за над 110 млр. щ.д. при обща сума на подписани споразумение за 360 млр. щ.д. Мащабна сделка. Финалът и беше танцът със саби с който американският президент завърши посещението си в Персийския залив. Многозначително, имайки предвид развилите се в последствие събития. На тази среща бе демонстрирано единството на страните от региона и готовността им да си сътрудничат със САЩ.

На 2 юни 2017 година, обаче веднага сред срещите на Тръмп в Персийския залив в медиите се прокрадна информацията, че Катар, един от участниците в срещата е преговарял с руската компания "Новатек", като съвместно е бил заявен интерес за реализацията на компресиран втечнен газ.

Незабавно на 5 юни 2017 година Бахрейн прекъсна дипломатическите си отношения с Катар. В Манама обвиниха Катар, че поддържа тероризма и се меси във вътрешните работи на Бахрийн. Въздушните и морски съобщения между страните бяха прекратени. Бахрейн препоръча на своите граждани да напуснат Катар в 14 дневен срок. На катарските дипломати бе предоставен срок от 48 часа да напуснат Бахрейн. Катар бе обвинен, че сее в Бахрейн хаос по най-груб начин, нарушавайки всички договорености и принципи на международното право, не съобразявайки се с ценностите, правата и морала, нарушавайки  принципите на добросъседство и придържането към постоянно действащите отношения между страните от Персийския залив, отхвърляйки всички по-рано поети ангажименти.

От своя страна и Саудитска Арабия също прекъсна дипломатическите си отношения с Катар и прекрати транспортните си съобщения с нея. Както заявиха в Ел Рияд тази стъпка е необходима за защита на кралството от „тероризма и екстремизма”. Саудитска Арабия призова „всички братски страни да направят същото”.

След Бахрейн и Саудитска Арабия и Египет обяви за прекъсване на отношенията си с Катар, като обвиниха Доха в поддръжка на тероризма в това число и на екстремиската организация „Мюсюлмански братя”. ОАЕ също поддържаха тази стъпка, подчертавайки че Катар „разклаща безопасността„ в региона. На катарските дипломати е определен 48 часа срок да напуснат ОАЕ.

Практически, конфликтът между Катар и неговите съседи се случва една седмица след срещата на страните от Персийския залив и САЩ в Ел Рияд, когато Катарското информационно агентство помести от името на емира си реч в поддръжка възстановяването на отношенията с Иран. На срещата Саудитска Арабия от името на всички страни осъди Иран за неговата враждебна политика и заплаши с адекватни мерки. По-късно представител на МВнР на Катар заяви, че хакери са качили от името на емира речта на сайта и той няма нищо общо с тази публикация.

Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн приеха опровержението за неубедително и продължават да настояват, че думите за нормализация на отношенията с Иран наистина принадлежат на емира. Министърът на външните работи на ОАЕ Анвар Гаргаш призова Катар да промени политиката си и да не повтари предишни грешки за да могат да бъдат възстановени добросъседските отношения.

На 5 юни шест арабски страни /ОАЕ, Египет, Бахрейн, Саудитска Арабия, Йемен и Либия/, а също така и Малдивите прекъснаха дипломатическите си отношения с Катар, обвинявайки я в поддръжка на тероризма.

Малко повече за Катар. Катар е емирство в Близкия изток разположено в района на Персийския залив. Последователно през годините е контролиран от Португалия, Бахрейн, Османската империя и Обединетото кралство. Държавата Катар е основана на 18 декември 1878 година.

В резултат на разделянето на Османската империя Катар става британски протекторат на 3 ноември 1916. На 3 септември 1971 г., Катар официално получава независимост от Великобритания и става независима суверенна държава.

Катар е служил като централно седалище за командването на САЩ и една от основните нови площадки на американската инвазия в Ирак през 2003 г. Катар е домакин на въздушната база Ал Юдеид, която действа като център за всички американски въздушни операции в Персийския залив.

Едва ли е изненадващо, че връзките на Катар с Великобритания остават силни дори след независимостта през 1971 г. Добрите отношения са запазени и развити след като много от принцовете от Персийския залив заминават за обучение в Кралската военна академия “Сандхърст”.

Парите за Катар не са проблем особено след като през 40-те години на 20 век е открит петролът в емирството. Но това, което е имало огромно значение за неговото състояние, оценявано сега на доста над 50 милиарда британски лири, включително личното богатство на емира и суверенният фонд на Катар, е било нещо, наречено Система за втечняване на газ при ниски температури. (СВГНТ).

През изминалите повече от четири десетилетия все по-усъвършенстващата се технология на СВГНТ променя по революционен начин живота в Катар и прави шейх Хамад сила, с която другите трябва да се съобразяват. В началото на 70-те години на 20-и век властта, както икономическата, така и политическа е означавала петрол. Всеки е знаел, че когато се прави сондаж в петролните находища, се отделя огромно количество газ, но никой не е знаел реално какво да прави с него. В това си състояние този газ не би могъл да бъде превозван с танкери по света, както петролът.

Това е до момента, докато не беше внедрена СВГНТ. Тя охлажда природния газ до минус 160 градуса по Целзий, компресира го и го прави течен. Тъй като тази технология става все по-ефективна при масова употреба, балансът на силите изведнъж се наклони в полза на местата като Катар, които произвеждат голямо количество газ. Сега втечненият катарски газ се складира в огромни хранилища по света, включително две нови в Милфорд Хейвън.

Емирът на Катар е невъзмутим приятел на Запада и традиционен мюсюлманин сунит, но същевременно се стреми към по-добри отношения с Иран, като предизвиква значително недоверие в съседи като Саудитска Арабия и Бахрейн, които се страхуват от надигащата се шиитска сила на североизток. Балансиращата стъпка на емира в другата посока беше още по-поразителна. Той позволи на Израел да открие търговско представителство през 1996 г., въпреки че отново го затвори след израелското нахлуване в Газа.

Преди една година ситуацията в региона на Персийския залив можеше да бъде определена по следния начин: Сирия – това е „война” за доставката на газ в Европа между Русия и Катар. Падането на режима на Асад води до това в Европа да се появи газ от Катар. Експертите в областта на газа добре разбират, че Асад никога няма да пропусне чрез своя територия катарски газопровод. Още повече при силно изразената антииранска политика от страна на Катар. В момента в който властта в Сирия поемат сунитите, газопровода Катар – Саудитска Арабия – Йордания – Сирия – Турция ще бъде незабавно построен. Разбира се целта на този маршрут е Южна и Централна Европа. На първо място от този сценарии би пострадала Русия. Европа се опитва да играе сложна игра и в основата на тази игра е цената на газта в европейските горелки. Основните играчи в нея са Русия и конкурирущите я газопроводи сред които каспийския Баку – Ерзорум, който през Австрия попада на пазара на Германия, североафриканския Nabucco /Иран+Ирак/ и накрая газопровода от Катар. В случай, че военните действия в Сирия се развиеха в интерес на Катар то емирството /разбирай Великобритания/ трябваше да се погриже да бъде елиминиран Иран за да може неговия газ да не се конкурира с този от Катар. В началото бяха санкциите и ембаргото срещу Иран за доставките на нефт и газ, в резултат на което добивът в съвместното с Катар месторождение на газ Южен Парс значително намаля. След това последва конфликта със Сирия, която стои на пътя на газопровода от Катар в Европа. Конфликт който в значителна степен се финансира от Катар, който колкото и парадоксално да е е против неговите интереси. Ако Асад е на власт няма газопровод. Ако има война в региона пак няма газопровод. Най-вероятно Катар /разбирай Великобритания/ са разбрали, че продължителността на войната в региона зависи от Русия.  Катар има потвърдени запаси от газ в размер на 25 трилиона кубически метра, което при днешните темпове на добив би стигнало за 160 години. Катарския газ има и едно сериозно преимущество пред руския газ – значително по-ниска себестойност, което би позволило на Катар да намали цените на газта в Европа така че конкуренцията с него в този аспект би била трудна. И европейците независимо от от високото и безупречно обслужване от страна на Газпром с неговите договори, естествено е да се стремят към понижаване на цените използвайки катарските условия за сравнение. Затова осъзнавайки, че изцяло зависи от Русия, Катар тръгна на колаборация с нея.

Малко предистория и за отношенията Катар - Русия. След отказа си от престола през лятото /25 юни/  на 2013 година на емир Хамада ал-Тани и идването на власт в Катар на сина му Тамим бин Халифа Ал Тани, катарската позиция в отношенията с Русия става значително по-позитивна. Новият емир за три години управление два пъти е посещавал Русия за преговори с президента Путин. На 6 септември  2016 година министъра на отбраната на РФ Сергей Шойгу и държавния министър по въпросите на отбраната на Катар Халед бен Мухаммед ал-Атия подписаха междуведомствено съглашение за военно сътрудничество.

Активно е дейността между двете страни и в търговско - икономическото сътрудничество. През 2013 година държавният катарския инвестиционен фонд придоби пакет акции на руската банка ВТБ на стойност 500 млн. щатски долара. Същата година по инициатива на руската страна, генералния директор на Катарския инвестиционен фонд Ал-Сайед влиза в състава на международния експертен съвет на Руския фонд за директни инвестиции. През септември 2016 година руската правителствена комисия по чуждестранни инвестиции одобрява продажбата на 25% от акциите на летище "Пулково" на Катарския инвестиционен фонд. През декември 2016 година се състоя и най-голямата сделка в историята на руско-катарските икономически отношения при която Катар, съвместно с швейцарската фирма "Гленкор" закупи 19.5 % от акциите на "Роснефт" на стойност 700 млр. рубли. Финалът на поредицата от подобни сделки между двете страни е обявения от страна на Катар интерес за участие в добива на газ на полуостров Ямал, а също и от капитала на компания „Новатек”, която е оператор на проекта „Ямал-СПГ” (СПГ- сгъстен природен газ). В рамките на „Ямал-СПГ” е предвидено разработване на Южно-Тамбейското газокондензатно местонаходище в Ямал и строителство на завод за производство на сгъстен газ.

Перспективите пред Катар по отношение износа на втечнен газ са изключително сериозни. На Катар са предадени от страна на САЩ /"Ексон Мобил"/ и от страна на Великобритания /"Бритиш Петролеум"/ най-новите технологии за втечняването и превоза на газ. В тези технологии Русия изостава сериозно. Катар също така притежава изключително сериозен флот от 54 специални кораба за превоз на втечнен газ от клас Q-max, построени в Южна Корея. Но риска от блокирането на Ормудския пролив от страна на Иран не позволява на Катар гарантирано да замести "Газпром" на европейския газов пазар. За тази цел е необходимо да се изгради газопровод като минимум до бреговете на Средиземно море, а като максимум през Турция и понататък до Европа. Реално това може да стане само през територията на Сирия на което Иран никога не би се съгласил, ако не бъде включен в схемата на транзита. Необходимо е да се отбележи, че най-богатото находище на газ в региона Южен Парс се намира на границата Иран и Катар.

От казаното до тук може да се нарави извода, че привързаността на Катар към САЩ явно не е като тази на ключовия партньор на американците в региона Саудитска Арабия. През последните години монархиите от Залива в това число и катарската се стараят да деверсифицират своите търговски-икономически връзки, което прави руския пазар на ценни книжа съпоставим с привлекателността на например с американския, който е по-надежден, но в същото време и по малко доходоносен за разлика от руския. Не трябва да забравяме обаче, че Катар е под силното влияние на Великобритания. А в настоящия конфликт англичаните пазят пълен неутралитет и не правят никакви изявления. Ударът срещу Катар е удар и срещу Великобритания и парадоксалното е, че този удар идва след посещението на Доналд Тръмп в региона. Съществува и точно противоположната теза, че действията на Катар са продиктувани от директното влияние на короната. Което означава, колкото и невероятно да е форма на колаборация между Великобритания и Русия с всички произтичащи от това последици. 

От друга страна на второ място е видно, че Вашингтон възнамерява да усилва санкциите срещу Русия и търси за това всякакви поводи. САЩ се опитват да убеждават своите партньори в целесъобразността и необходимостта от намаляване на обемите закупен руски нефт, газ и въглища. Всячески се опитват да ограничат достъпа на Русия до съвременни технологии и оборудване за добив на въглеводороди и блокиране на руските енергийни проекти зад граница. Върху България беше оказан натиск от американска страна, директно и чрез ЕС и проектът "Южен поток" бе замразен. Сега се предприемат и отчаяни опити да бъде провалена или поне забавена сериозно реализацията и строителството на газопровода "Северен поток-2". Особенно усърдни в тези действия са САЩ и Полша, които съвместно действат против Германия. При това усилията полагани от Полша и поощрявани от Вашингтон, са насочени към срив на плановете Германия да стане европейски хъб за разпределение на руския газ в централна и северо-източна Европа. Полша отхвърля категорично предложението да бъде снабдявана с газ от Германия, като ще разчита на доставките на втечнен газ от САЩ и КАтар, а също така и на газопровод от Норвегия. 

На 7 юни 2017 година в Свиноуйсцие /Swinoujscie/ Полша пристигна първия американски танкер с компресиран втечнен газ. Американците очевидно бързат да започнат настъпление на полския участък в Европа. Още през месец април Варшава официално заяви, че пристигането на първия американски транспорт е предвидено за след година или година и половина, но изведнъж този процес беше видимо ускорен.  Форсирането на сроковете за доставка на втечнен газ от САЩ за Европа логично е опит за блокирането на проекта «Северен поток-2». Пристигането в Свиноуйсцие на първия американски танкер беше синхронизирано с появяването на 6 юни писмо на председателя на ЕС Доналд Туск до председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер с предложение за по-твърд подход към строителството на русийско - германския газопровод. Същевременно на 9 юни Полша и Дания подписаха меморандум за строителството на газопровод Baltic Pipe по който от 2022 година ще бъде транспортиран до Полша норвежки природен газ. Междувременно ЕК се обърна към страните членки на ЕС с предложение да и се предостави специален мандат за водене на преговори за строителството на "Северен поток 2". От друга страна по данни на държавния департамент на САЩ, графика за следващите доставки на газ осъществявани от компанията Cheniere Energy, все още не утвърден. Това говори за чисто демонстративен характер на форсираните доставки на газ до Полша. Явно тези действия имат повече политическа отколкото икономическа цел. Най-вероятно ще стане факт спирането на газопровода през Украйна през 2019 година. Повече от явно е, че нито втечнения газ от САЩ и Катар, нито норвежкия газ в бъдеще /след пет години/ ще могат да бъдат сериозна конкуренция на руския газ. Планираната мощност на Baltic Pipe e 10 млр. кубометра. За сравнение двете тръби на "Северен поток - 2" са с капацитет 55 млр. кубометра.

На трето място това е ролята на Великобритания в тази криза. Безспорен е фактът за силното влияние на англичаните върху Катар, както и този, че Великобритания контролира световния добив на петрол. Логиката показва, че самите англичани търсят начин за промяна на собствената си стратегия. Много е вероятно да се търси баланса между нуждата от петрол и възможностите на новите технологични достижение в областта на акумулирането на енергията. В случай, че започне масово производство на електрически автомобили, никакви военни действия няма да въздействат върху цената на петрола. Просто необходимостта от петрола драстично ще започне да намалява. И тогава ще печели този, който държи патентите в тази област и притежава производственте мощности. Ускоряването на четвъртата индустриална революция и липсата на алтернативна икономика за страните износителки на петрол в момента ще бъде пагубно за тях. Намаляването на приходите от петрола би довело включително и до хуманитарна криза в региона в следващите 15-25 години. Ще нарастне недоволството на местното население в региона, основно срещу Израел, като трябва да се има предвид и че значителна част от това население, което в момента е мигрирало в Европа би прехвърлило огъня на недоволството и на стария континент. Това е може би и една от причините за Брекзита.

На четвърто място е промяната в ролята на долара като световна валута. Намаляването ролята на петрола ще намали и ролята на щатския долар в световната търговия.  Нека си припомним, че след ВСВ, САЩ присвоиха почти цялото налично световно злато. През 1949 година в трезорите на Форт Нокс се намираха близо 22 хил. тона злато През 1944 година Бретануудската конференция фиксира долара към златото и го направи световна разплащателна валута. Това беше до момента в който Де Гол през 1965 година не си поиска обратно златото. До края на 1965 год от 5,5 млр долара валутни резерви във Франция, останаха само 800 млн. Останалите бяха заменени със злато. Парадоксът е, че след тази операция златото излиза от обръщение, а доларът затвърждава позициите си. Необходимо е да се отбележи, че в този период през 1970 година САЩ достигат максимума на добив на петрол в страната си. Това свръх производство се счита за една от причините за разразилата се през 1973 година световна петролна криза.  На 6 октомври 1973 Сирия и Египет изненадващо атакуват Израел. Това поражда неизбежното покачване на цените на петрола. Кризата се изостря и задълбочава, след като на 13 октомври 1973 Никсън дава началото на операция Nickel Grass, която има за цел да подпомогне военно Израел във войната. Съветският Съюз отговаря като започва доставките на оръжия за двете арабски страни. На 16 октомври 1973 ОПЕК решава да вдигне цената на петрола с 70%, до 5,11 долара за барел. Либия заявава, че незабавно прекратява доставките на петрол за САЩ. Саудитска арабия и други членове на ОПЕК също се присъединяват към ембаргото на 20 октомври 1973. Постепенно то засяга не само САЩ, но и други западни страни. Макар, че съществува и хипотезата, че САЩ са планирали тази криза с цел да използват петрола като обезпечение на безконтролно печатаните долари. Всъщност това е началото на ерата петродолар. САЩ намаляват драстично добива на петрол. Печатат долари с които изкупуват добиваното от страните износителки "черно злато". С получените от арабските страни долари те закупуват от САЩ оръжие и друга продукция. По този начин с повишаването на потреблението силно се стимулира американската икономика. Този процес продължи активно до намесата на Китай в световното производство. Към тях американците прилагат същата тактика, както към арабските страни износителки на петрол. Купувайте стоките им с напечатани без стойност долари те превърнаха "Поднебесната империя" в най-голям инвеститор в американски ценни книжа с което Пекин дълго време успешно финансира бюджетния им дефицит.  

Изводите които се налагат от изложеното до тук са няколко

На първо място това е фактът, че е започнал период на промяна ролята на петрола. Явно е макар и да не се афишира, че четвъртата индустриална революция вече набира обороти. Наред с компютрите, изкуствения интелект, новата информационна и дигитална среда и интернет може би един от най-важните елементи ще бъдат новите системи за акумулиране на енергия. Целта на участващите в тази революция е всеки с цената на всичко да излезе напред, изтласквайки назад останалите.  Целта днес е от една страна да се продължи с максималното използване на настоящите ресурси и технологии от друга да се налагат с бързи темпове новите научно-технически достижения. Тази ситуация касае в най-голяма степен страните износителки на петрол. В случай, че не преустроят и не деверсифицират икономиките си, независимо, че в момента разполагат със значителни финансови средства в бъдеще ще ги очакват сериозни трудности. Забелязва се една макар и не ярко изразена тенденция за задълбочаване на сътрудничеството между страните добиващи петрол. За тези страни отдавна е ясно, че противопоставяйки ги от една страна и карайки ги да увеличават количеството добиван петрол страните вносителки се стремят да създадат условия за намаляването цената на петрола. А от цената на петрола в най-голяма степен ще зависи трансформацията на икономиките им.  

На второ място при така създадените условия се налага преосмисляне на стратегиите и формулирането в движение, както на промени на вече действащите така и определянето на нови. Ще бъде необходим изключителен баланс при пренастройването на икономиките за това максимално дълго да се използват старите ресурси и максимално бързо да бъдат усвоявани и пускани на пазара новите научно-технически достижения. От важно значение ще бъде да се следят действията на Великобритания и Израел в тази ситуация. Двете страни най-тясно са свързани с добива на петрол и влиянието в арабския свят. От тях също така ще зависи новата структура на управление на ислямския свят като цяло.

На трето място се налага изводът че в региона на Близкия изток и Арабския полуостров се по-осезателно се оформя нов военен алианс с участието на Русия, Турция и Иран. Като се вземе предвид ролята и на Китай и Индия, като сериозни потребителки на петрол, тази ситуация съществено би се отразила на външно политическото ориентиране на страните от региона. Факт е, че след 2011 година, след началото на военните действия в Сирия, САЩ, Великобритания и Израел загубиха доминиращата си роля в региона. Сериозно се налага необходимостта да се търси нава система за управление на ислямските държави в района на Близкия изток. Необходими са мерки за развитието на стабилна икономика в региона, която да обезпечи подобаващи условия за живот на местното население. В противен случай, то ще бъде използвано за дестабилизаране на ситуацията не само в този регион. 

На четвърто място ще бъде дали САЩ в случая трябва да се разбира САЩ и Великобритания ще съумеят да предотвратят колаборацията между Русия и Германия. Руските енергийни запаси и германските технологии биха могли да станат изключителен катализатор, както  за икономическото развитие на Европа, така и за качествено ново влияние върху ислямския свят. За сега обаче все още е факт силната зависимост на Германия, а в случая и на Япония, които практически са окупирани от САЩ държави, като се има предвид броя на американските военни бази в тези страни. В тази връзка логичен би бил и въпросът "Дали Великобритания не тласка сама Катар към по-тесни връзки с Русия стремейки се да замести Германия? Както и въпросът дали няма вече някаква форма на договореност между САЩ и Русия за тотален контрол върху енергоносителите, както и за контрол върху новите процеси на производство на енергия и нейното съхранение?

И не на последно място петролът не може да се сравнява с интегралния потенциал на четвъртата индустриална революция. В резултат на нея възможностите пред милиарди хора, притежаващи електронни устройства с невиждани досега способности за обработка, съхранение и достъп до познание, ще станат безгранични. Всички тези възможности ще бъдат умножени от пробивите в развиващи технологични сектори като изкуствения интелект, роботиката, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, нанотехнологията, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление. Тези които първи и тотално навлязат в тези процеси и ги реализират до практическото им приложение ще имат не само предимство, те ще бъдат новите субекти които ще доминират в света. 

Затова, няма вечни врагове, има вечни интереси и целите оправдават средствата. 

P.S. Във връзка със събитията от края на юни и началото на юли касаещи кризата в Персийския залив с внимание би трябвало да се следят руските и турски действия във връзка с условията в ултиматума даден на Катар. Малко е вероятно Турция да закрие базата си в Катар или Русия да преустанови сътрудничеството си с Катар в областта на съвместните действия по реализацията на втечнен газ. От друга страна дали ултиматумът към Катар не е предявен именно за да не се изпълни. В така създадената ситуация следва или мащабни военни действия  и спиране добива на петрол в региона или тотален срив на авторитета на страните предявили ултиматума към Катар, което би се отразило твърде негативно също и върху САЩ и Великобритания. Явно бавно и методично продължава процесът на налагане водещата роля на Турция в региона и като цяло в ислямския свят.   

BIACG