Пекин овладя инфекцията с карантини и временни болници, а Сеул - чрез масово тестване

Китай, който се превърна в "дом" на нов коронавирус, миналата седмица в продължение на пет дни регистрира липсата на нови заразени.

Досега западните страни са ужасени от броя на смъртните случаи от коронавируса COVID-2019. А някои, като Швеция, отказват да публикуват данни за броя на болните и починалите. Епидемичната ситуация на изток се променя към по-добра.

Статистическите данни обаче леко развалиха уикенда. В неделя и понеделник лекарите идентифицираха 16 нови случая на инфекция. От тях 4 са жители на град Ухан, откъдето започна разпространението на инфекцията. Останалите 12 са жители на Шанхай, Пекин, Гуандун и други градове.

В същото време смъртността от коронавирус в Китай наистина е намаляла многократно. В неделя починаха 14 души, всички жители на провинция Хубей. По този начин броят на загиналите от края на декември миналата година в КНР достигна 3213 души. За сравнение-извън Китай този брой вече е надхвърлен, въпреки че епидемията бушува само за около месец.

Междувременно в Китай от болниците се изписват 500-800 души дневно! Сега в клиниките остават само тежко болни пациенти. Има около 2,9 хиляди души. И броят им постепенно намалява. В провинция Хубей и по-специално в Ухан се затварят болници, разкрити по време на епидемията. Лекарите, събрани от цялата страна, отпътуват към провинциите си.

Най-важното е, че китайските лекари са готови да споделят своя опит в борбата с епидемията с целия свят. Екип от девет китайски специалисти (тази група включва епидемиолози, лекари, специализирани в интензивни грижи и плазмена терапия), отиде в Италия, за да помогне за справяне с разпространението на коронавируса. Апенините все още водят в броя на смъртните случаи.

Със себе си китайските лекари донесоха 31 тона медицинско оборудване (лекарства, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове, пейсмейкъри). Специално място в този списък заема кръвната плазма на възстановените пациенти. Китайските лекари я използват като лечение на заразени пациенти. Смята се, че това е един от оптималните начини за лечение.

Южна Корея е втората страна в света след Китай, където ситуацията с коронавируса бе изключително тежка. Въпреки това, в петък, 13 март, епидемичната обстановка започна да се подобрява. Броят на пациентите, които се възстановяват и се изпращат вкъщи, се е увеличил драстично в сравнение с броя на новите заболели.

Властите обясняват успеха си с факта, че тестването за коронавирус е станало широко достъпно за местните жители. В градовете се движат мобилни лаборатории, където всеки може да премине тампон за коронавирусна инфекция. Такава мярка намалява тежестта върху болниците и намалява риска от инфекция на лекарите и другите. Има почти 100 такива лаборатории.

В допълнение, Южна Корея тръгна по пътя на Китай и въведе строги ограничителни мерки в страната: затвори всички учебни заведения, прехвърли няколко милиона работници на разстояние, забрани провеждането на масови събития. Във всички сгради са монтирани термовизионни камери, определящи температурата. 51 милиона души попаднаха под ограниченията.

БИАКГ

БИОТЕРОРИЗМЪТ – СКРИТАТА ВОЙНА.

Издателство „Захари Стоянов” - 2012 год.

Автор Проф. Д-р Камен Плочев, д.м.н. ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести ВМА

Кризата с вируса COVID-19 вече е безспорен факт. Колко е мащабна, пандемия ли е или симптомите и са като на обикновен грип може би е безсмислено толкова да се разсъждава и дискутира.

Началото на 2020 година бе белязано с три събития, които в голяма степен ще бъдат определящи при предстоящите промени очакващи световната политическа и икономическа системи. Това са предприетия импийчмънт по отношение на американския президент Доналд Тръм, китайския корона вирус и смяната на правителството в Русия.

Американско-иранският конфликт в Ирак е нарушение на суверенитета му

Арабски свят

Превод от Арабски език!

Проф. д.ик.н., д.пол.н. Карим Наама

Алсистани: Американско-иранският конфликт в Ирак е нарушение на суверенитета му

Петък -10 януари 2020 г.

Върховният шиитски водач Али ал-Систани

Багдад: «Близкия изток онлайн»

Днес, петък върховният шиитски религиозен водач в Ирак Али Ал Систани осъди нападенията, обменяни от САЩ и Иран на иракската земя, и предупреди за влошаване на сигурността в страната и региона по-всеобхватен начин, като резултат от конфронтацията между Вашингтон и Техеран.

Според информационната агенция Reuters Систани заяви, че "тези атаки нарушават суверенитета на Ирак и че не трябва да се допуска външни сили да определят съдбата на страната", и добави, че "иранско-американският конфликт в Ирак е нарушение на иракския суверенитет и сериозно нападение."

Той добави: "Това, което се случи в последните дни, са сериозни атаки и многократни атаки срещу иракския суверенитет, със слабост на властите при изправяне пред тези нарушения. Хората тук достатъчно са се страдали от десетилетия."

Ал Систани направи своите забележки в петъчната си проповед, която се произнесе чрез неговия представител в град Кербала.

Иран започна ракетно нападение в сряда на две американски бази в Ирак в отговор на убийството на Вашингтон на Касем Солеймани, командир на иранския „Полк на Ал Кудс“ в иранска „революционна гвардия“, при въздушна атака миналия петък. Той също беше убит със Солеймани при американската атака Абу Махди Ал Мухандис. , Вицепрезидент на "Народните милици – Popular Mobilization Forces – Алхашд Ал шааби" на Ирак.

И така през юли тази година завърши мандатът на бившият посланик на САЩ у нас Ерик Рубин и той напуска страната ни. По предложение на Президента Доналд Тръмп за

Сърцето на Данко
Максим Горки

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тая смрад хората гинеха един след друг.
Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбoко в лепкавата тиня на блатата.
Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчаливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякаш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.
Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.
Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . .

Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.
Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . .
Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.
- Води ни! - казаха те.
Тогава той ги поведе . . .
Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна плесенясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощно стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!
И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.
Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.
Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!
Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.
- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!
- Вие казахте: "Води ни!" и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!
Ала тия думи ги разяриха още повече.
- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.
А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправили около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в oчите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.
А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше...
- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.
То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.
- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, вдигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.

Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше !
И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчалива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тук блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лъщеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.
Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.

А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.

Президентът Доналд Тръмп ще приеме министър-председателя на Република България Бойко Борисов в Белия дом на 25 ноември 2019 г., като знак за силните

Съвсем наскоро в средствата за масова информация бяха пуликувани данни за опити да бъдат подслушвани радиокомуникациите /мобилните телефони/ в района на Белия дом в САЩ. Отбелязва се, че тези опити своевременно и много бъpзо са били неутрализирани от американските специални служби. 

И така Парламентът на Великобритания не приема споразумението на Тереза Мей с ЕС за Брекзит в частта му за „предпазната клауза”, но в същото време, същият този Парламент гласува срещу излизането на Обединеното Кралство от ЕС без споразумение.