Сърцето на Данко
Максим Горки

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тая смрад хората гинеха един след друг.
Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбoко в лепкавата тиня на блатата.
Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчаливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякаш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.
Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.
Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . .

Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.
Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . .
Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.
- Води ни! - казаха те.
Тогава той ги поведе . . .
Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна плесенясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощно стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!
И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.
Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.
Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!
Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.
- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!
- Вие казахте: "Води ни!" и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!
Ала тия думи ги разяриха още повече.
- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.
А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправили около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в oчите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.
А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше...
- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.
То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.
- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, вдигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.

Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше !
И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчалива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тук блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лъщеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.
Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.

А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.

Президентът Доналд Тръмп ще приеме министър-председателя на Република България Бойко Борисов в Белия дом на 25 ноември 2019 г., като знак за силните

Съвсем наскоро в средствата за масова информация бяха пуликувани данни за опити да бъдат подслушвани радиокомуникациите /мобилните телефони/ в района на Белия дом в САЩ. Отбелязва се, че тези опити своевременно и много бъpзо са били неутрализирани от американските специални служби. 

И така Парламентът на Великобритания не приема споразумението на Тереза Мей с ЕС за Брекзит в частта му за „предпазната клауза”, но в същото време, същият този Парламент гласува срещу излизането на Обединеното Кралство от ЕС без споразумение.

В последните дни в страната ни отново се разрази пореден, сериозен политически скандал. Става въпрос за нерегламентиран "теч" на значително количество информация от НАП, представляваща лични данни на граждани на Р България. Едва ли случилото се е случайност или резултат от действия на 20 годишно хакерче. Не си правя илюзията, че след като организаторите на това активно мероприятие са казали „А” няма да стигнат до „Я”, естествено поетапно. Предполагам, че това което излезе е само първата фаза. Какво би могло да последва? Преди дни в медиите изтече информацията, че НАП е отказал да изпълни решение на ВАС и да предостави информация поискана му на основание на Закона за достъп до информацията. Това е едната опорна точка. Втората е, че няма никаква информация колко пъти Сметната палата е проверявала НАП и какви са заключенията от тези проверки. На много хора им е ясно, че именно НАП има огромни пълномощия и може да предоставя на определени структури изключително ценна и в огромни количества информация. За печеливши бизнес дейности, които в последствие могат да бъдат приобщени към определени структури. НАП може да предоставя информация за сиви парични потоци и сметки с възможност за изнудване на личности опериращи с тях. НАП може да закрива бизнеси и може да си затваря очите за нарушенията на определени фирми. НАП е тази която позволява след като ЗДДС е влязал в сила от 1994 год все още на входа на „Илиянци” да ви посрещат с: „фактури, фактури”. НАП е отговорна за събраните и за несъбраните приходи в бюджета, защото се оказва, че незнайно как се намира ресурс за мероприятия, които са събрани надпланово, но не са разчетени в бюджета, и които имат определено политически цели и създават имидж на политически партии. НАП е отговорна за много неща, а кой контролира НАП – Сметна палата, Прокуратурата? Съмнявам се... НАП е МФ, НАП е Праветелството, НАП е Министър Горанов застанал под сянката на огромен чадър.

Предположението бе, че това активно мероприятие е във връзка със закупуването на прословутите самолети за армията ни. Не е изключено. Предполагам обаче, че втория етап на операцията ще бъде свързан с изтичането на ново, сериозно количество информация свързано с фирми от които не са събрани значителни суми данъци или на които такива данъци са опростени. Сериозни, значителни суми. Предполагам също така, че ще излезе информация чии са тези фирми и с кого са свързани. Предполагам също така, че катализатор на този процес е било и решението да се съкратят субсидиите на партиите и да се даде възможност на фирми и частни лица да ги финансират.

Въобще, много сериозна ситуация. Струва ми се даже по-сериозна отколкото привикването на Петко Сертов в Гърция и поставения му ултиматум.

http://biacg.com/index.php/2017-05-23-12-23-39/item/94-2017-08-11-14-04-00

И така, какво би могло да се случи. Първо, ако плащаме самолетите с пари, които не са регламентирано минали през бюджета това ще бъде голям удар срещу САЩ. Не ми се мисли в какво ще ги обвинят тях, не нас. За последствията за самия Тръмп не ми се мисли.

Второ, Цацаров си отива, да живее Цацаров. Не е ясно обаче дали новия главен прокурор ще бъде „нали ти си го избра”. А не трябва да се пропуска и ситуацията, че Кьовеши остана единствения кандидат за Главен прокурор на ЕС.

Кашата е огромна и просто някой няма начин да не си го отнесе. Пpавителството – едва ли, Горанов – едва ли. Е има и шанс, като във всяка сделка да има споразумение, но във всички случаи някой ще си го отнесе. Да видим кой ще бъде? Но от сега ми се струва, че това отново ще бъде български народ, което говори перфектно за „овчарите” му.

BIACG

Официалната държавна визита на президента на САЩ Доналд Тръмп във Великобритания, започнала на 3 юни 2019 г., бележи може би, повратен момент в

Според изявление на Сара Сандерс – прес секретар на Белия дом, американският президент Доналд Тръмп е решил да не удължава срока на изключенията от санкции за вноса на петрол от Иран за редица страни. Документът с който бяха дефинирани тези срокове изтича в началото на май тази година. Непродължаването на срока на действие на този документ означава, че Вашингтон се противопоставя на всеки внос на петрол от Иран за всички държави без изключение.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че ограниченията ще продължат, докато Техеран не седне на масата за преговори. Той отбеляза също, че няма да има преходен период: всички държави трябва да се откажат от иранският петрол до 2 май 2019 година.

САЩ, миналата година едностранно се оттеглиха от сделка с Иран за ядрената и програма и отново въведоха санкции срещу Техеран. В същото време, за редица страни (Китай, Индия, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея, Тайван и Турция), Вашингтон установи временни изключения, тоест се ангажира да не налага санкции за закупуване на ограничени количества ирански петрол.

В края на 2017 и началото на 2018 година изключителен информационен интерес предизвикаха т.н. криптовалути и по-специално биткойнът, като валута,

На Михаил и Александър

Колкото и парадоксално да звучи, но успехът в живота това не е само наличието на много пари с които да можете да разполагате. Има твърде много хора,

На днешната дата 27 януари 1944 година преди 75 години, Ленинград, днешният Санкт-Петербург е би напълно освободен от блокадата на немския вермахт, която влиза в историята, като едно от най-жестоките престъпления на фашизма. На тази дата завършва 872 дневната блокада. Време на смърт, глад и страдания, през което време са загинали повече от един милион жители на града.

Външните министри Сергей Лавров и Хайко Маас са приветствали доброволния хуманитарен жест на федералното правителство на Германия на основание признаването от нейна страна отговорността за извършеното от фашисткото беззаконие през годините на ВСВ, да направи доброволен хуманитарен жест по отношение на още живите жертви на блокадата,  като предостави 12 милиона евро за модернизация на болница за ветераните от войната и за създаване на германско-руски център за срещи на руската и германска общности, както и специално за жертвите на блокадата на Санкт-Петербург.

Блокадата на Ленинград, е започнала на 8 септември 1941 година и е продължила почти 900 дни. Единственият път - "Дорога жизни" по който в града са доставяни храна и продоволствия е бил по леда на Ладожкото езеро. Блокадата е била разкъсана на 18 януари 1943 года. Напълно тя е била свалена на 27 януари 1944 година. За това време са загинали по различни разчети от 400 хил. до 1,5 млн жители на града. Само 3% от жертвите са загинали от бомбантировките и артилерийските обстрели, останалите са умряли от глад.

ПОКЛОН!