Сталин, Путин Пушкин! Руснаците избраха най-влиятелните личности в историята си.

По мнение на експертите този списък определя отношението на гражданите към историята, културата и училищното образование.

Най-известната и влиятелна личност в историята на Русия нейните граждани смятат Йосиф Сталин. Второто място разделят помежду си сегашния президент на държавата Владимир Путин и поета Александър Пушкин. На трето място – Владимир Ленин. За това пише вестник „Известия” позовавайки се на резултатите от допитването проведено от „Левада – център”.

За най-значима личност в историята на страната си 38% от руснаците поставят Сталин.

По сравнение с 2012 година този показател е намалял с 4%, когато в полза на генералисимуса са гласували 42%. По мнение на социолозите най-голямо влияние върху рейтинга на Сталин оказва победата на СССР във Великата Отечествена война.

Владимир Путин и Александър Пушкин заемат второто място, набирайки по 34% от гласовете. Изненадващо руския президант за първи път се оказва в тройката на лидерите, докато Пушкин се намира в списъка от 1989 година. Експертите отбелязват, че популярността на Путин значително е нарастнала след присъединяването на Крим към Русия.

Следващият в класираните лидери е революционера Владимир Ленин, който събира 32% от гласовете. При това неговата популярност регулярно намалява.

В десятката на най-значимите личности също така влизат император Петър-І (29%), космонавтът Юрий Гагарин (20%), писателят Лев Толстой (12%), пълководецът Георги Жуков (12%), императрица Екатерина ІІ (11%), поет Михаил Лермонтов (11%). Последното място от топ 20 се заема от бившият президент на СССР Михаил Горбачов със само (6%).

Социологическото изследване е проведено между 7 и 10 април 2017 година и в него са участвали 1600 човека от 48 региона на РФ.   

Хипотеза - защо Сталин води класацията?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се срещна на 2 юли в Истанбул в резиденция Тарабя с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Подробности за преговорите не се съобщават. В редица СМИ срещата се разглежда като евентуална подготовка във връзка с преговори между турския лидер и неговия руски колега Владимир Путин на ежегодната среща на „Г-20”  в Хамбург на 7-8 юли на която среща ще участват и двамата лидери. Алтернативните предположения за темата на разговорите е действията на Турция и Русия във връзка с ултиматума на редица арабски страни към Катар.

На 30 юни руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор с турския си колега. Двамата лидери обсъдиха ключовите аспекти от усилията за преодоляване на сирийската криза с оглед на международната среща в Астана, насрочена за началото на юли.

По късно на 1 юли Владимир Путин е провел телефонен разговор с емира на Катар шейх Тамим бен Хамад Ал Тани. Отбелязва се, че разговорът се е състоял по инициатива на Катарската страна. Подробно е била обсъдена кризата в отношенията на Катар с редеца страни от района на Персийския залив. Владимир Путин е подчертал важността на политико-дипломатическите усилия  насочени към преодоляването на съществуващите противоречия и нормализирането на създадената сложна ситуация в региона. Също така от Кремъл отбелязват, че е продължила обяната на мнения по актуалните въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на редица перспективни проекти в това число в инвестиционната и енергийната области.

Същият ден руският президент е провел разговор и с краля на Бахрейн Хамад бен Иса Ал Халиф. По време на беседата е била обсъдена реализацията на договореностите постигнати на преговорите между двете страни на високо междудържавно ниво през септември 2016 год. в Москва.  

При обмена на мнения по ситуацията около Катар е било отбелязано, че това състояние оказва негативно влияние на и без това сложната ситуация в Близкия изток – съобщават от пресслужбата на Кремъл.

През юни редица държави в т.ч. Саудитска Арабия, Египет, Бахрийн и ОАЕ обявиха за прекъсване на дипломатическите си отношения с Катар, обвинявайки Доха в дестабилизаране на вътрешнополитическата обстановка в арабските държави, а също така и в поддържане на тероризма.

По късно Кувейт като посредник в конфликта предаде на Катар условията, които е необходимо да изпълни Катар за излизането от кризата. От Доха бе поискано да преустанови дипломатическите си отношения с Иран, да закрие телевизионния си канал „Ал Джазира” и да прекрати военното си сътрудничество с Турция. Катар заяви, че този ултиматум е неизпълним.

На 20 май 2017 година Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи първото си официално посещение в Саудитска Арабия. Обявеният резултат от това посещение бяха договори за доставка на оръжия на саудитското кралство

Турция обяви своя неутралитет, докато продължава кризата в Персийския залив

Турция не възнамерява да взима страна в разразилата се криза в Персийския залив. За това съобщава Reuters позовавайки се на арабски източници, огласявайки позицията на външния министър на страната Мевлют Чавушоглу.

„Турция ще заеме равноотдалечена позиция и по отношение на Катар и по отношение на Саудитска Арабия” е отбелязал външния министър по време на пресконференция в Кувейт. В същото време той е осъдил санкциите въведени от саудитската кралство, ОАЕ, Египет и Бахрейн против Катар за това, че страната поддържа тероризма. Чавушоглу е пристигнал в Кувейт за да обсъди възможностите за урегулиране на конфликта между страните в Персийския залив.

Във вторник 13 юни президента на Турция Реджеп Ердоган нарече изолацията на Катар безчовечна и противоречаща на ислямските ценности. По думите на турския лидер методите които се използват по отношение на Доха са неприемливи. „Като чели по отношение на Катар е произнесена смъртна присъда” е заявил Ердоган.

На 5 юни Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Бахрейн обявиха прекъсване на дипломатическите си връзки с Катар. Представители на страните обвиниха Доха в дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация в арабските държави, а също така в поддържка на „Ислямска държава” и „Ал Кайда”. По-късно към бойкота се присъединиха Йемен, Либия, Малдивите, Мавриций и Коморските острови.

Властите на Катар отхвърлиха всички обвинения и наричат изолацията посегателство върху държавния им суверенитет.

В ЕС в четвъртък 15 юни 2017 година влезе в сила решението за отмяна заплащането за роуминг на територията на всички страни в ЕС. Съответно заявление един ден по-рано бе обявено на сайта на европейската комисия.

Анулирането на таксите за роуминг авторите на обръщението признаха за голям успех. Те напомниха, че от сега нататък гражданите на страните членки на ЕС пътуващи в пределите на съюза ще могат да звънят, да изпращат и получават текстови съобщения, а също така да влизат в мрежата с помоща на мобилните си устройства по същата цена по която и в собствената им страна.

Властите на Евросъюза приеха окончателно решение по този въпрос през април тази година. Тогава обаче специалистите поясниха, че жителите на ЕС няма да могат да подписват договор с най-евтиния мобилен оператор в общността и след това да използват тази сим карта в страната си.

През октомври 2016 година експертите прогнозираха, че отмяната на роуминга в общността ще доведе до поскъпване заплащането за абонатите от страните извът ЕС, които ще го посещават.  

Материалът е в процес на разработка...

Изследват се факторите довели до разпада на СССР и промените след 1990 год. в страната.  До каква степен тези фактори са били предопределени и от кого. Прави се опит за ретроспекция развитието на Русия след 1905 година до наши дни. Изследва се евентуалното външно влияние върху промените в страната през отделните периоди на нейното развитие. Каква и до колко сериозна би била ролята на Руската Федерация при определянето на стратегическите цели при развитието на света днес и с какви средства би могла да влияе РФ на това развитие. Прави се кратка прогноза на българо-руските отношения.

BIACG

СССР или Руската федерация плюсове и минуси

BULGARIAN INFORMATION-ANALYTIC & CONSULTING GROUP

POLITICS, ECONOMY, FACTS AND ANALYSES

BIACG is Division of MTTI

PRIVATIZATION AND FOREIGN INVESTMENTS
SURVEY ANALYSES

1995 - 1997

Since 1991 several ambitious privatization programs have been made in Bulgaria. However, despite cabinets’ statements, privatization in the country lags behind that in Central and Eastern Europe and foreign investments are too small despite the fact that in the former Eastern bloc Bulgaria was the first one to change its legislation / Edict 56 - 1989/ and allow foreign investments.

Notwithstanding the ambitious privatization programs of the different governments and the liberal acts regulating foreign investments, the share of big and middle-sized enterprises, where more than 67% / necessary for entire control/ is privatized, is less than 5%.

There are three stages of privatization in Bulgaria:

• restoration of land and town property to the former owners and their inheritors
• cash sales of state assets
• mass / bond / privatization

Restoration - results and problems

The first successive privatization program in Bulgaria was completed by the restoration of town property. By September 1996 almost 90% of the submitted applications were considered and the respective decisions were issued. Over 22 thousand sites of the total amount of USD 200 m were given back to the former owners and their inheritors. Almost half of them were shops. Town restoration lead to important economic results - conditions of explosive growth in private trade and services were provided. At accelerated rates the ineffective state commercial and service firms that were unable to pay the market -determined rents withdrew from the market and the restored trade sites were rented by private entrepreneurs.

The land property problems are not so easy to be solved out. After 7 years of reforms restoration of land is at a deadlock and still there is no decision of the problem for almost half of the agricultural land. According to National Statistic Institute data totally 55,148 m ha arable and uncultivated land is subject to restoration / Sept 1997 /. Of them: 35,810 m ha /64.9% / have renewed property rights and only 6,329 m ha have notarial acts for property.

The impeded restoration of land is due to the increasing political contradictions which on their part reflect the great practical difficulties of the process. To prove property rights appeared to be much more difficult for agricultural and uncultivated land than for town property. The creation of the right cadastral project seemed to be a long and difficult process. The lack of market for sale and lease of land / no interest shown by owners and inheritors / for the period 1992 - 1995 played the main role for decreasing the arable land by 13% and of orchards and vineyards - by 27%. The small size of farms, the restricted consumption of agricultural products, the limitations on prices and export as well as the great expenses for concluding contracts and the fact that most of the inheritors live in towns explain the owners’ lack of willingness to speed up the process.

The lack of interest on the part of owners and inheritors of agricultural land to invest in farming as well as the attitude of the former socialist government to the agricultural co-operatives which were viewed upon as potential supporters in the political elections and not as independent economic units contributed to increasing the number of these co-operatives.

*** According to National Statistic Institute /NSI/ data

Even if the new cabinet of Ivan Kostov undertakes now a stable political engagement to complete quickly the land restoration process and to develop the land market, under the existing circumstances considerable results shouldn’t be expected in short terms. In this context agricultural problems lie ahead in Bulgaria.

PRIVATIZATION

According to cabinet’s data by September 1997 the total percentage of the privatized state assets is about 30% / according to World Bank (WB) criteria it is 18% /. Of them 17% through cash privatization and 13% through mass privatization / according to WB criteria respectively 5% through cash privatization and 13% through mass privatization /. The expected revenues from privatization till the end of 1997 are expected to be about BGL 992 bn or USD 350 m and the state assets at the end of 1995 are estimated at about USD 8,5 bn.

Cash privatization

According to NSI data the information for cash privatization for 1995 - 1997 is as follows / in USD m /:

The privatization deals made by economic branches for 1993 - 1997 are as follow:

From the USD 22.3 m debts taken in 1997 USD 1 m was already paid. 583 are the expected privatisation deals for whole enterprises and the priorities are in chemical industry, mining industry, light and food industry, machine building, transport, tourism, agriculture and tourism. BGL 602 bn are the expected revenues from privatization / June - December 1997 /, of them BGL 220 bn are expected from the speeded privatization of 30 enterprises / see Application 1 /.

It is admitted that the cash privatization program is not developing successfully because the interest of foreign investors is limited as well as their access to the market. Besides, privatization was halted by the insignificant funds of the Bulgarian population, / lack of developed and functioning finance and credit system / the low degree of development of the capital markets. The government has not yet well realised the necessity of developing two parallel processes of privatization and lending credits to the small and middle-sized firms. A concentration of efforts only on privatization without giving a chance for econonic mobility to those who are less wealthy could lead to an invincible crash among the various strata of society.

The lack of sufficient information about the different enterprises as well as the insufficient exchange of practical experience and knowledge for the process also contribute to the privatization failure.

The major participants who do not have much interest in speeded privatization resist the process. This concerns the respective ministires, the employees in the enterprises, the municipalities and as well as the private firms that still can control the processes at the entrance and at the exit of state companies.

The different ministries are not interested for two main reasons: the privatization will probably limit their control over firms in the branch, moreover - it is easier to gain political influence by means of labour than by direct contact with society. The tendency which was very well expressed by Zhan Videnov’s cabinet keeps dominating in Mr. Kostov’s cabinet too. The entire innovation in the ruling cadres of economy could additionally slow down privatisation and replace the private companies at the gateway from “ red “ to “ blue “. Secondly, a great number of government officials are members of the Borad of Directors of state enterprises hence their incomes exceed their ordinary salaries of state officials. The municipal councils also were not interested in selling property since they had to pay almost the entire amount of their profit to the state budget, this was chaged after the state transformed these conditions and as a result the greater part of the gains will remain in municipalities.

The managers who in fact have control over the enterprises after the privatization are threatened to be dismissed and removed from the leading posotion of the company or at least deprived ofsome special favours and in some cases - from accsess to grants and gredits. The workers themselves have reasons to be afraid of losing their jobs during privatization.

 Mass privatization

At the first privatization wave of the total 85 m shares offered for sale of 1050 privatization sites 61 milion shares / 72%/ were bought by 81 lisenced privatization funds, 9 million /10%/ - by citizen, and 15 m shares /18%/ wern’t sold. 725 privatization sites /69%/ have 100% private property. From 6 million citizen 3.6 m became owners; from them 3.3 m bought privatization bonds and 0.3 m receive preference bonds. At the second wave of privatization / the beginning of 1998 / about 2400 privatization sites are expected to be given. The shares of the enterprises undergoing privatization will be sold at the stock exchange by investment mediators and auctions. Investment bonds will be used for buying at the stock exchange, at centralized auctions, at the cash and workers-managers’ privatization.

Privatization is impeded by the high degree of political instability as well. Sine 1990 seven cabinets have changed and each one of them had its own and entirely different approach to privatization. These differences lead to frequent changes in legislation and to constant innovations in institutions and their staff. Since 1992, when the Privatization Agency /PA/ was established, its managers have changed seven times and its supervising council suffered frequent changes. More frequent are the changes in specialised departments including the higher levels as well. These changes breach the succession: there are some new officials who cancel deals that have already been approved or try to change the clauses of deals that are already been completed. The PA’s weak political positions cause some troubles: it is exposed to pressure from the Council of Ministers and the Parliament which is usually exercised by the Supervisory Council. In some cases the Council of Ministers cancels or delays deals approved by the Privatization Agency. The complex and long procedures that the Privatization Act requires also leads to slowing down of deals.

From the experience gained through the five years of divestment of state property can be concluded that the process moves slowly and mainly small and middle-sized enterprises are sold in the country. Probably next year in the Privatization Agency there will be a special department to co-ordinate the activities of all institutions that have the right to privatize as well as the work of the foreign advisers and the stock exchange.

The main problems of privatization include:

• the lack of enough interest from the direct participants in the privatizaion process - the foreign investors, the state, the manager teams and workers.

• the lack of simultaneous approach to privatization and stuctural reform together with encouragement of private business and the ensuring the social activities (now provided by the state) under the new conditions.

• the lack of possibility for sufficient funding of the process - a decreased interest of the foreign investors, lack of internal source, the external country’s debt.

A basic problem is the financing of privatization and the state officials’ attitude towards the process.

Foreign investments

According to Foreign Investments Agency data for 1995 - 1997 the direct foreign investments are as follow:

USD 164,559 m 1995 527,470 m / totally with accumulation/

USD 303,450 m 1996 830,919 m

USD 412,600 m 1997 1,243,519 m

The biggest foreign investors in Bulgaria are:

Belgium - 251,627 m January 1991 - September 1997

Germany - 233,437 m - “ -

Holland - 92,551 m - “ -

According to number of investments:

Turkey - 1525 January 1991 - September 1997 24 place by volume

Greece - 1221 - “ - 8 place

Syria - 635 - “ - 35 place

The low level of foreign investments in Bulgaria / despite the favourable legislation/ is due to a lot of problems. It is important that geographic, demographic and cultural factors impede the attraction of foreign investments. Bulgaria has a small internal market / there are artificial attempts to “break” the bridge to Russia / with low solvency and in cultural and geographic sphere is far away from the countries from the Organization for economic development and collaboration /OEDC /. In comparison to many countries with transitional economy Bulgaria has limited natural resourses and a comparativaly poor developed infrastructure and communications. Important re-stucturing requiring considerable innitial investments at the conditions of increased risk is necessary for achieving international competition capability. A major political problem for Bulgaria is the mixing of Russia’s, US’ and Europe’s interests on the Balkans. Foreign inverstors consider that the political risk in the region is still too big.

The inquiry from 1995 shows that 35% of the managers of the mixed associations in Bulgaria do not intend to enlarge their activi6ties and 31% WOULD NOT RECCOMEND THEIR PARTNERS to invest in Bulgaria at all.

Despite these conditions there are circles that show their interest to Bulgaria. Bulgarian work force is the most attractive for foreign investors - it is considered to be the best qualified, strongly motived and too cheap in comparison to the countries with transitional economy. The easy access to our internal market, the preference access to the big Russian market as well as the direct link between Europe and Asia are also very attractive.

The constantly high macroeconomic instability which increased at the beginning of 1997 undoubtly is another main reason for aggravating the investment opportunities / most of the foreign investors show also a number of other reasons/. Private investors complain most often of the constant changes and the lack of lucency in different decrees, procedures, acts, cabinet’s engagements together with bureaucracy obstacles and corruption among state officials.

CONCLUSION

Privatization and enlargement of foreign investments have common problems which show ambiguitly and sometimes unclear attitude towards Bulgara’s state officials. This attitude can be understood only in some occasions but the present economic situation requires a more decisive approach.

November 19, 1997 BIACG

Bulgarian Information Analytic and Consulting Group is division of MTT International and offers chronological and thematic analyses concerning the political economic aspects of the Bulgarian reality. In addition to the summary of the analyses presented in the bulletin we can provide the full size analyses if requested.

BIAC Group offers also analyses and consultations on topics connected with Bulgaria which are of interest for the client as well as translation of articles from the Bulgarian press.

Address requests to: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

The Balkans – a European Vietnam?

Source: 24 Hours daily

Author: Professor Krum Krumov, Director of the Sofia University Center for Analyses

If we imagine the world as a chess board on which the great ones move their knights and pawns, we should remember that even the grand masters make mistakes.

Kosovo is on the chess board now – a small etude for the great powers. The latter think that the solution is a combination of two clever moves. And they do not notice the fatal geopolitical trap.

The world politicians of today stick to the school of the famous Zbignev Bzhezhinski, synthesized in his not less famous book “The Great Chess Board. The American Superiority and Its Geo-strategic Imperatives”.

And since several of Bzhezhinski’s schemes have proven true, the politicians probably do not see that one very important part has turned out to be wrong.

According to Bzhezhinski, obviously influenced by his Polish stock, Ukraine should have already been at enmity with Russia. In this case Russia would have been a secondary power, pushed to the border of Siberia.

One of the conclusions, perhaps, is that the Balkan conflicts will be localized. In fact, Bzhezhinski himself disregards this region.

Bzhezhinski’s mistake

What happened was just the opposite – the moment Ukraine separated, it started gravitating to Moscow, driven by economic and socio-psychological realities, which Mr Bzhezhinski underestimates. The tendency is not centrifugal but centripetal. Russia, Ukraine and Belarus are on the threshold of forming a political, economic and military union. Obviously, it cannot remain indifferent to the Balkan conflicts.

And if the West continues to overlook the fact that the tendency has gone wrong, this union could join Germany and France, resulting in a powerful Eurasian axis, which could change entirely the total world system. Such a change would be unexpected and unpleasant to the White House. The chess board of Bzhezhinski would turn upside down and the status quo established by Reagan, Thatcher, Miterrand and Gorbacev will collapse irretrievably.

The irony in the whole situation is that the Amercians themselves are about to put this process in motion. Fascinated by the schematic geopolitics, they are on the way to tread on the mine in Kosovo.

Kosovo itself is a typical historical fuse – there is a fundamental antagonism between two ethnic communities. The peculiar thing is that this territory is not a bomb in itself but a part of another, bigger bomb.

The two Europes

It is evident that contrary to the expectations of the West, the new world order finds it difficult to penetrate the Balkan peninsula. Whereas in West Europe the ethnic barriers fall and the state boundaries disappear, the Balkans produce new states, which establish new boundaries and accumulate fresh instances of enmity.

It seems that Europe enjoys a continental integrity only in the geographical sense. In the socio-political sense it is divided into two continents. Moreover, the West applies two different political approaches – it is bad to the bad ones and good to the good ones. And everyone knows where are the bad ones – here on this long-suffering peninsula. Or like the Bulgarians say, the carrot is there and the cudgel is here. The good cop is there, the bad one is here. While in the good Europe any re-tailoring of boundaries is impermissible, on the Balkans it is possible and even desirable.

The greatest world dramas began here, triggered by the principle of “the two Europes”. The latter also made Stalin appropriate the continent, which later led to the Iron Curtain and the Berlin Wall.

A characteristic feature of this division is that where “the bad Europe” is concerned the West permits political decisions, which it would not accept at home. Integration, single currency and tolerance are in fashion in the West. No one puts a bee in one’s own bonnet. Eastern Europe, however, still follows the so-called “divide-and-rule” principle. Maybe, this is a residue from the colonial thinking. What can be achieved through it, however?

The West continues to fight with the USSR

It seems that with the help of Kosovo, the West wants to free Serbia from the Russian influence. Now, when Russia is weak it should be deprived of its last strategic point on the Adriatic Sea. In this way it will be locked between the Baltic Sea and the Black Sea. The Russian nuclear-powered submarines will not find a quay in the Mediterranean Sea and the Sixth U.S. Fleet will become the sovereign ruler.

Russia itself wants to use Kosovo as a trap for the self-confident West. If NATO launches a military attack on Serbia or at least deploys its troops there without the consent of Belgrade, it will sink into a “bog” like the Vietnamese one.

Following the old schemes, both sides considerably exaggerate the possibility for success. What will be NATO’s gain if Russia is isolated from the Mediterranean Sea? It would have been strategic ten years ago. Now, however, it is only tactical and it is not worth the risks. Because Russia is no the USSR. It has been a long time since this country withdrew from the dominance of the world ocean by means of aircraft carriers and nuclear-powered submarines. Russia has already re-orientated its military doctrine to new and more realistic targets.

In the near future, its strategic military doctrine will be markedly defensive and dominated by the Earth-Space relation, which diminishes to a great extent the significance of the Adriatic point of support. Instead of the queen, the West gets a pawn. Is the loss of quality worth anything?

What will Russia gain if NATO attacks Serbia and occupies Kosovo? Indeed, if the West gets involved in a Balkan Vietnam, this could lead to the disintegration of the Alliance. On the one hand this could help Moscow set up a regional union and achieve its integration with part of Europe.

History does not need a midwife any more

On the other hand, if Kosovo becomes a second Vietnam it could develop into a large-scale European conflict or even a world one. Russia will surely be involved. And this will happen at the most inappropriate moment for her. The country has not been so poor and weak for 80 years.

It appears that the West and Russia are ready to stake more than they could win. Then why do they fail to see the trap?

Maybe the political talents are also passed on through generations. And the previous generation was very pronounced – Thatcher, Reagan, Kohl, Miterrand and Gorbacev. They were the midwives who delivered history of the new European order.

The successors, however, obviously do not see that history does not need midwifes any more. And they always dream of Caesarian operations.

According to the Western scheme, Yugoslavia should have broken up and its parts should have embraced an entirely pro-West orientation. The break up happened but Serbia turned out to be a hard nut to crack. It could not create a strong pro-West opposition, which would be able to take the power. The country remained in the left political space in a frail coalition with Cherna Gora. Those who know the Balkans well could not expect anything else.

However, Serbia disrupted the scheme. It must be punished in order to fall into line. At this point the scenario becomes dangerously naïve. Belgrade will be forced to give a broad autonomy to Kosovo and to accept the three-year stay of NATO troops on its territory. During this period, Kosovo will establish its own administration, conduct a referendum and declare independence. Most European countries will recognize the new state and the Serbs will not dare to attack it.

And what if the Kozlodui nuclear power plant explodes?

The screenplay writers are obviously great optimists. They find it more realistic to expect the familiar Balkan fire, which would make Bulgaria’s western neighbor a European Vietnam.

Probably in the 60s the presidents Kennedy and Johnson believed that the Vietnamese would become reconciled. Serbia is expected to do the same now. But the Serbs are disobedient and militant people, who are ready to take serious risks.

Nearly half a century ago, Hitler conquered the whole Europe. The French, the Belgians and the Czechs obeyed. But not the Serbs. They had a numerous partisan army and free territories.

In the case of Kosovo, the Serbs will treat every foreign soldier as an aggressor because they consider this province the cradle of the Serb spirit. This is the old Serbia, treasured in the hearts of all patriots. If NATO bombs Serbia and enters Kosovo by force, it should get ready for a partisan war.

What will happen to the governments of the United States and the other West countries when their young men start coming back home in coffins? Do they believe that they will remain in power?

Moreover, one act of NATO bombing could not destroy all Serb mobile missile complexes and war planes. It is logical to expect a counter strike directed to NATO troops as well as to one or another of the neighbors involved, namely Bulgaria and Macedonia.

A few bombs over Sofia and Skopje would not frighten Europe. But if the bombs hit the N-plant in Kozlodui (Bulgaria), a new European nightmare will begin.

In fact, the plant is the only hostage that the Serbs could take. The only real trump. It is naïve to think that they will not play it. Furthermore, Bulgaria is involved in the conflict without a specific binding contract with NATO.

The West, of course, hopes that Serbia will surrender and the bombs will be avoided. Past experience should at least raise certain doubts. Let us assume that at last Milosevic yields and NATO troops settle in Kosovo for three years. After three years another dispute will arise.

After three years – another conflict?

This period will allow Serbia to rest and muster strength for a new conflict. And Milosevic will lay down conditions as well. One of them will be the lifting of the embargo on Yugoslavia so that the Serb economy could achieve stabilization.

The next step will be a military intimacy with Russia. It is highly probable for Belgrade to join the union of Russia and Belarus. The Serb army will be equipped with Russian missiles SS-300. The Serbs in Bosnja and Kosovo will consolidate and will establish secret organizations for resistance.

Meanwhile, Belgrade will stabilize its international positions and will sign bilateral agreements with countries such as China, India and others.

After the lapse of the three-year period the troops of NATO will have to leave and Kosovo will become an autonomous province in Serbia. By no means an independent province, as the Kosovo Albanians want. If the military contract between Russia and Serbia becomes a fact and the latter has the missiles SS-300, which could reach the borders of five NATO states, the West would hardly insist on a referendum or on the sovereignty of Kosovo.

The Russian bear will wake up

In the meantime, the atmosphere in the whole out-of-NATO Eastern Europe will change. Russia, for example, at present reminds of the Weimar Germany. There are signs of a radical change in the feelings of the broad masses in favor of the leftist nationalistic forces. One serious cataclysm will be enough to harden the traditional authoritarian and nationalistic cement.

This could be the humiliation of the brotherly Slavic Serbia. We should not forget that the Russian nationalism is inspired by the Pan-Slavism and that Serbia itself has been closely related to Russia for 150 years.

If NATO bombs Serbia, President Yeltsin will immediately fall from power. The Russian society will consolidate under the national flag in a few days. The economy will be militarized and revived. The Russian bear will wake up from the lethargy hungry and aggressive.

This cataclysm will immediately speed up Ukraine’s re-integration in Russia and the West will face again the mighty East European super-power. As it is, at the moment 80 per cent of the Ukrainians want the restoration of the old union.

The same holds true for Slovakia but to a certain extent. Ignored by NATO and the EU, it could form a defensive alliance with Russia, its traditional brother, and thus become a strategic blade stuck in the heart of Europe. Then the West will realize that the integration of the Czech Republic and Poland in NATO is far from being a guarantee of its sound sleep.

Bulgaria will not get off

Now or after three years, the military conflict in Kosovo is highly probable. And it cannot but drag into a war Albania, Macedonia and Bulgaria not because any of them is willing to fight but because irreconcilable interests and claims will come out into the open.

The Albanians in Macedonia are waiting to see what will happen in Kosovo and decide whether to apply the same model or not. Bulgaria would not be happy if Macedonia breaks up into fragments or annexed to a Balkan country. At present, Bulgaria is equipping and training the Macedonian army.

In a word, the regional defensive union of Bulgaria and Macedonia is almost at hand. However, Bulgaria has its delicate regions as well. What would happen if the compact population of ethnic Turks along the south border of the country suddenly became inspired by the Kosovo example?

The answer is clear – a total war on the Balkans. Besides, the Bulgarian army is equipped with planes Igurovich - 29 and missiles SS-300, which could cause a lot of pain and suffering.

Only after the hot spot of the Kosovo crisis explodes, it will become clear how the other small players at the Balkan chessboard will group together. The cooperation with NATO makes Bulgaria, Macedonia and Turkey enemies of Greece. The friendship between Bulgaria and Turkey is cemented by the enmity between Ankara and Athens, but it could be blown up by the Turkish minority in the country. One more piece was needed to complete the puzzle.

The missing piece was Ocalan

All elements should fall in place so that the quantity will be transformed into quality. For example, the Berlin Wall would have hardly fallen in 1989 if Gorbacev had not become a secretary general, if the USSR had not sunk in the Afghanistan bog, if the nuclear catastrophe in Chernobil had not taken place as well as the technological blockade of the socialist block and the Star Wars program of Reagan.

The Balkan puzzle needed a real hot potato. And what ensued was the arrest of the Kurdish leader Ocalan.

All of a sudden, the Kurdish problem exploded. And it happened just now, when a very risky military operation is coming into view from the western part of the Balkans.

Ocalan’s capture itself is a strategic mistake of Turkey, unless the country deliberately fans up its conflict with Greece and the Kurdish guerilla action. What could be the gain? If Ocalan is hanged, he will become something more than Levski (a Bulgarian national hero connected with the liberation from Turkish yoke) for the Kurds. His spirit will inspire and mobilize them for an uprising.

If reprieved, however, he will become a Nelson Mandela or a Georgi Dimitrov, the moral victor in the Leipzig trial. Not to mention the feelings in Turkey itself, which balances on the verge of fundamentalism.

Whatever the outcome, the Kosovo model will be before the eyes of the Kurds and Europe. If Kosovo becomes semi-autonomous, the struggle of the Kurds will enter a new and more effective stage. What will Turkey do? There is no alternative but a war with Greece and genocide in the Kurdish territories.

Turkey will remove the last obstacle

If something stands in the way of Turkey, it is Greece. The former cannot become a member of the EU because of the latter. Neither can it heal the Cyprus wound or solve its problems in the east. The worst thing is that Turkey is already in NATO.

The only solution is the following: Greece alone should give up its membership. The scenario is plain: Ocalan starts speaking; as a result Turkey declares Greece a terrorist country, which interferes in its internal affairs. At that moment NATO attacks Serbia, the Kurds make a riot again and Turkey crushes them by a total military operation. Following the example of Israel, it starts bombing the Kurdish military bases abroad i. e. in Greece. And why not all Greek military sites?

The United States distance themselves. Europe will be outraged. But no one will expel Turkey from NATO – it has a strategic significance.

Then Athens will drop its membership in the Alliance. Probably, this variant is acceptable to the USA since after 1989 Greece is no longer the last barrier in front of communism but a rather inconvenient ally.

That is how the small and at first sight negligible Kosovo will serve as a catalyst for sweeping changes at a distance of thousands of kilometers. Within weeks the world will set up the chessboard anew. And the Western strategists will be quite surprised by the consequences that they themselves have brought about.

What exactly will be the new arrangement?

So, the West is expected to perform a radical surgical operation in Kosovo, which will ease all contradictions accumulated over the last decades in this tightly packed region.

Do we notice, however, that the world does not have the guarantees of yesterday? The nuclear check is left without its structural basis, namely the rule of the two super powers. The most important European taboo is being discarded now - the sovereignty of the national frontiers.

Instead of hoping to see a limited conflict, the good player should try to imagine how the fight between the countries will get out of control and how every participant will decide to realize its national ambitions at the expense of its neighbors. This process could be named “a continuum of destruction” or “a geo-political collapse”. The starting mechanism can be a NATO attack on Serbia. Then the collapse will unfold as follows:

1. Serbia launches a counterstrike against Bulgaria and Macedonia. One of the targets is the Kozlodui nuclear power plant.
2. The Kurds accept the model of Kosovo. Enraged by Ocalan’s trial, they rise in revolt and declare Turkey a zone of permanent war.
3. Turkey bombs “Kurdish bases” in Greece. The two member-states of NATO start a military conflict.
4. Yeltsin falls from power and is replaced by a left-oriented nationalistic organization and a new Homeland Father. The militarization of Russia begins.
5. Civil wars in Bosnja and Macedonia.
6. The compact ethnic communities in Europe also want the model of Kosovo. This creates tension between most of the countries and destroys the European integration.
7. The Muslim minority in Bulgaria wants a change in the borders of the country. A total Balkan war breaks out.
8. The left nationalists come into power in Bulgaria and Romania and abolish all previous democratic gains. The two countries are on the threshold of civil wars.
9. A great disappointment in West European societies. The governments in Great Britain, Germany, France and Italy fall. Extremely conservative right-wing politicians assume power.

Unbelievable? When a conflict gets out of control one should expect precisely the unbelievable. As far as logical grounds exist.

Many of the listed events might not take place at all. Yet, even darker scenarios are possible, which have to do with nuclear weapons.

For example, Russia could use a total Balkan war for liberating Bulgaria again. In that case the conflict could spread all over the world.

After the geopolitical collapse the countries will regroup into new military alliances, in search of new borders. The result will be a new map of the world. The probable stages are listed below:

1. Kosovo is granted semi-autonomy.
2. Serbia joins the union of Russia and Belarus.
3. Greece leaves NATO.
4. New autonomies and changes within the frontiers of several Balkan and European states.
5. France, Spain and the Czech Republic leave NATO. The Alliance breaks up.
6. A new European military and political union is established. The key figures are Germany, France, Russia, Ukraine and Belarus.
7. The new union signs treaties with China and India.
8. An attempt to change the status quo in Indo-China.

An attempt to change the status quo in the Near East and the Persian Gulf.

The end of Pax Americana

These events and processes can unfold during a period of 20 or 30 years. There will be no winners in the end but only losers.

The worst losers will be the Balkan peoples. Europe will be seriously harmed as well. The United States will lose their position of an absolute world leader, especially if they get involved in a local conflict.

The age of Pax Americana, when the world peace was looked after by the White House, will come to an end.

In a more distant future the breaking of the unipolar model will pave the way for the dominance of Russia, China and India.

All countries, however, will lose a new world, in which the frontiers and autonomies will have no significance any more. If this world is given the chance, the local conflicts like the one in Kosovo will become senseless soon afterwards. Just like Europe forgot the wars over Elsass-Lothringen (Alsace-Lorraine).

In another system of coordinates, the world will start integrating and the national ambitions will die out. Internet, the modern communications, customs unions, common currencies and legislation will quickly make borders pointless.

This process could be reversed by the old notions, the old geopolitical structures and “divide-and-rule” methods.

The egoism of the old schemes

It is high time that the West abandoned the scheme according to which Europe ends with Prague and Warsaw. It ought to accept the absurd fact that China, for example, is almost a European country. The Berlin Wall fell, Europe made a peaceful annexation in the east and the Balkan Peninsula suddenly found itself at the center of the world. This is the converging point of the interests of the USA, Europe, Russia, Ukraine, Turkey and about the whole of the Near East. The Balkans are not Iraq. Exactly here the West should not do anything, which it would not do at home.

Unfortunately, the great world players still tolerate informal behavior on the peninsula. Here and there a bomb is dropped, here and there a border is shifted. Until the punishment of “the bad Europe” the does away with the world integration.

We see the Old Europe becoming more and more hardened in its egoism, erecting more and more walls. The United States, enthusiastic due to their victory in the Cold War and total supremacy, forget again the limits of power.

The old schemes motivate “the small players” in the Balkans as well. The Albanians consider themselves the oldest nation in Europe and because of that all others are indebted to them. The Serbs live with the ghost of Great Yugoslavia. The Turks are still seen approaching Vienna. The Greeks live with the empire of Alexander the Macedonian (who was not considered a Greek by their antecedents) and we, the Bulgarians are the greatest, the most cultured and the most wronged nation. If there had been at least a bit of justice in this world, Bulgaria would have bordered with France.

Since we live with the past, it will return. This time, however, it will be more sinister due to the technologies, the integration and the globalization.

A Marshal Plan for the Balkans

In conclusion, it could be said that if the world players do not alter their approach, if they do not change the old structures which stifle the new processes, and if they do not exercise control over the latter, these very processes will cause a third European nightmare, which will remind of the frightful “Armagedon”. Indeed, all this sounds absurd but it fits the mad 20^th century.

If the West wants to restore the Balkans to “the good Europe”, there is only one tested method. Half a century ago, the USA destroyed the long enmity on the Old Continent through the Marshal Plan. At that time the plan was offered to Eastern Europe as well but Stalin would not allow the new provinces to slip through his fingers.

It is high time that this plan be dusted. Since it succeeded in reconciling France and Germany why couldn’t it help us?

БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННО-АНАЛИТИЧНА И КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА

ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, АНАЛИЗИ

БИАКГ е поделение на МТТИ

Състояние на реалния сектор в икономиката на България

/ януари, 1998 год. - май, 1998 год./

1. Бизнесконюнктура.

Въз основа на бизнесанкетите, които Националната статистика/НСИ/ провежда сред стопанските ръководители в страната, бизнесситуацията през април 1998 год. може да се характеризира като подобрена в сравнение с първото тримесечие на годината.

Очакванията за бъдещата бизнесситуация са по-умерено оптимистични, поради което бизнесклиматът в България не се променя съществено.

Като фактор със засилващо се отрицателно въздействие върху активността на предприятията се определя търсенето на продукцията. Нивото на поръчките се оценява като твърде ниско и се възприема под нормалните показатели за отделните предприятия.

Продажните цени на произведената продукция няма да претърпят съществени промени - 1/5-а от стопанските ръководители имат намерение да увеличат плавно цените.

Най-благоприятна продължава да бъде бизнесситуацията в търговията на дребно. Засилва се конкуренцията в бранша.

1. Промишленост.

Обществен сектор -

През първото тримесечие на 1998 год. 3238 предприятия са отчели 100 млрд. лв. печалба. Нетните приходи от продажби възлизат на 4080 млрд. лв.

С положителен резултат приключват първото тримесечие на 1998 год. 50,4% от предприятията от обществения сектор, като общата им печалба е в размер на 294 млрд. лв. В сравнение със същия период на 1997 год. делът на печалившите предприятия е намалял с 14%.

Спадът е резултат от извършената преоценка на активите и свиването на продажбите им във валута.

Финансов резултат на предприятията от обществения сектор за първото тримесечие на 1998 год.

Млрд.лв Рентабилност /в % към продажбите/

Печалба от дейността 302 7,4

Загуби от лихви по кредити, курсови разлики и други финансови операции 85 - 2,1

Печалба от извънредни операции 2 0

Счетоводна печалба 219 5,4

Разходи за данъци 119 2,9

Печалба 100 2,5

Таблицата е съставена по официални данни на Министерството на промишлеността.

През първото тримесечие на годината губещи са 1570 предприятия. Общият размер на загубите възлиза на 194 млрд. лв., като 69% - 134 млрд. лв. - се дължи на 30 предприятия от списъка за изолация.

Финансови резултати на предприятията в изолация за първото тримесечие на 1998 год. / в млрд. лв. /

Печалба 1,355

Загуба 47,437

Дългосрочни задължения 374,393

- по банкови заеми 145,774

- по търговски заеми 150,462

- други дългосрочни задължения 78,157

Краткосрочни задължения 882,879

- по банкови заеми 218,710

- по търговски заеми 10,492

- към доставчици 287,948

- към персонала 16,354

- към бюджета 37,04

- към социалното осигуряване 18,567

-други краткосрочни задължения 293,766

Таблицата е съставена по данни на Националния статистически институт.

Към 01.04.1998 год. общата задлъжнялост на нефинасовите предприятия от обществения сектор възлиза на 7 трлн. лв. и е нараснала с 655 млрд. лв. в сравнение с края на 1997 год. Задълженията към доставчиците на суровини и материали са 1721 млрд. лв. Междуфирмената задлъжнялост също е висока - вземанията от клиенти са в размер на 1405 млрд. лв.

Платежоспособността на държавните предприятия остава ниска - с финансовите средства, с които дружествата могат да извършват плащанията си, се покриват едва 16% от текущите им задължения.

Продължава спадът в продажбите на промишлена продукция. Показателно е, че за периода от януари до май 1998 год. приходите от продажби на промишлените предприятия са нараснали само с 1% спрямо същия период на 1997 год. Като цяло продажбите в промишлеността през април 1998 год. са спаднали с 5% спрямо същия период на 1997 год. и с 2% спрямо март 1998 год.

Устойчива е и тенденцията към намаляване приходите от износ на промишлена продукция. Така регистрираният през април 1998 год. износ е с 27% по-малко в сравнение с април на 1997 год.

Регистрира се тенденция към бързо нарастване на добавената стойност в индустрията - от 24,9% през 1996 год. до 42,7% през 1997 год. - вследствие на приватизацията.

Частен сектор. -

По окончателни данни на Националната статистика/НСИ/ за брутния вътрешен продукт/БВП/ през 1997 год. добавената стойност в частния сектор е 10054 млрд. лв., което представлява дял от 58,8% в брутната добавена стойност/БДС/.

През първото тримесечие на 1998 год. частният сектор създава 59,9% - около 2,3 трлн. лв. - от брутната добавена стойност/БДС/ за периода - 3902,4 млрд. лв.- като едва 30% от производствените фондове са частна собственост.

Налице е постепенен и инерционен стопански спад. Той е обусловен, както от кризата през 1997 год., така и от непроменената структура на икономиката.

Наблюдава се тенденция за трайно намаляване на инвестициите за обновяване на производството. След преоценката на активите на държавните предприятия разходите за амортизация са нараснали повече от 8 пъти. Практически обемът на инвестициите става по-малък от амортизациите. Така динамиката на средствата, отделяни за съоръжения, машини и технологии е отрицателна - през 1996 год. ръстът е /- 3,6%/ спрямо 1995 год., а през 1997 год. - / -2% / в сравнение с 1996 год.

Инвестиционна активност в промишлеността.

По данни на инвестиционната анкета, проведена през април 1998 год. от НСИ сред стопанските ръководители на промишлени предприятия, стойностният обем на материалните и нематериални инвестиции до края на 1998 год. се изчислява на 1380 млрд. лв., от които 400 млрд. лв. - в частния сектор.

Като основен приоритет се посочва възстановяването на съществуващото оборудване - 43,1% от общите разходи за придобиване на дълготрайни активи. За предприятията от обществения сектор този дял е твърде висок - 52,3%, а за частните делът е 20,2%.

Частните производители декларират подчертан стремеж към разширяване на производствената си дейност. Сред приоритетите на частните промишлени фирми първостепенна роля се отделя на инвестициите за разширяване на производствения капацитет - 37,7% от общите разходи за придобиване на дълготрайни активи.

Твърде ниска инвестиционна активност за първото тримесечие на 1998 год. регистрират официалните данни на НСИ. Вложените средства в реалния сектор през периода са с 27% по-малко спрямо първото тримесечие на 1997 год.

III. Основни отрасли:

Енергетика

За първото тримесечие на 1998 год. отрасълът отчита най-голям положителен финансов резултат от пряка производствена дейност - 174 млрд. лв. Износът на електроенергия, природен газ и вода обаче е намалял с 13% спрямо първото тримесечие на 1997 год.

От общите инвестиции в промишлеността през 1998 год. за производство на електроенергия, газ и вода са предвидени 27,9%.

Въгледобивът приключи 1997 год. с обща печалба от 38 млрд. лв. Задълженията обаче възлизат на 71 млрд. лв., като държавата е субсидирала въгледобивните дружества от фонд "Енергийни ресурси" с 5,7 млрд. лв. За първото тримесечие на 1998 год. въгледобивът отчита 863 млн. лв. печалба.

Стратегията за преструктуриране на енергетиката предвижда до 2010 год. над 40% от производствените мощности на НЕК да се приватизират. Под държавно управление ще останат : АЕЦ, ТЕЦ "Марица-изток 2", регулиращите мощности на ПАВЕЦ "Чаира" и енергопреносната мрежа за високо напрежение. НЕК ще инвестира 1,5 млрд. USD в стари мощности: ТЕЦ "Марица-изток 1" - 600 млн. USD, ТЕЦ "Марица-изток 3" - 400 млн. USD, модернизация на първите четири блока от АЕЦ "Козлодуй" - 300 млн. USD.

На етап предпроектно проучване е изграждането на каскадата "Горна Арда". Проектът включва построяването на четири язовирни стени и седем ВЕЦ с мощност 175 мВт. По предварителни разчети проектът ще се реализира за шест години и ще изисква около 220 млн. USD инвестиции.

Затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" се поставя като условие за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз. Официално са отхвърлени аргументите на правителството, че това ще доведе до срив в енергийната система на страната.

Нефтохимическа промишленост

През първите четири месеца на 1998 год. е налице сериозен спад в приходите от износа на рафинирани нефтопродукти - 65% - и на химическа продукция - 26% - в сравнение със същия период на 1997 год.

"Плама" - Рафинерията преустанови дейността си. Според експертен доклад ликвидацията на "Плама" струва 200 млн. USD, а пускането на инсталациите в действие изисква 20 млн. USD. Твърди се, че рафинерията може бързо да възстанови дейността си и да реализира сериозни печалби. На склад се съхраняват: 47 т амоняк, 84 т пропан, 202 т фенол, 9 т ацетон, 71 т етилова течност, 3300 куб. м водород.

"Химко" - Преди 1989 год. "Химко" е произвеждал 1,4% от БВП и е формирал 2,4% от износа на страната. Предприятието приключи 1997 год. със загуби, надхвърлящи 23 млрд. лв. Първоначалната продажна цена на предприятието бе 120 млн. USD. Корейският концерн "ДЕУ", чиято оферта от 68 млн. USD бе класирана на второ място от АП, след обстоен преглед на финансовото състояние на "Химко" оттегли предложението си за покупка на контролния пакет акции.

По мнението на експерти инсталациите на "Химко" са изправни и при пълно натоварване на производствените мощности може да се реализира годишна печалба от 30 млн. USD до 50 млн. USD.

Поради загуба на позиции и криза на световните пазари съществува рискът "Химко", който бе сред първите пет световни производители в бранша, да се превърне в локален производител.

Дори и при най-благоприятна пазарна конюнктура дълговете на химическия комбинат в края на 1998 год. се очаква да бъдат около 71 млрд. лв.

"Агрополихим" - Приключва 1997 год. със загуба от 36 млрд. лв. От началото на 1998 год. до 31.05.1998 год. обаче са натрупани загуби в размер на 50 млрд. лв.

Предприятието ще бъде закупено от норвежката фирма "Норск хидро" за символичната цена от 1 USD. Купувачите твърдят, че са намерили схема за извеждане на "Агрополихим" от финансовия и производствен срив въпреки лошата конюнктура на световния пазар за минерални торове.

"Видахим" - Предприятието е натрупало през 1997 год. загуби за над 466 млн. лв, а през първото тримесечие на 1998 год. те са в размер на 3 млрд. лв. Задълженията на "Видахим" за периода надхвърлят 25 млрд. лв.

Залежава продукция за 9 млрд. лв.

Загубени са повече от 60% от пазарите на "Видахим".

Назрява сериозна криза в отрасъла поради блокиране производството на основните предприятия и невъзможност за реализиране на готовата продукция.

Военнопромишлен комплекс /ВПК/

Програмата на правителството за приватизация на ВПК предвижда:

ВМЗ - Сопот - 20 производства да се отделят в самостоятелни дружества и акциите им да се пуснат за продажба на фондовата борса. Общата балансова стойност на отделените части от ВМЗ възлиза на 1461 млрд.лв.

След отделянето основният капитал на ВМЗ ще намалее с 20,5% и ще бъде в размер на 8,379 млрд. лв.

"Арсенал" - гр. Казанлък - Предстои да бъде уточнен броят на обособените части от предприятието, които ще се предложат за продажба. Държавата ще запази блокираща квота от 34% от акциите.

От януари 1998 год. до края на май 1998 год. "Арсенал" е реализирал печалба в размер на 2 млрд. лв.

Транспорт

До 2010 год. трябва да бъде изградена жп линията, свързваща Варна и Бургас с Дурас и Вльора. Тя е част от трасето Изток-Запад и по предварителни разчети на фирмата "Бехтел" проектът изисква 4 млрд. USD. В него са включени пристанища, жп линии, магистрали, контейнерни терминали в България, Македония и Албания.

България е обявила техническа готовност за развитие на траснпортната структура по коридора Изток-Запад и трябва да изгради от Гюешево до границата с Македония 8 км трасе, контейнерният терминал край София и в пристанище Бургас.

За поддръжката на пътната мрежа в страната са необходими 200 млн. USD годишно. За целта през 1998 год. държавният бюджет ще отпусне 37 млрд. лв. - около 20 млн. USD, 60 млн. USD - от фонд "Републиканска пътна мрежа" и още около 20 млн. USD се очакват от различни международни финансови институции.

За ремонта на Дунав-мост и подобряване инфраструктурата на пристанище Русе по линия на ФАР ще бъдат отпуснати 3,4 млн. XEU.

Селско стопанство

Аграрният сектор заема 13,3% от брутната добавена стойност/БДС/ за първото тримесечие на 1998 год. Показателно е, че 96% от добавената стойност в отрасъла се създава от частните земеделски производители.

Зърнопроизводство - По данни на Министерството на земеделието новата реколта от жито ще бъде около 3,3 млн. т, което е с 500 000 т повече от 1997 год. При засети 11 млн. дка се очаква среден добив от 300 - 320 кг/дка жито. Вероятната изкупна цена за тон хлебно зърно от новата реколта е 100 USD.

Съществува риск от криза, породена от зърнен излишък през есента, ако не се компенсират загубите на земеделските производители. Предполагаемата борсова цена за тон жито от новата реколта е около 140 000 лв. при 155 -175 000 лв. за тон през 1997 год.

Не се очаква дефицит от зърно на вътрешния пазар, макар че ще бъдат изнесени около 500 000 тона пшеница.

Прогнозира се нарастване на потреблението на фуражна пшеница с около 50 000 т. Общо потреблението на фуражна пшеница и царевица в животновъдството ще се увеличи с 10% - 11%.

Животновъдство - През 1997 год. животновъдството е достигнало най-ниската точка в развитието си. Неговият дял в общата селскостопанска продукция е под 40%. Основните проблеми в животновъдството произтичат от: високата себестойност на продукцията, ограничено платежоспособно търсене сред населението и съответно свито потребление до възможния минимум.

Производство на мляко - Отчита се за 1997 год. увеличаване на производството на мляко с 3,3% спрямо 1996 год. Наблюдава се нарастване на броя на кравите - с 8,5% - и на козите - с 13,8% - в сравнение с 1996 год.

Запзава се тенденцията към намаляване броя на овцете-майки - с 5,7% в сравнение с 1996 год. Предвид ниската продуктивност - 50 л. за 1997 год. - производителите на овче мляко са губещи.

Може да се прогнозира плавно намаляване на изкупните цени на млякото.

Свиневъдство - Регистрира се намаляване броя на свинете през 1997 год. с 1,4% в сравнение с 1996 год.

Налице е тенденция към раздробяване на фермите, намаляване броя на животните и преобладаване на вноса при задоволяване на пазара.

Очаква се окрупняване на свинефермите, при което ще последват фалити на средни и дребни стопанства.

Птицевъдство - През 1997 год. се стабилизира в резултат на добрата зърнена реколта и последвалото стабилизиране на цените на комбинираните фуражи. Към януари 1998 год. се регистрира спад от 9,5% в производството на птиче месо в сравнение с 1996 год.

Увеличаване на производството на птиче месо може да се очаква, ако субсидираният внос бъде сведен до минимум.

БИАКГ, юли 1998

Българска информационно аналитична и консултантска група /БИАКГ/ е поделение на "МТТ Интернешънъл" ЕООД и предлага хронологични и тематични анализи касаещи политико-икономическите аспекти на Българската действителност.

БИАКГ предлага също анализи и консултации по теми свързани с България които представляват интерес за клиентите, както и преводи на статии от периодичния български печат.

Вашите въпроси и мнения адресирайте до: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

06.06.1998 год. БИАКГ