Сталин, Путин Пушкин! Руснаците избраха най-влиятелните личности в историята си.

По мнение на експертите този списък определя отношението на гражданите към историята, културата и училищното образование.

Най-известната и влиятелна личност в историята на Русия нейните граждани смятат Йосиф Сталин. Второто място разделят помежду си сегашния президент на държавата Владимир Путин и поета Александър Пушкин. На трето място – Владимир Ленин. За това пише вестник „Известия” позовавайки се на резултатите от допитването проведено от „Левада – център”.

За най-значима личност в историята на страната си 38% от руснаците поставят Сталин.

По сравнение с 2012 година този показател е намалял с 4%, когато в полза на генералисимуса са гласували 42%. По мнение на социолозите най-голямо влияние върху рейтинга на Сталин оказва победата на СССР във Великата Отечествена война.

Владимир Путин и Александър Пушкин заемат второто място, набирайки по 34% от гласовете. Изненадващо руския президант за първи път се оказва в тройката на лидерите, докато Пушкин се намира в списъка от 1989 година. Експертите отбелязват, че популярността на Путин значително е нарастнала след присъединяването на Крим към Русия.

Следващият в класираните лидери е революционера Владимир Ленин, който събира 32% от гласовете. При това неговата популярност регулярно намалява.

В десятката на най-значимите личности също така влизат император Петър-І (29%), космонавтът Юрий Гагарин (20%), писателят Лев Толстой (12%), пълководецът Георги Жуков (12%), императрица Екатерина ІІ (11%), поет Михаил Лермонтов (11%). Последното място от топ 20 се заема от бившият президент на СССР Михаил Горбачов със само (6%).

Социологическото изследване е проведено между 7 и 10 април 2017 година и в него са участвали 1600 човека от 48 региона на РФ.   

Хипотеза - защо Сталин води класацията?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се срещна на 2 юли в Истанбул в резиденция Тарабя с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Подробности за преговорите не се съобщават. В редица СМИ срещата се разглежда като евентуална подготовка във връзка с преговори между турския лидер и неговия руски колега Владимир Путин на ежегодната среща на „Г-20”  в Хамбург на 7-8 юли на която среща ще участват и двамата лидери. Алтернативните предположения за темата на разговорите е действията на Турция и Русия във връзка с ултиматума на редица арабски страни към Катар.

На 30 юни руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор с турския си колега. Двамата лидери обсъдиха ключовите аспекти от усилията за преодоляване на сирийската криза с оглед на международната среща в Астана, насрочена за началото на юли.

По късно на 1 юли Владимир Путин е провел телефонен разговор с емира на Катар шейх Тамим бен Хамад Ал Тани. Отбелязва се, че разговорът се е състоял по инициатива на Катарската страна. Подробно е била обсъдена кризата в отношенията на Катар с редеца страни от района на Персийския залив. Владимир Путин е подчертал важността на политико-дипломатическите усилия  насочени към преодоляването на съществуващите противоречия и нормализирането на създадената сложна ситуация в региона. Също така от Кремъл отбелязват, че е продължила обяната на мнения по актуалните въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на редица перспективни проекти в това число в инвестиционната и енергийната области.

Същият ден руският президент е провел разговор и с краля на Бахрейн Хамад бен Иса Ал Халиф. По време на беседата е била обсъдена реализацията на договореностите постигнати на преговорите между двете страни на високо междудържавно ниво през септември 2016 год. в Москва.  

При обмена на мнения по ситуацията около Катар е било отбелязано, че това състояние оказва негативно влияние на и без това сложната ситуация в Близкия изток – съобщават от пресслужбата на Кремъл.

През юни редица държави в т.ч. Саудитска Арабия, Египет, Бахрийн и ОАЕ обявиха за прекъсване на дипломатическите си отношения с Катар, обвинявайки Доха в дестабилизаране на вътрешнополитическата обстановка в арабските държави, а също така и в поддържане на тероризма.

По късно Кувейт като посредник в конфликта предаде на Катар условията, които е необходимо да изпълни Катар за излизането от кризата. От Доха бе поискано да преустанови дипломатическите си отношения с Иран, да закрие телевизионния си канал „Ал Джазира” и да прекрати военното си сътрудничество с Турция. Катар заяви, че този ултиматум е неизпълним.

На 20 май 2017 година Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи първото си официално посещение в Саудитска Арабия. Обявеният резултат от това посещение бяха договори за доставка на оръжия на саудитското кралство

Турция обяви своя неутралитет, докато продължава кризата в Персийския залив

Турция не възнамерява да взима страна в разразилата се криза в Персийския залив. За това съобщава Reuters позовавайки се на арабски източници, огласявайки позицията на външния министър на страната Мевлют Чавушоглу.

„Турция ще заеме равноотдалечена позиция и по отношение на Катар и по отношение на Саудитска Арабия” е отбелязал външния министър по време на пресконференция в Кувейт. В същото време той е осъдил санкциите въведени от саудитската кралство, ОАЕ, Египет и Бахрейн против Катар за това, че страната поддържа тероризма. Чавушоглу е пристигнал в Кувейт за да обсъди възможностите за урегулиране на конфликта между страните в Персийския залив.

Във вторник 13 юни президента на Турция Реджеп Ердоган нарече изолацията на Катар безчовечна и противоречаща на ислямските ценности. По думите на турския лидер методите които се използват по отношение на Доха са неприемливи. „Като чели по отношение на Катар е произнесена смъртна присъда” е заявил Ердоган.

На 5 юни Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Бахрейн обявиха прекъсване на дипломатическите си връзки с Катар. Представители на страните обвиниха Доха в дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация в арабските държави, а също така в поддържка на „Ислямска държава” и „Ал Кайда”. По-късно към бойкота се присъединиха Йемен, Либия, Малдивите, Мавриций и Коморските острови.

Властите на Катар отхвърлиха всички обвинения и наричат изолацията посегателство върху държавния им суверенитет.