избраха за президент Доналд Тръмп. Той не е толкова политик, а повече бизнесмен и може добре да смята не само политическите, но и преди всичко икономическите дивиденти. И не случайно реакцията след избора му е безпрецедентна атака срещу него от всички страни и най-вече от страна на масоните. Тръмп се опитва да възроди американското и даде да се разбере, че има кръгове в САЩ, които разбират зависимостта на страната си от Великобритания.
Нека погледнем отново назад в историята
Американската война за независимост (American Revolutionary War или American War of Independence) е въоръжена съпротива срещу политиката на Британската империя в периода 1775 – 1783 г. Войната започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент, и завършва като война, завладяла американския и европейския континенти. Войната е кулминацията на обявяването на Тринадесетте колонии за обединена американска държава след Американската революция. Обединените американци се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги управляват без техни представители
Британско-американската война (British-American War of 1812) е война между Съединените американски щати и Великобритания през периода юни 1812 г. – януари 1815 г. В началото на 19 век САЩ стават сериозна сила в международните политически и икономически дела и конкурент на Великите европейски сили. През същия период Великобритания се намира в състояние на война с Франция. Първоначално САЩ приемат неутралитет към конфликта с надеждата, че войната ще изчерпи стопански двете държави и от това САЩ ще спечелят международни пазари. Когато с времето това не се случва, САЩ започват да доставят материали и храни на Франция, на което Великобритания отговаря с високи мита върху американските стоки и с директни атаки върху търговския американски флот, арестувайки екипажи и завземайки кораби.
Американската гражданска война (1861 – 1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Интересен момент в тази война са отношенията между Русия и САЩ, които не винаги са били толкова трудни и напрегнати, както в момента. По време на Американската гражданска война Русия подкрепя Съюза най-вече поради факта, че основният ѝ геополитически враг по онова време е Великобритания, която симпатизира на Конфедерацията. Освен това през първата половина на 19 в. САЩ и Русия се радват на добри отношения, макар и да имат много различни политически системи.
И днес са интересни аргументите за свалянето на паметници от Гражданската война в САЩ, както например този на генерал Ли, които паметници са основно на военни поддържали Конфедерацията, подкрепяна тогава от Великобритания. Тези протести са фактически неназовани протести срещу Великобритания. САЩ все по–отчетливо осъзнават зависимостта си от интересите на Великобритания, както и ползите и вредите за себе си от това „сътрудничество”. Фактически САЩ осъзнато или не много често се явяват изпълнители на волята на Короната. Някой би си задал въпроса как и нима Великобритания може да влияе на САЩ? Оказва се, че може и това става основно и преимуществено чрез масонската система и пряко чрез партийните ръководства и чрез избора на президент.
Но преди да продължим разсъжденията в тази посока нека се обърнем към настоящето. В последното десетилетие се случиха поредица от ситуации с неблагополучен изход за САЩ и респективно за Великобритания.
На първо място това беше желанието на Короната да прекъсне перспективата за икономическо и политическо сътрудничество между Русия и Европа. Такова сътрудничество пряко елиминираше възможността на Великобритания да влияе на процесите в ЕС, дори и чрез САЩ.
Русия използва обратния прочит на историята и напомни на някои от страните ролята на Великобритания за промените в държавите им през 19 и началото на 20 век. Това бяха Франция, Турция, Австро-Унгария и самата Русия. Съответно кой и как организира Великата френска буржоазна революция, кой свали султана, доведе младотурците на власт и унищожи Отоманската империя, кой организира ВОСР, уби Цар Николай ІІ и семейството му и унищожи Руската империя, кой доведе до изчезването на Австро-унгарската империя. Интересен бе подходът на Путин, който само за един месец след като Турция свали негов военен самолет и уби негов пилот и посланик от свой враг успя да превърне Ердоган в най-голям съюзник, като включително пренасочи и планирания през България Южен поток през Турция.
Тук трябва да се добави и още един факт. След разрухата на СССР през 90 те години на миналия век никой не се надяваше на толкова неочаквано и бързо съвземане на страната. Стартегически бе разработен план за стягането на Русия от военните клещи на НАТО, като кулминацията бе предвидена за изграждането на американска военна база в Крим с насочено ядрено оръжие срещу Русия. И тук руснаците бяха подценени. Евромайданът успя в Украйна, но със „знанието и разрешението” на самите руснаци. С действията си в Украйна САЩ, разбирай Великобритания, дадоха повод на Путин да анексират Крим, и да бъде разпален конфликтът в Източна Украйна, което пък даде възможност на руснаците да поддържат значителен военен контингент в региона в постоянна бойна готовност в случай на необходимост. В същото време руснаците „прехвърлиха” на САЩ и Европа разходите за издръжката на Украйна, които до момента плащаха те. Така без да е въвлечен в директен военен конфликт Путин постави под контрол северозападната част на бившата съветска империя.
Вторият пропуск на англичаните бе Сирия. Стартиралата през 2010 година арабска пролет в Тунис и Египет даде възможност да бъдат свалени режими в арабските страни неудобни на Запада. Основните цели бяха Ирак, Либия, Сирия, Египет и Иран. В тези страни петролът трябваше да премине в ръцете на западните корпорации, като целта беше да се контролират цените му и Русия да се постави в силна зависимост, както през 1985 година когато цената на петрола падна под 20 долара за барел и СССР изпадна в колапс. Стана точно обратното. През 2016 година Русия стартира създаването на нов картел, като може да се окаже, че в определен момент тя ще влияе при определянето на цените на близо 75% от продавания на пазара петрол.
Русия се усети сравнително късно, но все пак навреме. И реагира изключително ефективно. Когато разбра, че значението на Сирия е голямо заради песпективата в случай че Асад падне от власт през страната да бъде прокаран газопровод за евтиния катарския газ до Европа, който заедно с американския шистов газ щяхя да да се конкурират с нейните доставки, реакцията и беше мигновенна. Руските стратези явно бяха взели предвид грешките от Афганистан и в този конфликт Русия се концентрира главно не чрез жива сила, а чрез използването основно на авиацията си.
САЩ и Обединеното кралство очакваха, ако Русия се намеси в конфликта в Сирия да се повтори сценария от Афганистан и тя да не издържи на военните разходи, както и да се създаде негативно отношение в обществото във връзка с този конфликт. Но Русия консолидира около себе си Турция и Иран, като им обеща ръководната роля в ислямския свят. Предупреди Израел, че ако не се месят няма да имат проблеми. Санкциите които бяха наложени на страната бяха обърнати в интерес на руската икономика, като се увеличиха собствените инвестиции за замяна на вноса и за излизане от преимуществено суровинната и икономика. Русия консолидира около себе си и страните износителки на петрол и газ – Катар и Саудитска арабия и им обеща реализация на суровините им ресурси за промяна на икономиките им за времето, когато петролът и газта ще свършат. Така Путин използва Арабската пролет в свой интерес и минимизира вредните последици за страната си планирани от Великобритания и САЩ.
И така първата възможност за предотвратяване на сътрудничеството между Русия и Европа бе провалена. Русия за сега устоява на натиска. Остана втората възможност. Ако Великобритания не може да срине Русия за да не се случи сътрудничеството и с ЕС остава да бъде сринат ЕС. И така стигаме да основния извод. Великобритания иска да се разпадне ЕС и затова излиза от него. ЕС не иска да се разпадне и затова изключва Великобритания от съюза.
И тук някои ще си зададат основателно въпроса. Как Великобритания осъществява влиянието си в света след края на колониалния период, когато това определено беше налаганто единствено и само със сила? Новата форма е основно чрез масоните. Говори се, че службата за външно разузнаване на Великобритания МИ-6 е най-малобройната по сравнение с нейните посестрими ЦРУ, Мосад, ФСБ, БНД и др., просто поради факта, че използва много ефективно масонските структури. Предполага се че в основата на влиянието на Великобритания стои масонството. Само в Англия масоните са около 450 000. В САЩ те са над 2 млн.
Някои изследователи на масонството допускат, че то води началото си от сдружения на зидарите, които са съградили пирамидите в Египет и други древноегипетски строителни паметници. Тяхното учение е пренесено чрез евреите на Моисей в гръко-римския свят. Всъщност ролята на масоните е малко по-различна. Древните египетски царе са разбрали, че не във всяка битка могат да излизат победители. И затова трябва да бъде разработена система за индиректно влияние върху племената върху които не могат да властват със сила. В случаите майсторите зидари са били тези пратеници, които търсени от всеки владетел чрез специфични форми са поставяли под влияние тези владетели и са ги карали да изпълняват желанията на жреците без сами да осъзнават това.
През 1988 г. Дейвид Стивънсън издава книга, в която доказа с документи, че произходът на масонството не трябва да се търси в Лондон (Англия) в началото на XVIII век, а в няколко града на Шотландия – Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г. Тогава група местни зидари създават първата ложа с обреди и тайни посвещения, при което се смесва средновековната митология с идеи от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Интересна подробност днес е, че Дюк на Единбург е съпругът на Нейно Величество Кралицата на Великобритания, Принц Филип.
Ако Великобритания е решила да работи за разпадането на ЕС напускането и от общността е логично. Но съществува вариант, че европейските ръководители са предприели изпреварващ ход. Много е вероятно Англия да е била предупредена или „помолена”, че трябва да напусне съюза. В противен случай срещу нея ще бъдат предприети мерки, които ще имат критични последици за монархията, включително до разпадането и.
И така накъде води BREXIT и кой взе решението Великобритания да напусне ЕС - английският народ, Короната или европейските бюрократи?
По материали от интернет... един нов прочит на фактите.
Милчо Миланов - BIACG
