СРЕЩАТА ТРЪМП - БОРИСОВ, КАКВО РАЗБРАХМЕ И КАКВО НЕ?

И така през юли тази година завърши мандатът на бившият посланик на САЩ у нас Ерик Рубин и той напуска страната ни. По предложение на Президента Доналд Тръмп за

позицията посланик на САЩ в Р България е предложена г-жа Херо Мустафа – дипломат от кариерата, говореща 9 езика, която в момента на номинацията си е временно управляваща мисията на САЩ в Португария.

Сенатът на САЩ утвърждава г-жа Мустафа за  посланик в България на 26 септември 2019 г. Херо Мустафа се заклева на церемония в Държавния департамент във Вашингтон във вторник 15 октомври, а в сряда 16 пристига в страната ни. Връчва акредитивните си писма на 18 октомври, а на 8 ноември на страниците на американското посолство в София е публикувано съобщението за посещението на министър-председателя Бойко Борисов в САЩ на 25 ноември и срещата му с Доналд Тръмп.

Не може да не впечатли скоростта с която се развиват тези събития. На 11 ноември бе и прословутата разходка на посланик Мустафа в джипа на премиера ни с прословутите прегръдка и целувка, която ако се загледате внимателно във видеото ще се види, че не бе съвсем неочаквана за посланичката, като едва ли не чрез нея премиерът изразяваше благодарност за нещо.

Цялата тази поредица от събития предшестващи посещението на Борисов в САЩ не би могла да се осъществи в такива кратки срокове, ако не е имало предварителна договореност или, ако нещо спешно не е наложило бързото и организиране. Предварителна договореност едва ли е имало след като просто не е имало кой да договаря /посланик Рубин отпътува/, а и на срещата не бяха подписани никакви официални документи, което би трябвало да се случи, ако е имало предварителни консултации и потвърдени позиции.

Всъщност какви са резултатите от самата среща?

Като цяло Бойко Борисов предварително бе подготвил позиции с които да се хареса на американската страна:

  • покупката на самолетите и авансовото им плащане;
  • декларациите от Гърция за 20 % участие в проекта Александропулис;
  • обещанието за 3.1% разходи за въоръжаване в бъдеще;
  • декларация за изграждането на координационен /логистичен/ център на Черно море.

Всичко това явно насочено към засвидетелстване намеренията ни за сериозно сбилижаване със САЩ, независимо, че България от доста време вече е член на ЕС и е ангажирана с общата му политика.

Съгласно публикуваното съобщение от срещата са обсъждани мерки, насочени към засилване на стратегическото партньорство между Съединените американски щати и Република България.

Няколко цитата от документа:

  • Ние, президентът на Съединените щати и министър-председателят на България препотвърждаваме силното приятелство и съюз между нашите две страни...;
  • обединени от споделени жертви и ангажименти към обща отбрана, демократични ценности, справедлива търговия...;
  • Съединените щати оценяват високо лидерството и ангажимента за споделяне на финансовата тежест на България, чиито разходи за отбрана надхвърлят два процента от БВП;
  • нашите въоръжени сили са обединени в защита на свободата и очакват да засилят своите отбранителни и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО;
  • Съединените щати и България планират да задълбочат своето партньорство в отбранителната индустрия и технологии;
  • България се ангажира да обмисли надлежно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар;
  • Съединените щати и България разбират, че енергийната сигурност е национална сигурност;
  • Отчитайки интереса на България да премине към по-ефективни и по-чисти източници на енергия, ще си сътрудничим за увеличаване на доставките на газ от различни и надеждни източници;
  • Приветстваме стремежа на България да стане регионален разпределителен център за природен газ;
  • Съединените щати подкрепят неотдавнашните усилия на България да защити независимостта и суверенитета на страната от зловредни влияния;
  • Подчертаваме, че доброто управление и върховенството на закона формират основата на нашата обща сигурност и просперитет;
  • Съединените щати насърчават България да продължи борбата с корупцията, която възпрепятства доверието в публичните институции и икономическия растеж;
  • Съединените щати твърдо подкрепят медийната свобода в глобален мащаб, тъй като свободната преса е от съществено значение за демократичните нации, и насърчават България да продължи да защитава свободата на медиите;
  • Съединените щати подкрепят желанието на България за присъединяване към Програмата за безвизово пътуване.

И така всичко в този документ е в един пожелателен стил без никакви практически стъпки за осъществяването на така декларираната стратегия. Срещата продължи само 2 часа.

Първото и най-важно нещо на тази среща не бяха подписани никакви други документи освен публикуваната съвместна декларация. Причините могат да бъдат, както, че срещата е организирана бързо и не е имало време да се подготвят съответните документи или между страните има неизяснени въпроси и те е трябвало да бъдат дискутирани директно, което имайки предвид нивото и, е почти невероятно. Възможно е обаче срещата да е използвана и за съвсем друга цел.

И така има ли нещо, което не е било за широката публика на тази среща можем само да гадаем, както гадаехме и през 2012 год. при предишната среща на Бойко Борисов с американски президент.

В края на 2012 година няколко месеца след атентата в Сарафово, премиерът Бойко Борисов бе «поканен» на среща при тогавашния американския президент Барак Обама. В тази среща взеха участие и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов. В разговора е била засегната и темата за атентата в Сарафово. Тогава Бойко Борисов отказва да назове Хизбула като пряк организатор на атентата, което според някои е било и причината да си подаде оставката в началото на 2013 година. Думите му   „...и той знае и аз знам кои са, но Обама се съгласи с мен, че пред съда са необходими твърди доказателства”, може би тогава са му изиграли лоша шега и са станали причината за последвалата негова оставка. Нека да припомним, че атентатът в Сарафово можеше да бъде фитила, който да взриви мощен военен конфликт в близкоизточния регион, а и не само там.

Но се оказва, че всъщност Борисов е бил прав в позицията си. На 19.12.2014, малко повече от две години след атентата в световната преса гръмва новината, че службите за сигурност на Хизбула са задържали Мохамем Шорба оказал се агент на Мосад. Това съобщение обръща на 180 градуса лансираната дотогава версия, че Хизбула изцяло стои зад трагедията на летище Сарафово на 18 юли 2012 година.  

Прави впечатление, че в комюникето от срещата на 25 ноември нито дума не бе спомената за едно друго дело. Нека припомним също, че през м. ноември 2018 г. има заведена искова молба за над 200 млн. щатски долара по Закона РИКО в Окръжния съд на САЩ, Окръг Ню Йорк, срещу Пеевски, ПИБ, собствениците й Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, квесторите на КТБ, „Булгартабак“, БНБ и др. ответници за ощетяване на американски граждани след фалита на КТБ. Като страна в този процеса е конституирана и прокуратурата на САЩ. На 1.11.2019 г. е внесено писмо от Ролински една от адвокатките по делото в съдът в щата Ню Йорк за отлагането му вместо за 27 ноември 2019 г. за края на януари 2020. Това дело може да има твърде сериозни последици, имайки предвид разликата между американското и българското правосъдие.

Нека не забравяме също и за хипотезата за връзката между атентата в Сарафово и фалита на КТБ.

И сега най-интересното и най-невероятното предположение за тази среща. Дали покрай всички съществуващи основания за организирането и, които определено дават различни възможности за дискутирани теми при нейното провеждане не съществува и вариант при който Бойко Борисов просто е бил използван като куриер? Естествено можем само да гадаем по този въпрос. На такова високо политическо ниво и при такива залози обаче, нищо не е изключено. Нека не забравяме хипотезите за подобни случаи назад в историята.

На края трябва само да отбележим, че процедурата по импийчмънт задействана спрямо Донал Тръмп всъщност е много малко вероятно да доведе до отстраняването му, защото според американски аналитици и експерти, тя фактически няма да приключи преди изборите за нов президент през 2020 г. Целта е чрез нея да бъде ерозирана подкрепата за Тръмп и той да не бъде избран за втори мандат. Два примера потвърждаващи тази хипотеза са импийчмента срещу Ричърд Никсън през 1974 г. и Бил Клинтън през 1998 година. И двамата загубиха изборите след повдигането на процедурите срещу тях, съответно от Джими Картър и Джордж Буш - младши. Всъщност стремежът на президентът Тръмп е да минимизира щетите от процедурата по импийчмънт, която може да има твърде нежелани последици при кандидатстването му за втория мандат.

Всъщност, повече като бизнесмен, а не като политик Тръмп разбира, че благосъстоянието на една страна е пряко следствие не от воденето на войни, а от производството и търговията и, и се старае да води такава политика. Това други фактори, действащи и твърде силни в САЩ, категорично не искат да приемат и са готови на всичко за да не бъде Тръмп преизбран.

В потвърждение на всичко по-горе е и не безопасното му посещение в Афганистан от вчера 28 ноември и декларацията му, за преговори с талибаните и изтеглянето на американския контингент от тази страна.

И на финала няколко думи за новия американски посланик в България г-жа Херо Мустафа. Факт е, че тя съумя за изключително кратко време да организацира подобна среща. Това говори за сериозни позиции, професионализъм и възможности. Каква е причината за тази скорост може би никога няма и да разберем. Прави впечатление обаче анонса, който направи г-жа посланничката за предстоящето посещението на американски икономически експерти в страната ни. Интересно би било, кой ще плати на тези експерти за работата им в България? Дали отново това ще бъде с грант платен от американските данъкоплатци? Навремето при мандата на бившия американски посланик Джеймс Пардьо бе уволнен висш държавен служител, отказал да подпише договор за едни половин милион щ.д. грант, който да бъде получен от американска фирма /разбирай икономически експерти/ и който бе предвиден за обследването на обекти, което обследване всъщност бе правено и бе готово да бъде предоставено от българска страна. Така че май трябва да се внимава повече и със срещите и с грантовете дами и господа...  

BIACG

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com