Сряда, 05 Юли 2017 07:57

Беше ли прав Сталин?

И така руснаците класират на първите три места в историята си тримата „велики” Сталин, Путин и Пушкин. Кое е това което поставя Сталин на първо място? Днес от дистанцията на времето,

освен победата във Великата отечествена война към положителните резултати от дейността на „бащата на нациите” от гледна точка на днешното време се прибавят и доста нови и то сериозни достижения. Например това: „Ние сме длъжни да строим нашата икономика така, че нашата страна да не се превърне в придатък на световната капиталистическа система, така че тя да не е включена в общата система на капиталистическото развитие, като нейн спомагателен придатък, а да се развива като самостоятелна икономическа единица, опираща се основно на вътрешния пазар, опираща се на взаимните интереси на индустрията и селското стопанство в страната ни.” /От доклада на ХІV конгрес на ВКП(Б).

Нима тези думи не са в сила за Русия и днес? Особено сега, когато е очевидно, че капитализмът в който страната бе поставена, като суровинен придатък по чудо издържа малко повече от 20 години, а по някои сметки трябваше да продължи за нея вечно. Но Русия се пробуди, когато при първия скромен опит на бившата някога империя да заяви даже минимални претенции спрямо исконни свои територии бе връхлетяна от поредица санкции от всички страни. Претенции към територии, векове присъединявани и обединявани от царе и управници в това число и от Сталин.    

Разбира се за някои включително и в Русия бяха твърде привлекателни преимуществата на ролятана суровинния придатък. Почти нищо не правиш. Изнасяш зад граница добиваните в страната природни ресурси, пей, гуляй и почивай. И харчи парите, които получаваш от суровините за „стоки”, които ти изпращат същите тези на които изнасяш своите нефт и газ. Разбира се това касаеше само тесен кръг гражданите на Русия. При тази ситуация не може да не си спомним за Ходорковски за когото се говореше, че е „създал най-добрата петролна компания в Русия” и за Прохоров, който в интервю пред „Комсомолска правда” уверяваше, че капитализацията на „Норилски никел”  се е увеличила от 2001 год. до 2007 год от 1.8 млр долара до 30 млр. долара. При това месторожденията и производствените мощности бяха същите, които между другото бяха построени по времето на Сталин от целия тогава СССР. И как стана така, че от общодържавна собственост тези мощности станаха частни и то именно в ръцете на тези собственици?

И не случайно „перестройката” в Русия започна не с промените в икономиката, както в Китай например, а с очернянето на Сталин. Такава разюздана антисталинска пропаганда беше необходима за да се разклатят икономическите и идеологическите основи на една империя, която дори и неочаквано срината съумя за също толкова кратко време да се изправи след разрухата и да заеме отново подобаващото и място в световната политика и икономика. 

Именно в този сценарии трябва да се търси истината на Сталин и СССР. Процес започнал от Хрушчов и завършил при Горбачов и Елцин.
Това невероятно охулване на Сталин беше свързано с неговото разбиране на задкулисното управление на света, за това което тогава, а и сега още е скрито от световната общественост.

Представете си само за миг и отнесете случващото се днес към времето на Сталин. Нима в „онова време” е било възможно някой от сталинските народни комисари да бъде зависим от запада, постоянния и исконен враг на СССР. Как биха прозвучали понятия като „падане курса на рублата” и „бягство на капитали” по отношение на съветската икономика. Такива думи и понятия биха били ерес. А нима някой би могъл да си представи артирелийските стрелби в Донецк в голямата Русия? 

Сталин разбра ролята на една част от еврейството и финансовия интернационал, но не можа да предвиди всичко. Например факта, че СССР бе въвлечен във ВСВ с ясната цел спечалвайки я и получавайки значителна част от териториите в Европа след време породеното срещу него недоволство да бъде лебедовата песен на победата му. А може би още при стартирането на проекта СССР, създателите му са заложили в основите му системата за неговото срутване.

Както кулите близнаци бяха сринати със заложените в основите им мини ядрени заряди, направили ги на пепел за броени минути. Нима наистина някой можеше да си представи, че огромната империя СССР ще бъде срината за минути само с полагането на три подписа в Беловежката гора?

Само неспособността на Ленин и Троцки бе причината създадения след Октомврийската революция Съветски съюз да бъде доведен до състояние в което Световния банков интернационал да може безпрепятствено да изсмуква природните ресурси на огромната съветска територия. Тези усилия бяха перманентни. Имаше едно краткотрайно прекъсване за периода на ВСВ, където на Русия бе отредена ролята да сломи германската машина и да създаде условия да бъде подчинена на Великобритания и САЩ, каквато тя е и досега заедно с Япония. В тези условия, след революцията от 1917 г., Русия трябваше да стане модел и прототип на абсолютната власт, построена според схемата на Финансовия Интернационал, т.е. на така наречените "те".

Съществува хипотезата, че още през 18 век Британската империя е в дъното на мащабните трансформации и сриването на част от империите, властващи по това време в Европа. Френската, Руската, Турската и Австро – Унгарската. Френската е била използвана за да се апробират възможностите на подобен род трансформации. Австро – Унгарската е била ликвидирана тотално. А за Руската и Турската тези трансформации са били реализирани и държавите подчинени едната на комунистическата си партия доминирана от еврейте, до идването на Сталин, а втората от младотурците и в последствие от армията си изцяло подчинена на САЩ, а в последствие и НАТО. Но зад тези сценарии, категорично стои английската корона. Тя е била тази която е подреждала света. Та и до днес. Някой да си спомня друг американски президент срещу когото така мощно да се изправи такава огромна машина. Имаше един който просто беше застрелян. Сега физическото ликвидиране няма да е толкова лесно, макар, че няма и да е невъзможно. В момента задачата на масонството в САЩ е да е срещу Тръмп.

Ако се опитаме да погледнем малко назад в миналото ще прозрем и истината за началото на революционните промени на стария континент започнали с Френската революция. Тази истина в голяма степен е свързана с  Американската война за независимост започнала през 1775 г. На 4 юли 1776 г. тринадесетте колонии обявили независимостта си с Декларацията за независимост. Този документ, написан от Томас Джеферсън, изобличава тиранията на английския крал Джордж III и утвърждава правото на бунт срещу това авторитарно управление.  Първоначално бойните действия се развивали в полза на американците. Не след дълго обаче те се оказали в тежко положение. Срещу тях Британската империя изпратила професионална армия, която била попълнена от германски наемници.

Но американците имали предимството. Те воювали на собствена територия и вярвали в правотата на каузата си. Ситуацията се променила едва когато за главнокомандуващ бил назначен богатият плантатор от щат Вирджиния Джордж Уошингтън, който се проявил като способен офицер по време на Френската и индианска война. Той реорганизирал американската армия, а американският пратеник в Париж Бенджамин Франклин успял да получи подкрепата на Франция за колониите.

През 1778 г. френското правителство решава да се намеси пряко в конфликта, за да изтрие унижението от загубата на Седемгодишната война. Военната му помощ е значителна: 6000 войници, флота, командвана от адмирал дьо Грас. Подкрепените бунтовници нанасят решителен разгром на англичаните при Йорктаун. Докато дьо Грас обстрелва английските позиции, армиите на Вашингтон и Рошамбо обсаждат лагера на английската армия, която скоро след това била принудени да капитулира. На 17 октомври 1781 г. кралството се предава, войната свършва. Англия се оттегля от полето на битките, загубила най-голямата и доходоносна колония, която някога е имала. Но чак след 2 години, на 3 септември 1783 г. във Версай, Париж, бил подписан мирен договор, чрез който се признава независимостта на новата държава – Съединени американски щати.

След загубата си Британската империя прозира това което преди хилядолетия са разбрали и Египетските фараони, че не винаги може да се побеждава във войните. Затова е необходимо да се използват и други форми на влияние и за въздействие върху държавите за да следват те политики угодни на Английската корона. Англичаните осъзнават, че всяко едно насилие рано или късно ражда отпор срещу този който го е наложил. Затова влиянието им не трябва да е директно, а чрез „агенти” държави или личности, които „избрани демократично” реализират техните цели.

Великата френска революция протича във Франция между 1789 и 1799 г. и има като резултат мащабни политически и социални промени, както и води до обезглавяването на френския крал. А дали това не е начина да се подчини и една Франция освен да и се върне за загубата претърпяна от Английската корона в САЩ. Нима по-късно случилото се във Франция не е идентично със случилото се с Руския цар Николай ІІ. Октомврийската революция е огледален образ на случилото се и доказало възможностите си по-рано във Франция.

Един от изявените водачи на кървавата френска революцията – Робеспиер заявява: „Френската революция след като е направена за народа и от народа, защо е толкова ненавиждана от него“? 

„Целият френски народ е срещу нас“, казва безспорният лидер на якобинците.

В последната си двучасова реч в Конвента на 26 юли 1794 г. Робеспиер признава, че „Френската революция, както и всички останали, не се ръководят от французи, а от "чужди агенти“.

„Революциите се организират от една шепа мултимилионери и общото с народа им е това, дето те обират плодовете на неговия труд“.

„Аз нямам никакво доверие във всички тези чужденци, на които лицата са покрити с патриотични маски и които се мъчат да се представят за по-големи републиканци отколкото сме ние.Тези агенти на чужди сили трябва да бъдат унищожени.“ (Count Cherep-Spiridovich, p.67)

За това свое изказване Робеспиер плаща с главата си. 

Той познава господарите, които са го издигнали до върховете на революцията и в момент на величие и слава, Робеспиер решава да скъса и да се отърве от тях. Но не може да прецени силата на тези, срещу които се изправя.

След падането на монархията през 1792 г. якобинците, без да се обявяват официално за републиканци, ръководят революцията и фактически управляват Франция. Те позволяват Якобинската революционна диктатура да се изроди в терор. Но много ясно се разбира, че има скрити сили и задкулисна намеса, които предизвикват и направляват терора.

След  юлските събития през 1794 г. във френското общество надделява мнението, че якобинците са главните виновници за всички злини на Франция. 

Якобинските клубове обединяват аристократите – терористи и те са тези, които с помощта отвън извършиха Френската революция. Но никой не знае кой в действителност е давал заповедите на Робеспиер, Дантон и Марат – лидерите на клуба. Кое е задкулисието, което ръководи френските изпълнители на революцията. През 1794 г. членовете на клуба са повече от 500 000 души.

Според много исторически анализатори, тези якобинци аристократи – терористи, в действителност са френските масони и елюминати, зад които стои силното еврейско банкерско лоби начело с Родшилд!

Днес масоните във Великобритания са почти 500 000, а в САЩ около 2 000 000. И влиянието им върху политиките на отделните страни е усъвършенствано и твърде сериозно. Механизмът на финансовото заробване бе изпробван не само при французите. Той не е и толкова сложен. След революцията от няколко частни лица в страната се създава централна банка, на която се дава монополно право да печата пари за осигуряването на жизнената дейност на държавата. По правило тези банки се издържат от парите, давани срещу лихви (на управляващите или правителствата) за покриване на техните разходи. Банковата лихва бе този „десятък”, който се плаща на Левитиевото коляно не получило дял при разпределението на хаанската земя между 12-те Израилиеви колена.

Това е всъщност скритата форма на ограбване на дъжавата, като в случай, че определени управляващи се опитат да застрашат интересите на банкерите, то липсата на пари или високата инфлация изкарва народа на улицата и правниците биват сменявани с нови в интерес на банкерите. В същност целта на световното управление е да може да се сменява всеки управител без един този на банката.

Интересен е въпросът защо Русия попада в тежки ситуации и как след това руския народ успява да излезе от тях? Може би спесификата на руската народо-психология  е в това, че руснакът винаги е вярвал в държавата си. И почти винаги тази държава се е олицетворявала с нейния лидер. Руснаците силно вярват основно в държавата си, като приемат и победите и загубите и. Може би в никой друг народ в такава степен не е заложено, че без силна държава руския народ ще загине. И днешните събития в света и в самата Русия са нагледно потвърждение за това. Моментна проява на слабост и желание за диалог от страна на СССР му струваше почти загуба на суверенитет и довеждането му до тотално разграбване.

Периодите на очерняне на Сталин, на „десталинизация”, винаги съвпадат с отслабване на държавността и с активизиране на „тъмните” сили – ционизма, масонството и просто на самите продажни „национални” елементи. „Десталинизация” – това е несигурност, това е разрушение на Съветския Съюз, а по същество на голямата историческа Русия, това е война в Приднестровието, в Чечня, в Абхазия, в Нагорни Карабах и в много други части на разтерзаната Русия. Нещо повече, това е случващото се в братските някога Югославия и Сирия със стотици загинали приятели на Русия или просто хора,  които в нищо не са виновни.

Днес Русия отново се оказа пред лицето на сериозни изпитания, може би най-сериозните от 1941 година насам. В такива времена народа и се сплотява и консолидира около държавата си и рано или късно побеждава. Най-важното за Русия е да може точно да дефинира истинския си враг. Този който направлява и командва "агентите" било то евреи или масони. Тогава тежко му.

А Сталин, образът на Сталин е този, който днес повече от всичко обединява руските патриоти. Големият въпрос е дали Путин ще заслужи мястото си и ще продължи делото на Сталин? Така че нека всеки сам да решава за себе си. Прав ли е бил Сталин?

 

В случай, че имате мнения, предложения и идеи по темите

*

Можем заедно да обсъдим вашите виждания и да включим тезата ви в обсъждания материал.

 

Мнения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com 

Предложения...

Изпратете ни е-мейл на: biacg@biacg.com

 

Идеи...

Изпратете ни е-мейл на biacg@biacg.com